Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

САМОТНИТЕ БАЩИ НЕ СА БАЩИ

Софиянецът Богомил Ангелов, който от известно време се грижи за двете си дъщери, не може да се картотекира за общинско жилище, тъй като законът не му позволявал. Ето защо човекът живее на свободен наем с Ани и Дани, а майка им прибира детските надбавки. За сведение на блюстителите на закона, въпросната майка - Невяна Щерева, е алкохоличка, а през 2003 г. е освидетелствана и като психичноболна в Софийския областен психодиспансер. ТРАГЕДИЯТАПреди около две десетилетия Невяна Щерева все още е неомъжена. През 1985 г. обаче животът й изведнъж се обръща наопаки: тя забременява, ражда първото си дете в банята на семейния апартамент и... собственоръчно го убива, като го повива от глава до пети в найлонов пазарски плик и го оставя да издъхне в мивката. По това време родителите й също са в жилището, но не реагират нито на писъците на родилката, нито на все по-заглъхващия хленч на новороденото. По-късно, когато детеубийцата е изправена на подсъдимата скамейка, прокуратурата и съдът взимат под внимание чистото съдебно минало на Невяна и нейната недокрай изградената ценностно-морална емоционална система (според обвинителния акт), прибавят към тях постродилната депресия на самотната майка и Невяна се разминава с условна присъда. Няколко години по-късно Невяна сключва граждански брак с Богомил. През 1993 г. на бял свят се появява Ани, а през 1997 г. - Дани. Докъм средата на 2002-ра двамата, поне привидно, криво-ляво крепят топлината в семейното гнездо. Тогава нервите на Богомил не издържат и той подава молба за развод. Едновременно с това уведомява Отдела за закрила на детето в столичната община Слатина, че Невяна е превърнала живота на дъщерите им в ад. Оказало се, че по време на съвместният им живот тя неведнъж е изхвърляла децата си на улицата, без значение дали е зима, или лято, сутрин или посред нощ. Случвало се е да ги гони из апартамента с нож в ръка, защото й било писнало от тях. Понякога ги влачила за косите, за да ги стриже, но най-често в непровокирани изблици на ярост просто... биела Ани и Дани, докато не грохнела от умора. ТАКА КАЗА ТЕМИДАПо време на нескончаемите заседания по бракоразводното дело на Богомил и Невяна пренията се въртят около две теми - кой е по-виновен за съсипания живот на семейството и как да бъде разпределено фамилното имущество. Делото се провежда абсолютно рутинно и приключва според принципа за укрепване на социалистическото семейство - по него майката винаги е права и получава всичко. Съдът не взима под внимание доклада на социалната работничка от общинския Отдел за закрила на детето в Слатина, според който децата не бива да остават при майка си, защото тя е опасна за здравето и живота им. Със същото пренебрежение са подминати и показанията на психолога, който е разговарял с двете момичета и е призован като вещо лице по делото. Според него, показанията на двете деца и на социалните работници пред съда не са манипулирани от трети лица (бащата или негови близки) и в разказите си те описват действителни случки.В крайна сметка традицията надделява и през лятото на 2003 г. съдът отрежда семейното жилище на Невяна, заедно с родителските права върху децата, тъй като присъдата е резултат от събраните доказателства, чиято тежест съдията е преценил обективно и безпристрастно. Майката е заявила, че е пиела, но вече не пие и се е поправила окончателно и безвъзвратно, се казва в мотивите на съда към решението, с което жилището и децата са присъдени на Невяна, но това твърдение се оказва най-обикновен балон. Причината е, че само няколко седмици след края на бракоразводната епопея Невяна е освидетелствана като психичноболна в Софийския областен психодиспансер...ПОКРАЙ ОЧИТЕ НА ТЕМИДАЕдва през октомври 2003 г. репортер на Параграф 22 успя да проникне в дома на бившето семейство на Невяна Щерева и Богомил Ангелов и онова, което завари в него, може да бъде описано само с три думи: коптор, бунище и смрад.Стените на апартамента бяха разорани като след минометен обстрел, а мърсотията и мизерията си съперничеха с копторите от софийското циганско гето Факултета: по подовете бяха натрупани стотици пликове, пълни с боклуци, окъсани дрипи висяха на въжета и по пирони, а храната на семейството се съхраняваше в пликове, накачени по дръжките на прозорците, за да не я изядат мишките. Колкото до състоянието на тоалетната и банята, то просто не подлежи на описание.По време на посещението голямата дъщеря Ани бе е на училище, а малката - Дани, си играеше нещо в т. нар. спалня. Жизненото пространство на момиченцето представляваше малка ниша (между продънен диван, едната стена и нещо, което преди години е било мебел), покрита с картон, в която Дани се е свряла, за да си... играе. На нещо, което само тя знае какво е, защото няма любима играчка, няма любими герои от книжки или филми, няма... нищо, с което да се похвали, че й е любимо. За сметка на това Невяна с охота разказва, че за всичко е виновен мъжът й, който не искал да се махне от дома й и не й позволявал да направи ремонт. Според нея, единственият виновник за мизерията и мърсотията, в която са потънали трите, е Богомил, който, за да се изкара невинен и да й вземе децата, непрекъснато лъжел, че е алкохоличка. Не пия и никога не съм имала проблем с алкохола, категорична е Невяна, без изобщо окото й да трепне. Срещата ни с по-голямата дъщеря Ани става няколко дни след единайстия й рожден ден - в началото на 2001 година. На въпроса какво й е подарила мама за празника детето чистосърдечно разказва, че... животът им е кошмарен. Мама никога не ни целува и не ни гушка. Вкъщи никога не са идвали други деца, защото ни е срам. Никой не живее като нас, спокойно обяснява Ани и изобщо не се притесни, да разкаже, че майка й продължава да пие, а тя и Дани знаят къде си крие шишетата с алкохола. На рождения ден на Ани децата закъсняват с баща си в София ленд. За наказание Невяна не ги пуска в жилището и се налага Богомил да влезе през един от прозорците (апартаментът е на първи етаж). За живота си у дома Ани разказва още: Мен ме е страх да сме сами с нея! Понякога тя е много пияна, понякога ни влачи за косите и много крещи. Аз се научих да се грижа за сестра си, но все пак ме е страх! След което момиченцето събира и раздалечава пръстите на ръцете си, за да покаже колко е дълъг ножът, с който майка им ги преследва понякога. МАЛКО, НО ОТ СЪРЦЕСпоред Закона за закрила на детето, преди социалните работници да отделят децата от рисковата им среда, те са длъжни да потърсят всички възможности за постигане на мир в семейството и за решаване на проблемите без излишен шум. Ето защо Отделът за закрила на детото в община Слатина изготвя т. нар. план за действие, съгласно който най-напред майката трябва да бъде убедена, че не е права и да обещае, че ще сътрудничи на компетентните органи в името на децата. Както всеки може да се досети, Невяна с готовност декларира, че ще изпълни ангажиментите си към обществото и към дъщерите си и започва да го прави така, както умее. Още на втората консултация в Отдела за закрила на детето, където трябва да изгради у себе си коренно различни навици, тя се появява залитаща и лъхаща силно на прясно погълнат алкохол. Съвсем естествено въпросната консултация пропада, а Невяна завинаги забравя за съществуването на социалните. Богомил обжалва присъждането на децата на майка им на втора инстанция, но преди още Софийският градски съд да е излязъл с решение по случая, от Отдела за закрила на детето в община Слатина го предупреждават: ако веднага не изведе децата от опасната за здравето и за живота им среда, като мярка за закрила отделът ще ги изпрати в интернат. Бащата изобщо не се замисля върху казуса, взема стая под наем в апартамента на свои приятели (на около 300 м от старото жилище) и прибира дъщерите си при себе си. Всичко това се случва преди около два месеца и половина. Оттогава майката Невяна не е потърсила децата нито веднъж, а в Отдела за закрила на детето са доволни, че най-после хигиената, храната и безопасността на Ани и Дани са гарантирани. Засега - защото колкото и невероятно да звучи, вероятността момичетата да бъдат върнати на майка им, все още е много голяма. ХЕПИЕНДЪТ СЕ ОТЛАГАСпоред социалния работник Биляна Койчева, запозната с трагедията на Ани и Дани най-отблизо, двете момиченца живеят при баща си в кибритената кутийка - временна мярка, наложена от Отдела за закрила на детето. За да имат тримата нормален покрив над главите си, бащата Богомил трябва да получи общинско жилище като крайно нуждаещ се, но Законът за гражданската регистрация не позволява това. Съгласно неговите разпоредби, единственият родител, който има право да се картотекира и да получи общинско жилище като крайно нуждаещ се, е... майката с децата. В закона не се предвиждат никакви изключения..., обясни още г-жа Койчева. Какво се крие зад всичко това? Нищо повече от вероятността Ани и Дани в най-скоро време да бъдат изпратени в интернат. Най-вероятно защото бащата не е в състояние да им осигури нормални условия за живот, когато поотраснат още малко - работата му е такава, че на свободен наем тримата не могат да излязат, а не се знае докога ще ги приютява приятелското семейство. Докато Софийският градски съд не се произнесе по бракоразводното дело, майката Невяна запазва правата върху апартамента и върху двете деца. И, като едното нищо, след известно време може да се окаже, че баща им ги е отвлякъл и срещу него бъде образувано дело за самоуправство (в най-добрия случай). Колкото и да звучи невероятно, съдебната практика през последните десетина години изобилства със случаи, когато родители водят пунически войни помежду си, само и само някой от тях да прибира детските надбавки - с помощта на полицията, на прокуратурата, на кого ли не (включително и със съдействието на дебеловрати биячи). Може би тук читателят следва да очаква оптимистичен финал. В смисъл, че разумът у компетентните инстанции най-после ще надделее и те ще вземат най-правилното решение в името на децата. Уви, най-вероятно нищо подобно няма да се случи, защото фактът, че двете момиченца са отнети от майка им като крайна мярка за тяхната закрила, за общината и за съда не означава абсолютно нищо. Нито Законът за закрила на детето, нито другите нормативни документи задължават съда да се съобразява с мнението, предписанията и становищата на социалните служби и на отделите за закрила на децата. И само от съдията зависи дали той ще ги допусне като страна по делото, или като свидетели, дали ще зачете мнението на държавни институции, натоварени по закон със закрилата на децата, или изобщо няма да им обърне внимание, коментира казуса магистрат от Софийския градски съд, пожелал да остане анонимен - по обясними причини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във