Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЕМИНАР УЧИ СЪДЕБНИТЕ ЧИНОВНИЦИ ДА КАЗВАТ АЛО

Нещо уникално за съдебната ни система се случи в София миналата седмица. В четвъртък и петък (21 и 22 март) в парк-хотел Родина се проведе семинар за обучение на съдебни служители. Лектори от Националното сдружение на съдебните служители (НССС) и Проекта за развитие на Съдебната система в България на Американската агенция за международно развитие (USAID) и 40 служители от съдилищата в Западна България обсъдиха как да се подобри качеството на обслужване в съдилищата.Първият контакт на гражданите със съда е в деловодството - там се създава положително или отрицателно впечатление. При фирмите доброто обслужване води до повишаване на продажбите и лоялност от страна на клиентите. В съдебната система то намалява времето, необходимо за получаване на документи или информация и улеснява максимално гражданите и адвокатите, смята Вирджиния Левит - специалист по съдебно обучение в Проекта за развитие на съдебната система.Резултатите от националното проучване на НССС, проведено сред служители в българската съдебна администрация и представено на семинара, напълно подкрепят тезата на Вирджиния Левит: обслужването на гражданите е най-важното умение, което служителите трябва да развиват и подобряват. Ето защо три от най-важните теми, дискутирани на форума, бяха етикетът при водене на телефонен разговор, стандартите за обслужване и спецификата при работа с различни типове клиенти.Семинарът бе открит от заместник-министъра на правосъдието Миглена Тачева. Медийно рамо на организаторите удари проект Пресслужбата на сдружение Правна инициатива за обучение и развитие, стартирал в началото на годината.Както е прието да се казва в такива случаи, намеренията и помислите на организаторите и участниците са повече от похвални и заслужават единствено аплодисменти. Но дори и тук, където уж всичко е ясно, се появява една голяма питанка.Като как така служителите в съдилищата ще бъдат учтиви и усмихнати, след като са натъпкани като копърки в консерва, изнервени не само от мизерните си заплати, ами и от наколните условия, в които работят? И годишно усвояват по 100-200 кила най-фин книжен прашец от онези вечни папки Дело #..., които не са се променили ни на йота от времето, когато за Илф и Петров, сътворили Златният телец в началото на 30-те години на миналия век, те (папките) бяха... заварено положение? Как да искаме от хората вежливост и лъчезарност, когато във века на глобалната компютърна мрежа, те продължават да набиват клавишите на раздрънканите пишещи машини Марица? И непрекъснато да си правят най-различни взаимни услуги от типа Ти ми дай два листа индигио, пък аз ще ти върна една кутйка кламери или три химически молива?Едва ли има смисъл да отваряме приказка и за още нещо - колко услужлива ще бъде една съдебна чиновничка, която (по силата на съвременните си служебни еврозадължения) трябва да зареже цялата работа, да слезе в архива (обикновено някъде из мазетата на т. нар. съдебна палата) и да прекара там цял ден? Само и само да задоволи даден клиент, който иска да научи нещо повече за себе си като ответник по дело, минало и заминало преди 10-15 години? Няма как да стане. Друго й трябва на нашата съдебна администрация, преди да я обучим по семинари и курсове как по най-европейски начин да произнася в телефонната слушалка Ало. Какво по-точно ли? Обич от страна на онези висши магистрати, които по една или друга случайност са призвани да управляват съдбините на Темида като членове на Висшия съдебен съвет. И признателност за непосилната хамалогия, упражнявана всекидневно от хиляди незнайни женици в катакомбите, килерите и стаите за четки и парцали на родната съдебна система. Защото едно е да се реформираш в рамките на една седмица, купувайки за нуждите на съдебния си окръг лъскаво беемве, въртящ стол за 1500 долара и тежка кожена мебел за 500 средни заплати. А съвсем друго е да познаваш истинските нужди на истинската съдебна система. Иначе семинарите действително са полезни и хората (донори и организатори) правят каквото те смятат, че трябва да се направи. Но е тъпо, че е на път да се получи нещо като в митниците, които през последната петилетка бяха подложени на тотална и унищожителна реформа на стойност няколко десетки милиони долара. За да дойдат накрая англичаните. По наша покана...

Facebook logo
Бъдете с нас и във