Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СГС ПРИБРА КЛЮНА ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ

Софийският градски съд (СГС) прочете Наказателния кодекс така, както дори дяволът не би прочел Евангелието. В сряда (30 юни) тричленен състав с председател Мими Петрова наложи мярка за неотклонение задържане под стража по дознание, образувано и забравено още в началото на миналата година.В центъра на поредния съдебен абсурд отново е небезизвестният Антон Милтенов-Клюна, обявен от МВР за един от наркобосовете в страната. На 21 юни той най-изненадващо бе арестуван и обвинен в склоняване към лъжесвидетелстване. Два дни по-късно - на 23 юни, прокуратурата поиска от Софийския районен съд (СРС) да наложи на Милтенов постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, защото е направил опит да принуди трима души по телефона, чрез бележки и чрез пряк контакт (т. е. - бой) да излъжат пред следствието. Става дума за братята Мартин и Радослав Иванови (известни в подземния свят с прякорите си Душманина и Темерута) и за Александър Христов. Тримата свидетели по следствието за неуспешния атентат срещу Илиян Варсанов, извършен около 22 часа на 16 август 2002 година. По това дело Клюна е обвинен в опит за убийство и, за да отърве решетките, той накарал Душманина, Темерута и Христов да му осигурят алиби за фаталната вечер. Те обаче отказали и уведомили следствието и прокуратурата за инцидента. За да стане ясно откъде тръгва поредният съдебен скандал, е нужно да се върнем малко назад във времето. Делото за неуспешния атентат срещу Варсанов е образувано на 17 август 2002 година. До 10 септември 2002 г. столичните криминалисти изловиха и вкараха зад решетките почти всички заподозрени за участие в заговора, с изключение на Клюна - Димитър Вучев (Демби), Рехджан Реджеб Низан (Роко), Бисер Илиев, Александър Валентинов (Зелката), Кирил Кърнолски (Бакшиша), Цветан Деянов, Росен Пенев и Георги Нацев. На 13 септември 2002 г. началникът на сектор Тежки престъпления срещу личността в СДВР майор Ивайло Спиридонов обяви, че покушението е поръчано от Антон Милтенов, но от Клюна нямаше нито следа. Пет месеца по-късно - на 21 януари 2003 г., Милтенов доброволно се предаде в Столичната следствена служба, а Софийският градски съд (СГС) му наложи постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Борбата на адвокатите за свободата на Милтенов продължи до 9 май 2003 г., когато СГС го пусна срещу парична гаранция от 4500 лева. От началото на 2004 г. за следственото дело за атентата срещу Илиян Варсанов се чу само веднъж. Когато на 14 януари Софийският градски съд го върна за доразследване. Именно тогава стана известно, че Антон Милтенов е обвинен в опит за предумишлено убийство, след което всичко отново бе забравено. На 23 юни, когато делото за атентата срещу Варсанов за втори път влезе в устите на хората, Софийският районен съд (СРС) отказа да остави Клюна зад решетките и му наложи парична гаранция от 5000 лева. Според районните магистрати, оставането на Милтенов в ареста заради подтикването на Душманина, Темерута и Александър Христов към лъжесвидетелство е безпредметно, тъй като той вече е под домашен арест (за дрогата, открита в къщата му на 1 юни 2004 г.) и няма вероятност да се укрие или да извърши ново престъпление. Решението на СРС бе протестирано от прокуратурата и на 30 юни (сряда) Софийският градски съд постъпи така, както се очакваше от него - остави Милтенов зад решетките. Няколко са детайлите, заради които съществува доста сериозна вероятност градските магистрати да бъдат обвинени в тенденциозност.Най-напред престъплението подбуждане към лъжествидетелство на две и повече лица се наказва с лишаване от свобода до три години (чл.293, ал.2 от Наказателния кодекс). Тоест - то попада в групата на т. нар. леки престъпления, които в изключително редки случаи са съпроводени със задържане под стража. Другото, което смущава в случая, е, че до момента Клюна има две по-леки мерки за неотклонение - парична гаранция и домашен арест, наложени пак от Софийския градски съд, но за далеч по-сериозни престъпления. Минималната присъда за опит за предумишлено убийство например е 20 години затвор, а притежаването на дрога с цел продажба се санкционира от Наказателния кодекс с лишаване от свобода от десет до петнайсет години. Но безспорно най-притеснителното е, че въпросното подтикване към лъжесвидетелстване не се е случило преди месец или два, а още през миналата година. Защото Мартин Иванов-Душманина, брат му Радослав Иванов-Темерута и Александър Христов са се оплакали, че Антон Милтенов ги е натиснал да излъжат още преди... година и три месеца. На 30 март 2003 г. по жалбата им е било образувано дознание, по което до онзи ден не е свършена абсолютно никаква работа. На всичко отгоре Антон Милтенов не е бил разпитан нито веднъж. Прав е адвокатът на Клюна да се ядосва, че клиентът му е останал зад решетките. В никакъв случай обаче той не бива да ругае само софийските градски съдии. Ако въпросният адвокат си беше научил урока, Милтенов отдавна щеше да е оневинен за подтикването към лъжесвидетелстване. Процедурата за това е описана в Наказателнопроцесуалния кодекс, но явно няма кой да чете. И от едната, и от другата страна на подсъдимата скамейка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във