Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЕПТЕМВРИ - МЕСЕЦЪТ НА КРЪВТА

Тежки дела за кървави и хладнокръвни убийства, невиждани катастрофи, неуспешни опити за разчистване на сметките ще дадат началото на новия съдебен сезон в столицата. Осолени от морската вода, изпечени от лятното слънце, съдиите ще захвърлят хавайските ризки и ще надянат черните тоги пред пъстрата публика от изпечени и недотам доказани убийци, треперещи свидетели и всеможещи адвокати. И защото животът не се интересува нито от съдебните драми, нито от плановете ни, по ирония на съдбата сезонът ще бъде открит на 13 септември с дело, в което основният подсъдим вече се е преселил във вечните ловни полета. Със сигурност Антон Милтенов-Клюна е имал готовност да се яви на делото за опита за убийство на Илиян Варсанов и по обвинение за притежание на наркотици, преди неизвестните трима убийци да му пръснат главата пред сладоледената къща Джимис на 30 юли вечерта. Ако за магистратите е някаква утеха, те ще се срещнат очи в очи с доверения човек на Клюна Димитър Вучев-Демби, който гърмян, но жив, заедно с още шестима души ще заеме мястото си на подсъдимата скамейка. Безспорен фаворит сред кървавите дела обаче се очаква да бъде делото срещу хърватина Иван Може, обвинен за убийството на полицая Кирил Живков и на криминалния Асен Петров-Шаки, разстреляни на 31 август 2004-а в кв. Княжево. На 17 септември Софийският градски съд за пореден път ще се събере, за да решава съдбата на чужденеца, който от любим обвиняем на МВР може да се превърне, както неведнъж Параграф 22 отбеляза, в жертва на професионализма на органите на досъдебното производство. Хърватският килърИ за да не е голословно твърдението ни, нека да припомним фактите и развитието на случая във времето. На 31 август 2004 г. в букмейкърския пункт на Еврофутбол в столичния кв. Княжево към 23 часа двама маскирани направиха на решето полицая Кирил Живков и бандита Асен Петров-Шаки. Трима приятели на Шаки - Евтим Евтимов, Димитър Хубавенски и Петър Петров, се разминаха с по един-два куршума. Час и половина след касапницата в кв. Горна баня бе открит опожареният автомобил на убийците и три пистолета - един картечен и два обикновени. Хърватинът Иван Може бе задържан няколко дни след екзекуцията и срещу него бяха повдигнати три обвинения: за убийство, за опит за убийство и за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие. Тезата на прокурора по делото Владимир Йорданов, че Иван Може е единият от килърите, бе построена върху две капки кръв. Според обвинителния акт те са открити върху две късчета бяла материя, залепнали върху маратонката на хърватина. Това станало, докато той е стрелял в букмейкърския пункт. Резултатите от ДНК-експертизата, която бе приета от съда на 9 юни, доказват по неоспорим начин, че кръвта не е нито на Шаки, нито на полицая Живков, а на ранения Евтим Евтимов. Тезата за хърватския автор на покушението претърпя сериозен удар по време на процеса. Никой не можа да даде смислено обяснение на мистерията как тези две късчета са попаднали върху маратонката на хърватина. Защото едното от тях е намерено зад бялата декоративна лента на задната част на маратонката, а второто - на вътрешната задна част на обувката, между жлеба и подметката. За изясняване на този факт бе назначена експертиза, която почти напълно оневини подсъдимия хърватин. По време на стрелбата един от куршумите е улучил Евтим Евтимов по пръстите на лявата ръка. При падането на тялото ръката е описала дъга, имало е замах. При движението на крайника кръвта на Евтимов е пръснала на няколко метра от тялото. Но следите по маратонката на Иван Може не са от пръски, а от зацапване. Освен това при такава масирана стрелба - с толкова ранени и убити - по обувките на хърватина би следвало да има много повече следи от кръв. Не е логично и не е вероятно да са само две капки, обясниха на 13 юли пред съда експертите Александър Мирчев и Здравко Здравков. Те не можаха да кажат как тези две късчета материя са се оказали върху маратонката, при положение че в папката по делото няма данни Иван Може да е имал каквото и да е съприкосновение с Евтим Евтимов. Самият Евтимов преди няколко месеца в показанията си пред съда заяви, че по време на престъплението не е бил ритан, бутан или прескачан от килърите. Експертите допуснаха няколко възможности - те да са се озовали там преди стрелбата, а по-късно да са се изцапали с кръв; късчетата да са попаднали върху обувката по време на стрелбата или след това, когато убийците са проверявали точността си; двете парченца да са сложени на гуменката на Иван Може нарочно. При започването на делото на 17 септември се очаква да бъдат готови други две експертизи по случая. Едната е комплексна, в нея ще участват химик-технолог от обувната промишленост и текстилен специалист. Тяхната задача ще е да сравнят двете късчета бяла материя като състав и да кажат дали те са от дрехите на ранения Евтим Евтимов. Втората експертиза е назначена по искане на защитата, а целта й е да бъде установено дали по дрехите, с които хърватинът бе задържан, има други следи от кръв или косми на Евтим Евтимов. На въпросната дата се очаква да пристигне и справка от Софийската военноокръжна прокуратура, в която да се отговори на въпросите кога е арестуван Иван Може, къде е държан в периода 1 септември 2004-9 септември 2004 г. и кой го е разпитвал. Според показанията на Иван Може, дадени пред съда на 18 юли, той е задържан на 3 септември 2004 г., но няколко дни е бил укрит от полицията и подложен на нечовешко отношение. Чак на 10 септември е изправен пред съда за определяне на мярка за неотклонение. Не се изисква кой знае каква богата правна култура, за да се прецени, че проточилият се неправомерно арест на Иван Може изцяло противоречи на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). По закон той може да бъде задържан с прокурорско постановление максимум за 72 часа. В рамките на тези три дни държавното обвинение трябва да поиска от съда налагане на постоянна мярка задържане под стража. Това означава, че след като е бил задържан на 3 септември, най-късно на 6 септември Може е трябвало да бъде изправен пред съда. Нещо, което не е станало и може да бъде атакувано пред съда. Факт, който, допълнен от неизвестността около поисканите допълнителни експертизи, може да обърне случая в нежелана за вътрешното министерство посока. Демби и компания в атентата срещу Илиян ВарсановРазгръщането на архивите на станалите през в последните години убийства сочи една интересна закономерност - опръскани с кръв са предимно летните месеци. Бай Миле и бодигардовете му бяха разстреляни под парещото слънце на 30 юли по обяд. На 16 август Илиян Варсанов бе прострелян три пъти по поръчка на Клюна. Антон Милтенов приключи земните си сметки също през юли, докато неговият опонент Варсанов дочака прохладата на септември и делото срещу кръвопийците си Димитър Вучев-Демби и още шестима души, които ще застанат отново на подсъдимата скамейка в Софийския градски съд на 13 септември.Първоначално срещу Клюна, Демби, Цветан Деянов, Росен Пенев, Кирил Кърнолски-Бакшиша, Александър Валентинов-Зелката, Бисер Илиев, Рехджан Низам-Роко и Георги Нацев бе повдигнато обвинение по чл.116, ал. 1, т. 6 от Наказателния кодекс - за убийство, извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, което се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Според обвинителния акт на 16 август 2002 г. групата се е опитала да убие Илиян Варсанов. Той е прострелян три път пред бирария Двете халби в столичния ж. к. Белите брези, но въпреки раните си все пак успя да избяга. По време на екшъна пострада и сервитьорката в заведението Луиза Стоева, която бе засегната от рикоширал куршум. В обвинителния акт прави впечатление липсата на какъвто и да е мотив на опита Варсанов да бъде ликвидиран. Ако има такъв, то той най-вероятно ще стане ясен по време на делото, което започна на 11 април 2005 година. Тогава Варсанов бе конституиран като граждански ищец и поиска по 5000 лв. обезщетение от всеки един от подсъдимите. Пред съда той разказа, че нападателят стрелял четири пъти по заведението и шест пъти по него. Всъщност Антон Милтенов е вторият подсъдим по това дело, който отпада по физически причини. На 13 септември Софийският градски съд ще трябва да прекрати делото и срещу Георги Нацев, който има неблагоразумието на 12 юли да се самовзриви заедно с Иван Иванов, Христо Кънчев и Пламен Дойчинов в Ауди А6 край Костенец. В другата кола, след аудито на охраната, пътуваше и подсъдимият Димитър Вучев-Демби. Въпреки усилията на докторите от Пирогов Нацев се отърва от житейските си мъките на 22 юли. Клюна и наркотицитеСептември беше месецът, в който волно-неволно Антон Милтенов-Клюна трябваше да прекара голяма част от времето си из съдебните зали. Освен по делото за покушението срещу Варсанов на 16 септември той трябваше да посети Софийския градски съд и по повод на обвинението за притежаване на 46 хапчета каптагон. Въпреки народната мъдрост, че за мъртвия трябва да се говори само добро или нищо, нека си припомним фактите по този случай. Най-любопитният от тях е, че вътрешното министерство вдигна истинска истерия около него. При акция на НСБОП на 1 юни 2004 г. в дома на майката на Антон Милтенов в кв. Княжево освен хапчетата бяха открити пистолет Макаров, 10 мобилни телефона, валута, над 50 хил. лв., четири лимузини без документи за собственост, седем радиостанции и апаратура за подслушване на полицейски честоти. Според разпространеното още същия ден съобщение на пресцентъра на МВР се казваше, че Клюна е бил в къщата и след обиска е арестуван.Осем дни по-късно, на 9 юни, когато в Софийския апелативен съд се гледа дело за мярката му за неотклонение, стана ясно обаче, че доказателствата са събрани по доста съмнителен начин. Първо, оказва се, че Милтенов въобще не е бил в къщата по време на акцията, а се е намирал на бул. Горнобански път. Той е задържан там и откаран в Княжево чак след намирането на дрогата. Любопитен детайл е, че полицаите първо са претърсили къщата със следови кучета, специално обучени да откриват скрити наркотици. Но за тяхна изненада четириногите не успели да подушат каптагона и се наложило къщата да бъде претърсена отново, този път на ръка. Именно по време на втория обиск маскираните полицаи намерили две пликчета с каптагон. Едното било скрито под възглавница на дивана, а другото било пъхнато в джоба на някакви дънки. Едното от поемните лица присъствали на обиска тогава заяви, че първоначално полицаите не са открили никакъв наркотик, а пликчето с хапчетата се появило някак си. Освен това ченгетата не си направили труда да проверят на кого са въпросните дънки и дали Клюна носи същия размер панталони. Да не говорим - дали е установено имало ли е негови отпечатъци по пликчетата с дрога. Тези факти породиха подозрението, че досъдебното производство отново е оплескало разследването и едва ли ще се стигне до осъдителна присъда. За негово нещастие Клюна не доживя да опита какъв е вкусът на победата в съдебната зала. А за щастие на съда работата му намаля с едно дело, защото процесът ще бъде прекратен, след като няма да има кой да седне на подсъдимата скамейка. Делото Степан РибаковОще едно дело за кърваво убийство ще се гледа в Софийския градски съд на 19 септември. На подсъдимата скамейка ще застанат убийците на молдовеца Степан Рибаков, който беше разстрелян на 8 март 2003 г., ден след смъртта на шефа на МG корпорация Илия Павлов. Според обвинението стрелецът е Серафим Антонов, а негов съучастник е Росен Митров. Първото заседание по делото бе на 24 март тази година, на което съпругата на Рибаков и неговата дъщеря чрез адвоката си поискаха 200 000 лв. обезщетение. Случаят Рибаков беше разнищен сравнително бързо и на 15 ноември 2004 г. обвинителният акт срещу Антонов и Митров бе внесен в съда. Според официалната версия, тиражирана от МВР в продължение на година, Степан Рибаков е разстрелял Илия Павлов, след което е бил премахнат, за да бъдат заличени следите към поръчителите на мулти-екзекуцията. В обвинителния акт по делото срещу Митров и Антонов обаче няма нито едно изречение за атентата срещу Илия Павлов, няма и дума и за мотивите за екзекуцията на молдовеца. Росен Митров и Серафим Антонов бяха задържани при операция на НСБОП на 30 юли 2004 г., няколко часа след като бяха разстреляни сикаджията Милчо Бонев-Бай Миле, четирима от бодигардовете му и пазарджишкият сводник Методи Маринков. В обвинителния акт срещу двамата се казва, че на 17 февруари 2003 г. в столичния ж. к . Зона Б-5 е бил откраднат автомобил Сеат Толедо, собственост на Стефан Дянков. В края на месеца изоставената кола е била продадена за 300 лв. на Росен Митров от две неустановени лица. На 8 март 2003 г. Митров и Антонов засекли с крадения сеат мерцедеса на Рибаков на бул. Проф. д-р Иван Странски. След като мерцедесът спрял, Антонов изхвърчал от сеата и открил стрелба по автомобила на Рибаков с автомат Калашников със заглушител. Докато натискал спусъка обаче, саморъчно направеният заглушител се откъснал от цевта на автомата и ударил стрелеца по лицето и носа. След това изхвърчал и паднал върху задната дясна седалка на мерцедеса на Рибаков.След като направили молдовеца на решето, Росен Митров и Серафим Антонов избягали към ж. к. Младост - 1, където до 27-ма поликлиника подпалили колата и изхвърлили автомата в един строеж. Разследването започнало с пълна сила и почти веднага криминалистите напипали първата гореща следа от убийците. По опожарения автомобил полицаите открили следи от кръв. А на 11 март, три дни след екзекуцията на Рибаков, ченгетата открили и оръжието на престъплението, което било захвърлено в недовършен строеж до поликлиниката. Решаващ фактор за разкриването на престъплението била кръвта, открита върху сеата, която се оказала на Серафим Антонов. Тезата че именно те двамата са убийците на Рибаков обаче ще бъде трудно доказана от обвинението, тъй като, както вече стана ясно от делото срещу хърватина Иван Може, ДНК-анализът на кръвта не е пряко, а само косвено доказателство. Катастрофата пред хотел ПлискаПоредицата от септемврийски дела ще продължи на 20-и със заседание на съда, който разглежда тежката катастрофа край хотел Плиска на 23 март 2003 г., когато пиян шофьор помете девет души на автобусната спирка. На място загина 52-годишната Мария Телбизова, осем бяха в тежко състояние. Трета година вече българското правосъдие не може да накаже на първа инстанция шофьора убиец Александър Александров. За първи път делото срещу него тръгна на 8 декември 2003 г. в Софийския градски съд, а председател на състава бе Даниела Атанасова. През есента на 2004 г. тя обаче реши да се включи в екипа на министъра на правосъдието Антон Станков като негов заместник и заряза съдийството. Поради тази причина делото бе насрочено наново за 14 януари 2005 година. Трябва да напомним, че докато чакаше да започне първото заседание за катастрофата, на 14 октомври 2003 г. Александров бе хванат да кара кола в пияно състояние и без шофьорска книжка. На 15 януари 2004 г. Софийският районен съд му наложи административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. и отнемане на свидетелството за правоуправление за срок от три години. Юристи тогава прогнозираха, че административното наказание ще утежни положението на Александров при произнасяне на присъдата от Софийския градски съд. Положението му ще се усложни още повече, ако се явят петимата свидетели, които не дойдоха на последното заседание на 4 юли преди лятната ваканция.ТИР-ът -убиец в КняжевоОще една катастрофа ще влезе в съда в първия учебен ден - 15 септември.Тогава ще се проведе поредното заседание за произшествието в кв. Княжево, станало на 11 ноември 2004 година. На тази дата княжевци преживяха истински ужас, след като тежкотоварен камион, управляван от Иван Стефанов, се блъсна в няколко коли, в микробус Ситроен, в електрически стълбове, дървета и огради, помете двама пешеходци и накрая се заби в къща. Виолета Лазарова, която бе свидетел на катастрофата, получи удар от страх и няколко часа по-късно почина в болница. На място загинаха пешеходците Емил Манчев и Иванка Сотирова. Кръстьо Балабанов, който управлявал една от блъснатите коли, също почина на място. Тежко ранени бяха Тони Геров и Иво Марков, които пътували в микробус Ситроен, както и пешеходката Надежда Игнатова. Според експертите причината за катастрофата е спукването на лявата мембрана на предната спирачка на камиона, от което тя отказала да работи. Делото срещу шофьора на ТИР-а Иван Стефанов тръгна на 12 май тази година в Софийския градски съд. Той е обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице и го заплашват от 5 до 15 години затвор. Роднините на загиналите и пострадалите поискаха общо 490 000 лв. обезщетение. Опит да се конституират като граждански ищци по делото направиха и близките на Виолета Лазарова, която почина от инфаркт при гледката на камиона убиец. Но съдът отхвърли претенциите на роднините й, тъй като тя не била спомената в обвинителния акт срещу шофьора.Инцидентът в Княжево предизвика протести от страна на живеещите в квартала. До 2 декември 2004 г. те блокираха изхода на София. Блокадата бе свалена след дълги преговори с министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, с кмета Стефан Софиянски и с областния управител Олимпи Кътев. Въведе се ограничение за движението на тежкотоварни автомобили и бе забранено движението им по пътя от 6 до 9 часа и от 17 до 20 часа. Въпреки това кварталът преживя още една катастрофира. На 20 юли румънски камион, управляван от Константин Лопес, се блъсна в строеж и за щастие нямаше пострадали. Оказа се, че шофьорът е получил инфаркт, след което тежкотоварната кола станала неуправляема. ОКТОМВРИ5 октомври - Софийският окръжен съд ще продължи да заседава по делото срещу Павел Йотов, причинил смъртта на двама младежи при катастрофа край Враца. Очаква се делото да приключи в същия ден.19 октомври - Великотърновският окръжен съд ще разглежда делото за катастрофата в река Лим, при която загинаха 12 български деца. Подсъдим е шофьорът на автобуса Илия Измирлиев. Делото е насрочено за три дни, очаква се нова автотехническа експертиза. Ако тя бъде приета, делото най-вероятно ще приключи с това.24 октомври - в Софийския градски съд на подсъдимата скамейка ще застане следователят от Столичната следствена служба Стефан Стефанов, който бе заловен с подкуп.27 октомври - Софийският апелативен съд ще продължи работата си по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Подсъдими са петима души. НОЕМВРИ10 ноември - Софийският градски съд ще гледа делото срещу Янко Ваташки-Лудия за отвличането на арабин и искане на откуп.11 ноември - Софийският градски съд ще заседава по делото срещу Иван Портев, подсъдим за убийството на Стефан Касамаков. 11 ноември - Бившата премиерша Елена Костова ще бъде изправена отново пред Софийския градски съд, задето фондът й е попълвал документи с невярно съдържание и за укриване на данъци. ДЕКЕМВРИ1 декември - Софийският градски съд отново ще се събера, за да прецени дали да даде ход на делото за трагедията пред дискотека Индиго, при която загинаха седем деца. Съдът го отлага вече два пъти и не му дава ход заради липса на някой от подсъдимите или на техните адвокати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във