Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

САМ, ВЕЛЧЕВ ЩЕ ОПРАВИ ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ

По случай Деня на българската конституция и Деня на юриста (16 април) главният прокурор Борис Велчев бе избран от съдебните репортери за магистрат на 2006 година. На скромно тържество във вторник (17 април) правосъдният министър Георги Петканов връчи почетните реквизити на победителя - грамота и малка пластика, след което почерпи с по две-три чаши вино присъстващите журналя.
За разлика от медиите, които отразиха събитието с по една снимка и седем-осем реда текст, управляващата извадка от т. нар. политически елит и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) въобще не благоволиха да забележат, че усилията на Борис Велчев за очовечаването на прокуратурата не са останали незабелязани.
За тяхно най-голямо съжаление обаче този техен пропуск по никакъв начин не може да бъде вписан в някоя от квалификациите, с които българинът традиционно обяснява наличието на подобна разсеяност: липса на възпитание, преумора от тежкия делник, институционално високомерие, обикновена немарливост. Тъкмо обратното - гробовното мълчание, с което управляващите коалиционни партньори и кадровиците на Темида посрещнаха избирането на Борис Велчев за магистрат на 2006 г. говори, че дори те вече са започнали да осъзнават... собственото си двуличие. И абсурда, разбира се, на ситуацията, в която сами се натресоха.
Всички помним как на 19 януари 2006 г., когато Велчев единодушно бе избран за главен прокурор, членовете на ВСС публично обещаха, че ще му помогнат да изпълни предизборната си програма. Днес, 15 месеца по-късно, равносметката е повече от печална: Висшият съдебен съвет одобрява само онези искания и предложения на главния прокурор, които по никакъв начин не застрашават рахатлъка на висшата съдебна номенклатура и не предвиждат разбиването на фамилно-приятелските кръгове и схеми в съдебната система.
Всички помним как на 23 февруари 2006 г., когато Велчев официално встъпи в длъжност, лидерите на БСП, НДСВ и ДПС, както и политиците от най-близкото им обкръжение, тържествено се заклеха, че ще направят всичко, за да развържат ръцете на новия главен прокурор в кръстоносния му поход срещу некадърните и корумпирани магистрати и държавни чиновници.
Днес, 14 месеца по-късно, социалистическият Наказателен кодекс продължава да е в сила, новият Наказателнопроцесуален кодекс работи единствено за бандитите и белите якички, а бъдещият Закон за съдебната власт ще подчини тотално прокуратура на т. нар. политически елит - чрез независимия (уж) Инспекторат към ВСС (който ще се избира от Народното събрание) и чрез бюджетно-финансовите юзди (които по конституция са в ръцете на правосъдния министър). Самият факт, че от 11 април 2006 г., когато новият Административно-процесуален кодекс влезе в сила, Министерството на правосъдието, правителството и парламентът категорично отказват да бъдат създадени 28 регионални административни прокуратури, е повече от показателен, че те не желаят прословутото европейско бъдеще на държавното обвинение най-после да се състои.
В началото на март 2006 г., когато Борис Велчев разпореди във Върховната касационна прокуратура да бъде извършена мегаревизия за дейността й в периода 2000-2005 г., десетки и стотици негови подчинени въздъхнаха с облекчение, че най-после ведомствената мафия ще бъде разбита. Като се започне от висшите обвинители, които дърпат конците на бизнеса с поръчковите дела, и се стигне до техните пионки по ниските етажи на прокуратурата.
Днес, 13 и половина месеца по-късно, резултатите са трагични. Ведомствената мафия си е жива и здрава. Наказателни производства са образувани или срещу обикновени мърлячи, или срещу прокурори, чиито престъпления няма как да бъдат покрити. А сред 1600-те подчинени на Велчев не се намери нито един храбрец, който доброволно да отиде при Главния и да се самопредложи за наблюдаващ прокурор по някое от тези наказателни производство.
Нещо повече. За разлика от епохата на Никола Филчев, когато всички трепереха от страх и безропотно изпълняваха всяка негова прищявка, днес поведението на държавните обвинители е по-скоро уродливо: когато имат възможност, публично всички се подмазват на Велчев, а през останалото време си правят каквото им скимне. Или пък каквото трябва да бъде направено срещу пари в брой или някакъв друг вид отплата.
Какво му остава на Борис Велчев при това положение? Нищо друго освен две неща.
Да продължи да вярва, че все някой ден неговите колеги най-после ще се освестят, а пък държавата (в лицето на парламента и правителството) ще изпълни поне половината от задълженията си към светлото бъдеще на прокуратурата.
И да не се поддава на масовата психоза, разбира се, че всичко в България ще тръгне по мед и масло, когато Велчев оправи прокуратурата. Защото от историята знаем, че когато някой е оставен сам да оправя една порочна система, в крайна сметка той оправя единствено себе си - като я употреби за трамплин в търсене на по-добра работа или пък като стане част от нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във