Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СБОГОМ НА УШИТЕ!

Два са пътищата, по които всеки обществен скандал може да бъде омаловажен и размит до най-обикновена махленска разправия. Единият път е утъпкан отдавна и има няколко разклонения. Най-напред съответните институции се заливат с камари писма, телеграми и подписки от творчески и трудови колективи, от интелектуалци, симпатизанти, първични партийни организации и обикновени граждани. След това печатните и електронните медии попадат под окупацията на водачите и идеолозите на всенародния протест, които трудно дават на опонентите си възможност да си отворят устите. Въпросните опоненти обаче не са вчерашни и отвръщат на удара с удар. И в публичното пространство се излива контраводопад от протестни телеграми, петиции на възмутени интелектуалци и становища от трудови и творчески колективи. За първи път тази хватка бе приложена през лятото на 1989 г., когато българските дисиденти за сефте заявиха съществуването си на висок глас. То не бяха протестни шествия, организирани от безпартийния Отечествен фронт в отговор, не бяха работническо-селски телеграми до ЦК на БКП и писма от възмутени граждани, тиражирани в комунистическия официоз Работническо дело.През първите седем-осем демократични години хватката бе усвоена почти перфектно и влизаше в употреба най-малко веднъж месечно. Независимо дали публичният диспут беше на тема Връщането на земята в реални граници или Има ли България нужда от закон за читалищата. Вторият път, по който един публичен дебат може да бъде размит до неузнаваемост, е чрез организиране на периодични скандали с подслушването на този или онзи или разсекретяване на част от някое специално разузнавателно средство от типа бръмбар или ухо. По слухарския път българската демокрация затича с всички сили в края на 1997 година. И макар по-рано също да сме били свидетели на някакви такива забежки, случилото се през периода 1998-2001 г. надхвърли и най-смелото въображение. По най-различни причини (сред които на първо място задаващата се тотална приватизация) политическите, синдикалните и бизнес елитите изведнъж бяха налегнати от тежката параноя, че някой непрекъснато ги дебне, слухти около тях и им ровичка из мръсното бельо. Все по-упорито се заговори за някакви паралелни структури на властта, за използването на спецслужбите в името на конкретни частни интереси, за наличието на МВР-подразделения, призвани да разработват и събират компромати срещу опонентите. По-чевръстите представители на въпросните елити бързо усетиха гъдела в тази ситуация. За параван бе издигнат терминът някои кръгове. И... рукнаха едни гейтове - ум да му зайде на човек. То не бяха СРС-компромати по делото Луканов (уж), то не бяха операции от типа Асистенти, то не бяха подслушвателни устройства из прокурорски захарници, то не бяха записи, удостоверяващи, че човек на Иван Костов с инициали М.М. (тогавашният директор на правителствения пресцентър Мишо Михайлов) си иска 10 000 щ. долара рушвет, то не бе чудо.През лятото на 2000 г. се стигна дотам, че бръмбарите и ушите пропълзяха дори в дома на главния прокурор Никола Филчев и изнесоха от работните им места цял рейс с офицери начело с тогавашния главен секретар на МВР ген. Божидар Попов. Въпреки че се разиграха по различни поводи, всички тези скандали завършиха по един и същи начин - абсолютно безславно. Всички образувани преписки потънаха вдън земя, а набедените за подслушвачи се разминаха с по едно публично мъмрене. И то с половин уста. Горе-долу същата съдба сполетя и масовите закани, че най-после ще бъде изработен съвършеният Закон за специалните разузнавателни средства (СРС), а гражданският контрол върху използването им веднъж и завинаги ще се превърне в неотменимо достояние на българската демокрация. Днес ситуацията е същата. Само един календарен месец бе необходим (като време) и... парата, нагнетена с първото писмо на Едвин Сугарев срещу главния прокурор Никола Филчев (разпространено на 5 ноември), се разнесе. Обществената свирка, за която бе предназначена въпросната пара, извиси за малко глас и млъкна. Причината бе една единствена - стенограма от едно единствено СРС, при това разсекретена абсолютно... професионално: в подбрана медия, предварително изчистена от всякакви детайли (които биха посочили източника на информацията), в момент, в който е трудно да бъде доказано кой и по какви причини я е подхвърлил където трябва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във