Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЕДЕМ ГОДИНИ ЗАТВОР ЗА ЛИКВИДАТОР НА ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ ОТСЪДИ БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД В КРАЯ НА 2005-А

След 15-годишно бездействие и размотаване, граничещо с абсурда, държавата - в лицето на Бургаския окръжен съд, най-сетне се престраши и започна да си събира вересиите, щедро раздадени около умишления фалит на Океански риболов. Малко странно звучи, но едва ли има човек - министър, ченге, следовател или служител в бившата международна гордост на България, който да каже дори приблизително колко милиона са откраднати (в брой, като движима или недвижима собствено) от и около Океански риболов по време на демокрацията (от 1989 г. насам). Според едни общият размер на завлеченото е около 150 млн. щ. долара, други споменават 240 млн. долара, а трети са категорични, че става дума за не по-малко от... 350 млн. щ. долара.
В интерес на истината, от гледна точна на статистиката изобщо не е важно колко точно са милионите. По-важното е, че Наказателният кодекс (действал и в ония далечни бурни години) предвижда по десет-петнайсет години затвор за хиляди пъти по-леки престъпления, отколкото е умишленото съсипване и разграбване на цял отрасъл от икономиката на страната.
Но най-важното е друго. Тъй наречените компетентни органи - полицейските и специалните служби в МВР, следствието и прокуратурата, данъчните власти и финансовото разузнаване - продължават да си правят оглушки и да разглеждат фалита на Океански риболов като сбор от множество криминални деяния, а не като организирана престъпна дейност. При това - замислена и осъществена от точно определен брой хора, които имат точно определен брой покровители във властта.

Първата крушка, която след дълго друсане се откъсна от гъстонаселения клон (образно казано), се оказа Пламен Маринов, който в средата на юни 1994 г., заедно с Тодор Петров и Ивелин Лозев, изпълнява длъжността ликвидатор на Океански риболов.
В продължение на около две години триото работи съвсем необезпокоявано, докато накрая финансова ревизия установява, че Пламен Маринов има лична сметка в малтийската Мид мед бенк с 50 000 щ. долара. Колелото се завърта с такава сила, че 25 май 1996 г. Бургаската окръжна прокуратура образува предварително производство срещу Маринов и две седмици по-късно - на 7 юни, му налага постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
Пламен Маринов остава зад решетките до 10 юни 1997 г., когато е освободен срещу внушителната за времето си парична гаранция от 1. 5 млн. стари лева. Освен него - по онова време като обвиняеми по делото са привлечени още двама души: съпругата му Катя Маринова и колегата му от ликвидаторската тройка - Тодор Петров. Впоследствие обаче наказателното преследване срещу г-жа Маринова е прекратено, а ликвидаторът Петров отървава кожата само с административно наказание - глоба в размер на 700 лева.
Предварителното производство срещу Петър Маринов бе приключено през 1999 г., а процесът срещу него започна през лятото на 2003 година. През този период Бургаският окръжен съд три пъти връща делото за доразследване и за прецизиране на повдигнатите обвинения, докато накрая обединените усилия на магистрати и адвокати се увенчаха с успех.
Прокуратурата успя да запази трите обвинения срещу Маринов - длъжностно присвояване, престъпление по служба и документно престъпление. А адвокатите успяха да извоюват... рязко намаляване на щетите, нанесени от Маринов - от 71 млн. стари лв. (около 725 000 щ. долара през 1995/1996 г.) на 6. 267 млн. стари лева. През 1995/1996 г. с тези пари можеха да се купят цели 64 000 щ. долара, докато днес с деноминирания им вариант - 6267 лв., човек може да си напазарува само 3898 долара.
Въпреки главоломното стопяване на щетите на 21 декември 2005 г. Бургаският окръжен съд призна Пламен Маринов за виновен по всички повдигнати обвинения и го осъди на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Бургаските окръжни съдии постановиха още, че за същия срок Пламен Маринов няма право да бъде назначаван за ликвидатор на търговска компания и не може да заема отчетна длъжност. Освен това Маринов бе осъден да заплати на Стойчо Стойчев - синдик на Океански риболов, обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 52 346 лв. заедно с дължимата лихва от 1995 г. насам.
Както вече стана дума, Пламен Маринов е назначен за ликвидатор на Океански риболов през юни 1994 г., но същинската драма започва да се развива доста по-късно. В началото на 1995 г., когато на власт вече е правителството на Жан Виденов, Пламен Маринов заминава за Женева и започва преговори с швейцарската фирма Матрама СА за чартиране на кораби, собственост на Океански риболов.
През юли 1995 г. той получава разрешение от тогавашния ресорен министър на земеделието - Васил Чичибаба, за сключване на сделка с швейцарската фирма Матрама СА от типа беър боут чартър.
Основният аргумент, с който Маринов печели благоволението на министъра, е, че при този тип договори корабособственикът отдава под наем голи плавателни съдове, за което всеки месец получава определена сума пари. И то, без да си мръдне пръста, защото всички останали разходи - наемане на екипаж, работни заплати, горива, пристанищни и риболовни такси, застраховки, ремонт и т. н., остават за сметка на фирмата наемател. В случая това е Матрама СА, която е една от световните компании, специализирани за агентиране и бункероване на кораби.
От момента на сключването на сделката с женевската фирма Пламен Маринов преустановява всякакви контакти с нея. Вместо това на 20 август 1995 г. той заминава за Малта за сметка на Океански риболов. Пътуването е оформено като служебна командирова, чиято цел е да се провери дали швейцарците са направили морски ипотеки на корабите Фезалия, Алфеус и Сагита, които са наели, се казва в обвинителния акт на Бургаската окръжна прокуратура.
Истинската причина обаче, поради която Маринов заминава за Малта, е по-друга. В хода на предварителното разследване категорично е установено, че на острова ликвидаторът на Океански риболов регистрира три собствени офшорни компании. Едната носи почти същото име като швейцарското дружество, наело корабите - Матрама ООД, а другите две са Съни оушън и Лазур маритайм ООД.
След това Маринов сключва два чартърни договора... със себе си. През октомври 1995 г. неговата офшорка Лазур маритайм наема транспортно-хладилния кораб (ТХК) Лазурен бряг, а шест месеца по-късно другата малтийска офшорка на Маринов - Съни оушън, получава ТХК Слънчев бряг. И двата плавателни съда са собственост на Океански риболов, но са чартирани чрез третата офшорка на Маринов - МатрамаООД. От материалите по делото е видно, че хладилните кораби са наети за срок от две години, месечният наем на всеки от тях е 20 000 щ. долара, а договорите от малтийска страна са подписани от... съпругата на ликвидатора Катя Маринова.
Освен това, при сключването на договорите със собствените си офшорки, Пламен Маринов превежда от сметките на Океански риболов в своята си сметка в малтийската Мид мед бенк 53 000 щ. долара. Според обясненията му тези пари са похарчени за адвокатски услуги, необходими при сключването на задължителните ипотеки на двата кораба, които са вписани (за ипотеките става дума) в полза на Океански риболов. Платежното нареждане за прехвърлянето на парите обаче е обявено от прокуратурата и е прието от съда като... фалшиво.
По време на съдебния процес стана известно, че печалбите от чартърите на двата хладилни кораба - Лазурен бряг и Слънчев бряг, са постъвали в личната сметка на Маринов, а прикриването на отклонените средства е ставало чрез документи с невярно съдържание. Обвинението е категорично, че само от експлоатацията на тези два кораба държавата е ощетена с около 260 000 щ. долара, но явно прокурорът не е успял да защити тезата си пред съда, защото на 21 декември 2005 г. Пламен Маринов бе осъден за далеч по-смешните 6.276 млн. стари лв., които, както вече стана дума в началото, тогава са били равни на 64 000 долара, а днес - само на 3898 долара.
Още през есента на 1999 г. делото за фалита на Океански риболов бе включено в прословутия Списък на делата с голямо обществено значение, взети на специален отчет от главния прокурор Никола Филчев. Този факт обаче по никакъв начин не накара бургаските следователи и прокурори да се понапънат поне малко и разследването на Пламен Маринов продължи още... цели четири години. Никак не помогна на истината и фактът, че следователят по делото - Благо Николов, по онова време беше шеф на Бургаското окръжно следствие, а в периода 1998-2003 г. - член на Висшия съдебен съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във