Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШАТ! НА РЕЙТИНГА ГЛАВАТА

Една тържествена церемония, два трупа и петнайсетина гилзи ни бяха достатъчни, за да се убедим, че борбата с престъпността в България не е помръднала и на сантиметър от зловещите коледно-новогодишни кръвопролития преди близо две петилетки. Тогава, между кървавия Никулден (на 6 декември 1993 г.) и касапницата в Белите брези (на 14 януари 1994 г.), само в София паднаха десетина трупа. А най-първите мъже в държавата ни се съдраха от обещания, че тутакси ще сложат окончателно точка (веднъж и на 28 декември) на три неща: на развилнелия се (вече) тротоарен бандитизъм, на възмъжаващата (все още) организирана престъпност и на все по-масовата употреба на МВР за лични цели.Нещо повече - в името на благородната идея тогавашните народни представители изслушаха обясненията на вътрешния министър Виктор Михайлов, а кабинетът на проф. Любен Беров категорично отказа да приеме оставката му. По едно време даже (някъде към края на януари и началото на февруари 1994 г.) се заговори за спешен и повсеместен ремонт на наказателните закони все в тая посока - повишаване ефективността на борбата с престъпността. Колкото и да ни е тъпо да си признаем - много идиотско е (в продължение на няколко години) да убеждаваш хората около теб, че нещата ей сега ще се помръднат напред - а те да вървят назад. И то не за друго, а защото и преди, и сега участниците в драмата са едни и същи. Независимо от това от коя страна на закона се намират. Ей го, като изключим ген. Бойко Борисов (за момента), останалите люде, призвани да разнищят сегашните кръвопролития в София, са същите онези люде, които от две петилетки не са в състояние да разкрият нито едно престъпление от подобен мащаб. Колкото и леко да е то. Просто защото не могат. Или не искат.Няма да се връщаме на факта колко пари дължи България в Страсбург заради топкриминалиста Ботьо Ботев (само през последните седем-осем години). Няма да си припомняме и друго - колко ни струва годишно безхаберието, царящо сред полицейските дознатели, заради непукизма на ресорния заместник-министър Тоньо Железчев. Който (оказва се) освен МВР-фирмите контролира и разследванията на 70% от престъпленията, извършени в България.Ще си припомним обаче едни други нещица, които бат'Бойко успя да забрави с най-активна чужда помощ. Така, както често забравя себе си, кръстосвайки надлъж и шир Родината, за да върши работа на подчинените си:- незаконните и нерегламентирани дискотеки;- кражбата на черни и цветни метали;- контрабандата;- футболното хулиганство;- двете фабрики за убийства;- операциите Белезници - I и II;- трафика на крадени автомобили;- наркотрафика;- тъмните стъкла;- контрабандата;- прането на мръсни пари;- организираната насилствена проституция;- незаконното строителство;- отказ от контактуване с хора, срещу които са образувани предварителни производства за тежки кримининални престъпления;- отказ от контактуване с хора, срещу които се очаква да бъдат образувани такива производства...Та като казахме производства - наум (май), ни дойде и единствената неразработена версия, оправдала донякъде окървавена София. Тази версия по никакъв начин няма да свали рейтинга на ген. Бойко Борисов (или на когото и да било другиго), даже напротив. Ще палне няколко червени лампички, които задълго ще ни греят в тягостните зимни нощи. Версията е формулирана от редакционен другар, пожелал да остане анонимен, жив и здрав: Защо сред десетте версии за смъртта на прокурора Николай Колев, разработвани от МВР и следствието (тях ги публикуваме отделно), я няма хипотезата, че той е разстрелян по поръчка на хора, близки на... Филчев? Които хем не искат вече да слугуват (на народа?) защото са стъпили здраво в бизнеса, хем са си намерили удобен и уютен изход? Отговорът е един - ще ни пострада рейтингът. За чието поддържане е важно човек и правителство да обещават. Много и на висок глас. А дали ще разкриват първата (и за щастие единствена засега) екзекуция на висш магистрат, десетата печатница за фалшиви долари, поредната фабрика за убийства или канал за трафик на опушени автомобилни стъкла - няма никакво значение. Важното е да се разкрива нещо. Защото в противен случай става много лошо. Защото Европа ни на сълзи вярва, ни на рейтинг. Тя си е досущ като Тодор Живков - дела, дела и пак дела. Само че с присъди...

Facebook logo
Бъдете с нас и във