Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

САМОУКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА

Радка Петрова, председател на Пловдивския апелативен съд:Никога не вярвай на жена, която казва на колко години е, защото ако тя не може да запази в тайна този тъй важен за нея факт, от нея не може да се очаква да пази никаква друга тайна. С този цитат на прословутия британски писател Оскар Уайлд една красива жена, юрист с доказани професионални качества, дипломатично отговаря на един не толкова дипломатичен въпрос - кога е родена.Тя се казва Радка Петрова, председател е на Пловдивския апелативен съд и член на Висшия съдебен съвет (ВСС). За себе си твърди, че е типичен представител на Козирог, защото съдбата й е да покорява върхове, а девизът й е: Аз действам. Козирозите не сме склонни да оставим един проблем разрешен наполовина, нито да скачаме от една работа на друга. Поставяме си определена цел и докато не я постигнем, не мирясваме. Но никога не действаме бързо или прибързано. Асцендентът ми също е Козирог. Това е много важно, защото хората с различен от зодията асцендент се опитват да се представят за друга личност. А аз винаги съм себе си..., обяснява Радка Петрова.Ориентира се към правото още в ученическите си години. Имала влечение към хуманитарните и обществените науки. Кандидатства в Софийския университет Св. Климент Охридски и я приемат в две специалности - философия и право. Колебанието й какво да избере не продължило дълго. Философията е наука сама в себе си, докато правото е наука, която има по-голямо приложение в обществото, занимава се с проблемите на хората и резултатите се проявяват веднага, казва днес Радка Петрова.Завършва Юридическия факултет през 1971 година. По време на стажа си в Пловдивския окръген съд тя решава, че най-много й допада работата на съдията, защото е най-самостоятелна и най-творческа. Две години по-късно вече е стажант-съдия, а през 1974 г. започва работа в Пловдивския районен съд, където остава пет години. През 1979 г. е повишена - в Пловдивския окръжен съд минава през всички нива на йерархията, става заместник-председател на административното отделение на съда, а после и негов председател. Но само за една година, защото през 1999 г. е избрана за заместник-председател на Апелативния съд в града. От 16 май 2004 г. вече е негов върховен шеф. И вече 31 години основното й работно място на Радка Петрова е Съдебната палата в Пловдив.За нея колегите й казват, че е атрактивна дама, вглъбена в себе си, но също така и темпераментна. С времето е усвоила изкуството да укротява буйния си характер и да превърне първичната си опърничавост и борбеност в амбиция и воля да побеждава. Не си спомня първото дело, което е гледала като стажант-съдия, защото друг процес се е запечатал в съзнанието й от ония години: срещу жена, убила съпруга си, докато спи. Беше много тежко престъпление, квалифицирано убийство по чл.116, което подлежи на най-тежкото наказание. Оказа се, че тази жена е била тормозена от съпруга си години наред. Подсъдимата беше много интелигентна и много чувствителна, но е била докарана до състояние, в което не може да контролира емоциите си. Чашата е преляла, когато съпругът й се върнал пиян и избухнал поредният скандал. Жената сама беше се е обадила в милицията и съвсем точно беше разказала какво е станало. Не беше търсила никакви оневиняващи обстоятелства, което не е нормално поведение за човек, извършил убийство. По време на процеса тя беше в много тежко състояние, защото беше осъзнала, че извършеното от нея не отговаря на духовната й същност. И аз изпитвах съчувствие към нея, разказва днес Радка Петрова. Другият процес, който тя не може да забрави, е срещу служители от едновремешния Четвърти районен народен съвет в Пловдив, вземали рушвети, за да настаняват хора във ведомствени жилища. Това беше огромно дело, защото в него бяха включени 72 случая. Подсъдими бяха общо 12 чиновници, те имаха 22-ма адвокати, а потърпевшите бяха стотици. Беше много напрегнато, а съпротивата - огромна, защото ставаше дума все за хора с обществено положение и възможности, спомня си Петрова. Когато приключила делото, била доволна от себе си, защото си мислела, че е помогнала да се изкорени някакъв недъг в обществото. След време, по нейна инициатива, тя и прокурорът по делото се срещнали с ръководството на Пловдивската община и на тогавашните районни съвети. Двамата магистрати обяснили обяснили на общинарите какви, според тях, са причините, за да се стигне до подобен процес и какво трябва да бъде променено. И както разговаряхме съвсем добронамерено с общинските служители, изведнъж тогавашният кмет се ядоса. Стана, тропна по масата и каза, че всичко това не отговаря на истината. После ме нахока и излезе. Бях млада, хранех някакви илюзии и затова много се впечатлих, че моята работа не се прие положително, разказва днес съдийката. Атрактивната външност на Радка Петрова често кара пловдивската художествено-творческа интелигенция да й посяга, но тя изпитва особен сантимент към две случки. Преди години известен пловдивски художник я увековечава във величествен маслен портрет, който и до днес е окачен в дома й. А наскоро от нея се очаровал един писател. Незнайно как той попаднал в съдебната зала и до такава степен се впечатлил от поведението на Радка Петрова, че започнал редовно да ходи на нейни дела. Докато един ден събрал кураж и й споделил, че е съдия за пример и еталон за демократичен магистрат. След което, още преди тя да се опомни, й предложил да сложи нейна снимка в детските читанки. КАРЕ, РАСТЕР, СИВ Точно до прозореца в кабинета на Радка Петрова, който прилича на ботаническа градина, стои голямо Дърво на живота. Когато човек е на години, осъзнава, че животът е твърде кратък, а когато е млад, му се струва, че ще живее безкрайно. Като мине време, всеки човек трябва да е наясно какво иска да направи с този отрязък от живота, който му остава. Досега животът ми е бил свързан с моята личност, със семейството, със създаването на дете. Аз съм направила всичко това и тъй като вече имам много малко лични ангажименти и много по-малки амбиции в личен план, съм решила този отрязък да го посветя на обществото… Това, което най-много натоварва съдия Петрова, са многобройните контакти през деня - с магистратите, с администрацията, със съдебните служители, с десетки хора, които искат да споделят проблемите си непременно с председателя на съда. Може би затова тя най-много обича да ходи на работа в… събота. Почивала си, когато остана сама. Тогава мога да се събера, да се концентрирам и да започна да мисля, казва Радка Петрова. И без никакво притеснение заявява, че се смята за мисловен тип, защото любимото й занимание е… да мисли. Независимо за какво. Наскоро например й хрумнало да издаде сборник Практика на Апелативен съд - гр. Пловдив. И най-вероятно ще бъде издаден.Подобно нещо досега не се е появявало, издава се практика само на Върховния касационен съд (ВКС). Но смятам, че практиката на апелативните съдилища също е много интересна за юристите. Защото ние като въззивни съдилища се произнасяме по споровете по същество. Освен това не всички решения на апелативните съдилища стигат до ВКС, който обобщава практиката на цялата страна. При нас има много интересни казуси и смятам, че нашата практика може да бъде полезна и за съдиите, и за адвокатите, и за хората, които имат правни проблеми, мотивира амбициозното си начинание Радка Петрова. Може би именно заради любовта си към мисленето тя посвещава свободното си време на спортния бридж. Започва като всички останали - с аматьорски бридж, но много скоро се увлича и нагазва в дълбоките води на професионализма. Започва да разучава не само различните системи и разиграванията на големите майстори, но започва да си и изгражда и собствени психологически тактики: как да реагира, когато партньорът й не направи най-добрия анонс или най-добрия ход, по какво да познае, че противникът блъфира и т. н. Преди години, когато е виждала нещата черно-бели, е съдила хората за техните грешки. Сега възприема живота в цялото му цветово многообразие, но продължава да вярва, че всеки трябва да си понася заслуженото. Всичко, свързано с нашите успехи и с нашите слабости, не трябва да бъде приписвано на председателя на един съд. Работата е такава, че той има право само да организира работата. Не съществува обаче нормален административен ръководител, който би си позволил лукса да каже на съдията как да си гледа делото, категорична е Радка Петрова. Според нея, за да спечели доверието на хората, обществеността трябва да знае кой в съдебната система наистина работи и кой се прави, че работи.Доскоро малцина от онези, които не работеха добре, бяха наказвани. Доволна съм, че с промените в конституцията и в Закона за съдебната власт се даде възможност, когато един магистрат не се справя или нарушава професионалната етика, да бъде уволняван. Досега такова дисциплинарно наказание не беше предвидено, казва Радка Петрова, която, като член на Висшия съдебен съвет от декември 2003 г., е участвала в пет-шест дисциплинарни производства.С въздишка признава, че е футболен фен, но няма регионални пристрастия. За нея е най-важно как се представя националният отбор и се опитва да следи всички мачове. Другият спорт, който с интерес наблюдава, е тенис. Кухнята и домакинстването не са стихията й. Смята, че когато кани гости, те идват заради добрата компания, а не заради сервираното на масата. Не е претенциозна и към ястията, стига да са вкусни. Има доста приятели, повечето от които са от юридическите среди. Много обича да танцува, но го прави рядко - в заведения или в зали, където са събрани само колеги. Предпочита младо червено вино, защото в него се усеща живия - аромат на гроздето и има нещо, което още не е угаснало.Радка Петрова не е претенциозна още към литературата и филмите. Когато свободното ми време беше повече, четях всичко, което ми попадне пред очите. Бях като една прахосмукачка и не правех никакъв подбор. Сега вече имам по-малко време, чета по-малко и затова избирам книгите, разказва съдийката. Тя не крие предпочитанията си към изящната проза и красивия изказ и затова един от любимите й автори е Оскар Уайлд. Колкото до киното, интересът й също е ограничен: гледа всички филми, които са отличени с престижни награди като Оскар и Златната палма. Обича цветята, но любими са й фрезиите. За мен те са много романтични цветя, казва председателката на апелативния съд в Пловдив. Синият цвят й е любим, но заради морето и небето. А най-добре се чувства през лятото. Горещините не ми пречат. Напротив, изпитвам удоволствие от топлото време, защото тогава човек се чувства свободен от вещите, които непрекъснато трябва да носи със себе си, споделя тя.Радка Петрова не смята, че е постигнала най-големите си успехи в професията. Аз работя в съд, чувствам се съдия и изобщо не смятам, че върхът в кариерата може да бъде висок административен пост. Върхът в кариерата на всеки съдия е да стане добър съдия. Така че искам и имам да направя още много неща…

Facebook logo
Бъдете с нас и във