Параграф22 Weekly

Светлозар Костов, ръководител на Специализираната прокуратура:

Само името ни е специализирано!

Светлозар Костов е административен ръководител на първоинстанционната специализирана прокуратура, която наред с апелативната и с двете специализирани съдилища работят от началото на годината. Преди това беше повече от година Костов беше наблюдаващ прокурор по делото Октопод, за което беше командирован от Бургас в София. Тогава той каза, че групата на Алексей Петров е пуснала пипала дълбоко в държавата, и заяви: Искам да кажа на всички - мутрите не са по-умни, нито по-силни от нас. Тяхната сила идва от нашия страх. Преди това името на Костов нашумя покрай делото срещу фигуриста Максим Стависки, причинил тежка катастрофа в пияно състояние. Като обвинител в Бургаската апелативна прокуратура Костов постигна ефективна присъда от две години и половина, която по-късно Върховният касационен съд превърна в условна. На него се дължи наказанието от четири години и половина за наркобоса Димитър Желязков - Митьо Очите, постигнато със споразумение. Когато кандидатства за ръководител на спецпрокуратурата, Костов обеща да наложи високи обороти и качество на работата. А спецпрокурорите да се обединят като едно семейство по модела на организираните престъпници, за да се преборят с тях.


nbsp;


nbsp;


- Г-н Костов, изтичат 100-те дни на специализираните прокуратура и съд, след които обикновено се правят първите оценки. Има признаци, че поне засега обществото изпитва съмнения към способността на тези правораздавателни структури да внесат прелом в противодействието на тежката организирана престъпност?

- Мисля, че стартът на специализираните прокуратури и съдилища е добър. Смятам, че за тези три месеца организационно си подредихме къщичката и прокуратурата работи. А дали работи добре и качествено, или нетолкова , както каза и министърът на правосъдието госпожа Диана Ковачева - може би е рано за такива оценки. Проблеми, разбира се, има - и по отношение на законодателството и в кадрово отношение.


По време на тежките спорове за въвеждане на специализирано наказателно правораздаване се чуха противоположни твърдения за натовареността на новите структури. Противниците им предсказваха, че ще поемат твърде малък брой дела и ще бездействат, а главният прокурор Борис Велчев настояваше в тях да бъдат ангажирани повече обвинители. Какво е положението сега?

- Работата и делата не са никак малко. През нас през първоинстанционната прокуратура която ръководя, са минали вече повече от 160 дела. От тях 90 са наши собствени преписки и досъдебни производства. А реално работещите прокурори са едва седем. Отскоро имаме и четирима командировани и четирима следователи. На практика работим с половината от кадровия капацитет, който беше предвиден. Вече няколко пъти настояваме за реакция на Висшия съдебен съвет и на изпълнителната власт.


Миналия месец стана ясно, че повечето от произнесените присъди са наложени в резултат на споразумение и са условни. Сред подсъдимите липсват имена на популярни босове. Престъпленията, за които са наложени тези присъди, се извършват от масовия контингент - трафик на хора, склоняване към проституция, изнудване с искане за подкуп за връщане на откраднат автомобил, фалшифициране на документи. Защо не се занимавате с по-тежката престъпност?

- За добро или за зло, повечето от нашите производства и разследвания са свързани със стопански - основно с данъчни престъпления. Вече имаме няколко реализации за организирани престъпни групи, които се занимават с извършване на данъчни престъпления. Така наречената престъпност на белите якички е изключително важна, защото засяга пряко или косвено бюджета. Полза от нашата работа има и тя ще се усеща и занапред.


Да, но тази скъпа сграда с безчет екстри и охранителни системи предполага осъждането на знакови фигури, които стоят високо в йерархията. А сред белите якички колко нагоре смятате, че ще можете да стигнете?

- Наясно сме, че всички искат арести на знакови криминални барони. Надявам се това да се случи, но не можем да го очакваме само след два-три месеца. Ние нямаме задръжки или резерви да стигнем до възможно най-високите нива. Въпрос е на доказателства и на умения да го направим.


Управляващите твърдят същото, но явно сами не си вярват. Правосъдният министър обяви нещо, което бе прието по-скоро като проява на черен хумор - че ще направи внос на магистрати от Франция, Германия и Великобритания, които да анализират работата по наблюдаваните от Брюксел дела с висок обществен интерес и да ни сочат гафовете. Процесуалните гаранции за ускорен процес в спецсъда не са ли достатъчни? Има ли нещо, което да ви пречи да обвинявате и да постигате бързо осъдителни присъди?

- Специализираните прокуратури и съдилища работят по същия закон, по който работят и останалите прокуратури и съдилища в България. От тази гледна точка очакванията при нас да се случва нещо по-бързо, според мен, са твърде оптимистични. От доста време говорим и лично аз ще продължа да говоря, че противодействието на организираната престъпност има нужда от специализирани инструменти. А такива нямаме - само името ни е специализирано!


Кои са тези инструменти? От какво имате нужда?

- Какво искаме е въпрос на един професионален експертен дебат. Надявам се в него един ден да се включи и законодателят, тъй като от него в крайна сметка зависи какви ще бъдат тези инструменти. Но мога да кажа, че нашите предложения биха били в насока да се създаде правна уредба на сътрудничещия обвиняем и сътрудничещия свидетел. И на това, което те могат да дадат на правосъдието и какви привилегии могат да получат в замяна на това. Добри примери в това отношение са САЩ и Италия, където тези методи се използват широко. Още много други неща може да бъдат пипнати така, че да не противоречат на европейските правила и норми.


Веднага ще се чуят гласове, че привилегиите за отделни обвиняеми са несправедливи.

- Всъщност аз имам предвид не толкова привилегиите, колкото особеностите в работата с организираната престъпност. Има случаи, в които един член на престъпна група може да даде толкова ценна информация, че да бъдат арестувани 30 или 50 нейни членове и съучастници. Мисля, че в такъв случай е обществено оправдано той да получи една по-съществена обществена привилегия, за да има повече справедливост и ефект от цялото разследване.


Как определят тази привилегия американските ви колеги - като сериозно намаляване на присъдата или изобщо като липса на присъда?

- Ами ще ви дам един пример по конкретно дело, за което съм чувал лично от гостуващия ни лектор прокурор Роб Ливърмор. Една дама - член на организирана престъпна група, казано на популярен език, е пропяла, в резултат на което са направени 120 ареста в редиците на изключително голяма организация за разпространение на наркотици. Вместо да получи обичайните 20 години затвор, благодарение на точно тези инструменти за споразумяване и за имунитет наказанието й е сведено до една година затвор и глоба. Има почва да мислим и да работим професионално по тези направления и в България.


Би ли имало това ефект у нас, щом хората, приели да сътрудничат на полицията и на прокуратурата, често стават публично известни. Един от обвиняемите по делото Наглите беше ликвидиран броени дни преди произнасянето на присъдата, а се говореше, че щял да разкрие истинския бос.

- Да, мисля, че би подействало. Може би общественото мнение все още не е подготвено за това, но трябва да направим всичко необходимо да убедим хората и законодателя, че такъв компромис ще е полезен за всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във