Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

САБОТАЖИТЕ СРЕЩУ ВЕЛЧЕВ ЗАПОЧНАХА

В средата на седмицата Висшият съдебен съвет (ВСС) излъчи поредните сигнали, че във всеки момент е готов да загърби морала и да бламира онзи, който се осмели да настъпи висшата съдебна номенклатура по мазола. В сряда (31 януари) на мушката на т. нар. старейшини на Темида кацна главният прокурор Борис Велчев, а конкретният повод за демонстрацията на сила бе дисциплинарното производство срещу дясната ръка на бившия шеф на обвинението Никола Филчев - обвинителят от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Цеко Йорданов.
Горе-долу седем месеца минаха, откакто на 4 юли 2006 г. Борис Велчев внесе във ВСС предложенията за дисциплинарни уволнения на Цеко Йорданов и колегата му от ВКП Ангел Илиев. Според главния прокурор в продължение на години двамата толкова грубо са нарушавали служебните си задължения, че по непоправим начин са уронили престижа на съдебната власт.
Казано по-конкретно, по време на проверката на ВКП, разпоредена от главния прокурор в началото на март 2006 г., е установено, че в ревизирания период - 2001-2005 г., Цеко Йорданов и Ангел Илиев са забавили цял куп дела, не са изпращали преписи от постановленията на заинтересованите страни, изземали са правомощията на по-нисшестоящите прокуратури и са решавали дела, които не са били от тяхната компетентност.
За да спази буквата на закона - на 26 юли ВСС сформира два тричленни дисциплинарни състави, които да решат дали молбите на главния прокурор си заслужава да бъдат удовлетворени, или от главите на двамата му подчинени и косъм не бива да падне.
Съдбата на Цеко Йорданов бе поверена в ръцете на председателя на Софийския апелативен съд (САС) Евгений Стайков, шефа на Софийския окръжен съд (СОС) Владимир Иванчев и председателя на Варненския апелативен съд Виолета Бояджиева. А бъдещето на Ангел Илиев бе поверено на заместник-председателя на Върховния административен съд Венета Марковска, шефката на Пловдивския апелативен съд Радка Петрова и председателя на Бургаския окръжен съд Събина Христова.
Какви точно проверки и разговори са провели от лятото насам членовете на двете дисциплинарки все още не е известно, защото в сряда (31 януари) Висшият съдебен съвет хитроумно се възползва от факта, че Борис Велчев е влязъл в болница за три-четири дни, и отложи казуса Цеко Йорданов за следващото си заседание на 7 февруари. При това - с лъстивия мотив, че случаят е много важен, с голям обществен интерес и е прецедент, така че никой не иска хората да приказват как Висшият съдебен съвет действа зад гърба на главния прокурор.
Всъщност влизането на Борис Велчев в болница се оказа добре дошло за членовете на ВСС, които уж разследваха нарушенията на Цеко Йорданов. А причината е съвсем прозаична: от съвсем достоверен източник, във вторник (30 януари) Параграф 22 научи, че Евгений Стайков, Владимир Иванчев и Виолета Бояджиева вече са... помилвали пациента си. Тоест - те са готови да предложат на Висшия съдебен съвет не да уволни дисциплинарно Цеко Йорданов, а само да го понижи в длъжност за срок от две години, но... със запазване на ранга Завеждащ отдел във ВКП.
Освен това Параграф 22 успя да хвърли едно око и върху мотивите, с които тричленката аргументира снизходителното си отношение към една от най-мрачните фигури от епохата на Никола Филчев. Тези мотиви са в обем от 19 страници, върху които са описани... само шест случая от прокурорската практика на Цеко Йорданов: за четири от тях бившата сянка на Филчев трябва да понесе някаква дисциплинарна отговорност, но за другите два той бил съвършено невинен.
В общи линии дисциплинарният състав потвърди предварителната диагноза, поставена от ревизорите на ВКП още през пролетта на 2006 година. А именно - като шеф на отдел Следствен във Върховната касационна прокуратура, Цеко Йорданов наистина е изземал правомощия на други прокуратури, не е изпращал преписи от постановленията на заинтересованите страни, прекратявал е дела, без да извърши необходимите следствени действия, разпореждал е как да завърши едно или друго предварително разследване или прокурорска проверка, незаконно е отстранявал прокурори от дела с устни заповеди.
В контекста на споменатото Цеко Йорданов съвсем логично се е оправдавал пред дисциплинарния състав с бившия си началник Филчев, който (също устно и на четири очи) му заповядвал какво и как да направи по някои съвсем конкретни дела. Като доказателство за тези твърдения на Цеко Йорданов тричленната комисия е присъединила към дисциплинарното дело и протокола от легендарното заседание, проведено на 18 декември 2002 г. от предишния Висш съдебен съвет и приключило с решението му Никола Филчев да си подаде оставката.
Та в този протокол черно на бяло е записано, че в някои случаи г-н Филчев е разпореждал устно ВКП да изисква дела от по-нисшестоящите прокуратури и продължително време по тях не са извършвани процесуални действия.
Доколко горните няколко реда оневиняват Цеко Йорданов до такава степен, че тричленката да го съхрани не просто като обвинител, а като такъв във Върховната касационна прокуратура, тепърва ще става ясно. Факт е обаче, че все още недоказаните слухове за мракобесническия и тоталитарен режим на Филчев ще помогнат на неговите подопечни сатрапи да се измъкнат от отговорност. А истината за престъпленията на цял куп държавни обвинители от онова време ще остане дълбоко заровена.
Но най-тъжното в цялата история е друго. Според разследващата Цеко Йорданов тричленна дисциплинарка той не може да бъде наказан жестоко, поради изтичане на максималния двегодишен давностен срок. И, за да не остане някой с впечатлението, че тричленката се е размотавала умишлено от 26 юли 2006 г. до 31 януари 2007 г., в мотивите към решението на дисциплинарната комисия черно на бяло е записано и още нещо: Нарушенията (на Цеко Йорданов - бел. ред.) не могат да се квалифицират като тежки или като системно неизпълнение на служебните задължения. Констатират се различни по вид нарушения, с различна тежест, но нито едно от тях не би могло да обуслови най-тежката санкция - освобождаване от длъжност.
Никой да не се заблуждава, че ако на 7 февруари Висшият съдебен съвет одобри предложението на дисциплинарката Евгений Стайков, Владимир Иванчев и Виолета Бояджиева, Цеко Йорданов ще изпадне до ниво Софийската апелативна прокуратура или Софийската градска прокуратура. Нищо подобно. Той ще си остане във ВКП и, макар че няма да има кой знае колко работа, ще продължи да получава заплата на завеждащ отдел. Формално, в момента, приближеният на Филчев се води завеждащ отдел Следствен към ВКП, въпреки че не е на този пост.
Обяснението за това е следното. Когато Борис Велчев пое поста главен прокурор, той издаде заповед за сформиране на временна структура на ВКП, като определи и.д. шефове на отделите й. Така Йорданов бе свален от поста ръководител на отдел. Но истинското му понижение може да направи само ВСС. А до момента Велчев не е внасял на неговото внимание предложения за нови шефове на отдели.
По тази причина, ако на следващото си заседание ВСС подкрепи предложението на споменатия тричленен дисциплинарен състав, Цеко Йорданов ще си остане просто редови обвинител във ВКП.
Що се отнася до другия върховен прокурор, предложен за уволнение - Ангел Илиев, при него положението е 50 на 50, казано по друг начин фифти-фифти. По информация на Параграф 22 тричленният дисциплинарен състав, разследвал дейността му, ще го предложи за уволнение. Но ВСС може да одобри или да отхвърли това предложение. Първо, защото председателят на дисциплинарната комисия Венета Марковска е подписала предложението с особено мнение. И второ, защото в сравнение с Цеко Йорданов Ангел Илиев е чист като момина сълза. Така че на 7 февруари, когато констатациите и на двете дисциплинарки би трябвало да са внесени във ВСС, за първи път (от една година насам) ще си проличи кой зад каква кауза застава и на колко е оценил съпричастността си към демократизирането на прокуратурата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във