Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СБОГОМ НА ДВУЛИЧИЕТО

Най-после онова, което правителството и парламентарното мнозинство на НДСВ смятаха, че никога няма да ги споходи, се случи. То е по-страшно от пълния провал на двайсет сделки като продажбата на БТК и Булгартабак и завинаги жигосва България като държава, в която думата на управниците не струва и пет пари. Последиците от въпросното нещо са непредвидими и могат да бъдат сравнени само по един-единствен начин - с резултатите от двумесечната ефективна стачка на някоя трите институции в съдебната система - съд, следствие или прокуратура. Тези резултати никой не ги е изпитал на гърба си, защото на магистратите не им се позволява да стачкуват (поне в България) още с приемането на Търновската конституция през 1879 г., но... имала глава да пати! На поредното си редовно заседание в сряда (5 март) Висшият съдебен съвет (ВСС) реши и прати открито писмо до Народното събрание, Министерския съвет и президента на републиката. Ако човек се абстрахира от факта кой точно е автор на кървавото послание, едва ли поредният вопъл на магистратите ще му се стори нещо по-различно от най-обикновен хленч за пари, коли, допълнителни възнаграждения и обезщетения. С две думи - българинът отдавна е обръгнал на какви ли не претенции, които, дори и удовлетворени в двоен и троен размер, все са оставали без покритие. Случаят, за който ще стане дума по-нататък обаче, е друг и много особен. Най-малко по една причина - за последните 50-60 години подобно нещо не се е случвало. Първият признак, че на членовете на ВСС (върховният административен и кадрови орган в съдебната система) вече им е писнало да ги разиграват на синджир, е фактът, че текстът на писмото е гласувано единодушно. Независимо от котерийните борби, кликите и груповщината, връзващи в обикновения делник ръцете на съвета. Вторият белег вече е симптоматичен, но все още не дърпа завесата докрай - имената на хората, избрани да управляват институциите - получатели на кървавото писмо, са... спестени. Няма ги! Сякаш Народното събрание се ръководи от дежурния квестор, правителството е без премиер-министър, а републиката си има за държавен глава Гражданина Хикс. Подобно неуважение към личностите, упълномощени да олицетворяват три от стълбовете на държавността в България (по конституция, закон и народна воля), при това демонстрирана от висши магистрати, също се случва за първи път. За сефте се случва и още нещо - никога досега, дори и по време на най-юначните издевателства над съдебната система (през 1991-1992 и 1997-2001 г.), членовете на ВСС никога досега не са си позволявали да напишат Висшият съдебен съвет прие решения, с които ОТКАЗА (курсивът наш - бел. ред.) да разпредели разходите по бюджета на съдебната власт в размера, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. и утвърди бюджетните сметки на органите на съдебната власт с ДЕФИЦИТ (курсивът също наш - бел. ред.). Размерът на този дефицит е 49.573 млн. лв. и е минимално необходимото равнище, при което могат да се проведат част от реформите, утвърдени от Народното събрание (с измененията и допълненията в Закона за съдебната власт, от една страна) и от Министерския съвет (с приемането на Стратегията за реформа в българската съдебна система и Планът за действие за 2003 г., от друга).... Какво прави тук впечатление? Нищо повече от двете ключови думи, които напълно довършват пейзажа на абсурда, наречен България. Колкото и тъпо да звучи. Защото какво друго означава каймакът на третата власт публично да заяви, че отказва да изпълнява някакъв закон? Или пък Висшият съдебен съвет да калкулира дефицит, сякаш е ТПК или ТКЗС? Оттук нататък пускаме откритото писмо на Висшия съдебен съвет едно към едно, защото всякакви по-нататъшни коментари са излишни. По една проста причина - ако искаха да направят нещо по въпроса, Симеон Сакскобургготски, парламентарното му мнозинство и Министерският му съвет отдавна щяха да са го направили. А не да си правят оглушки, да вдигат гузно рамене и да шушукат по кьошетата, че на магистратите още не им е дошло времето.... Висшият съдебен съвет изразява сериозно безпокойство, че е налице един необоснован от правителството и парламентарното мнозинство подход - едновременно с приемането на амбициозна съдебна структурна реформа тя да не е осигурена с финансиране. Доказателството за това е и липсата на субсидия от Централния републикански бюджет по фонд Съдебни сгради, независимо че съгласно чл.36г от Закона за съдебната власт (ЗСВ) следва такава да бъде предвидена по бюджета на Министерството на правосъдието.Недоумение поражда и незаинтересоваността на правителството и Народното събрание по този въпрос.Още на 3 януари, на извънредно заседание, ВСС уведоми президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя за достатъчно средства за нормалното функциониране на органите на съдебната власт. При това позицията ни бе изложена добросъвестно, с аргументи и факти, при посочване на взаимната връзка между финансови разчети и процедури в правораздаването.В отговор бяха получени единствено известните съображения на Министерството на финансите - статистически удобни само за гледната точка на намеренията за поставяне на съдебната система в невъзможност за функционира. (Става дума за тезата на финансовия министър, че бюджетът на съдебната система е с 15-20% по-висок от миналогодишния, въпреки че според ВСС той е с близо 45-50 на сто по-малък от реално увеличените задължения на третата власт, вменени й с ремонтирания през лятото на 2002 г. Закон за съдебната власт - бел.ред.). Министерството на финансите, с официално писмо, фактически отказа да предостави своите разчети, послужили като основа за становището на Министерския съвет при обсъждането на бюджета на съдебната власт.Не се получи официално становище от останалите официални държавни институции.Независимо от ясно уточнената позиция на ВСС, че правителството подценява и не анализира достатъчно последиците от провеждането на реформата без ресурсно осигуряване, а Народното събрание не създава необходимите условия за нормален и ефективен диалог, Висшият съдебен съвет направи опит да разпредели средствата по бюджета за 2003 г., съобразявайки се с финансовите възможности на държавата (липсите публикуваме отделно - бел.ред.)...... В заключение, като се съобрази с ограничените ресурси за 2003 г., с разпределения с дефицит бюджет за 2003 г., ВСС пое ангажимента да ограничи редица дейности по изпълнението на Стратегията за реформа на съдебната власт през 2003 г., като коригира разчетите за минимално необходимите разходи от 260 млн. лв., на 187.9 млн. лева. Без обяснения остана предложението на съвместната експертна група в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, с участието на заместник-министъра на финансите, за увеличение на субсидията на съдебната система от Централния републикански бюджет с 30 млн. лв. (между първо и второ четене на проектозакона за Държавния бюджет).Ето защо Висшият съдебен съвет заявява:В случай че бюджетът остане в този му вид, ВСС уведомява обществото, че ще продължи да изпълнява конституционно определените функции до изчерпване на отпуснатите за органите на съдебната власт средства с всички произтичащи от това последици. Което означава преустановяване функционирането на съдебната система и липса на каквато и да е възможност за извършване на съдебната реформа, предвидена в ЗСВ и правителствената Стратегия за реформа на българската съдебна система...... При това положение, освен пренебрежителното отношение на изпълнителната власт (подкрепено чрез поддържане на нейните разчети без коментар и от законодателния орган - Народното събрание) се предопределя невъзможността институциите в съдебната система (следствие, прокуратура и съд - бел. ред.) да осигурят нормален съдебен процес през 2003 г. поради ясно доказуем недостиг на средства по всички основни показатели на Единната бюджетна класификация.... Какво се крие зад тези думи? Поне до началото на есента - нищо особено. Според членове на ВСС, запознати с тънкостите на съдебния харчлък, отпуснатите от правителството 187.9 млн. лв. ще стигнат най-много до септември - началото на октомври. За по-нататък обаче дори и най-големите оптимисти не пожелаха да кажат нищо. Както се и очакваше, ответният удар бе дело на всезнаещия и тотално компетентен говорител на правителството Димитър Цонев. Буквално броени минути след приключване на драматичното заседание на ВСС в сряда (5 февруари), той посрещна най-логичния от всички логични въпроси: Възможна ли е актуализация на съдебния бюджет, а оттам и този на държавата?, с едно много типично (чудно за кого ли) и до болка вече познато... лукавство в гласа:Не може да се говори за актуализация на целия държавен бюджет, а по въпроса за парите на съдебната власт меродавно е мнението на финансовия министър Милен Велчев!Освен това Димитър Цонев благоволи да припомни, че този спор се води още преди бюджет'2003 да влезе в парламента и проблемът е сезиран дори пред Конституционния съд (КС). Според него, правителството ще изчака решението на конституционните съдии и ще се съобрази с него. Какво може да бъде допълнено тук още? Само едно нещо, което изглежда много деликатно и за което мнозина все още не си дават сметка: миналия петък за председател на Конституционния съд бе избран Румен Янков, който е магистрат от кариерата и бивш председател на Върховния касационен съд. Той е познат (не само в юридическите среди) като човек, който не си поплюва, щом стане дума да се отстояват правата на магистратите и да се брани достойнството на Темида. А това означава... сбогом на илюзиите, че номерът този път ще мине. Така, както мина през декември 2002 г., когато по най-безпардонен и безскрупулен начин Конституционният съд загърби безпристрастността си и отмени 44 от общо 107-те поправки в Закона за съдебната власт. Съсипвайки току-що проходилата съдебна реформа и доказвайки за сетен път, че у нас все още интересът клати феса. Зад каквито и лъстиви лозунги да се крием, каквито и дълбоки теманета да правим от Изток на Запад и обратно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във