Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕФОВЕТЕ НА МВР НЕ ЧЕТАТ ДОРИ СОБСТВЕНИЯ СИ ЗАКОН

Странно е хладнокръвието, което лъха от високите етажи на МВР. Докато на обикновения българин му замръзна кръвта във вените от поредната кървава вълна, заляла държавата, т. нар. политически и професионални шефове във вътрешното ведомство направо се вкочаниха по кабинетите си. И не само нямат никакво намерение да направята по една крачка навън, а тъкмо обратното: надуха климатиците и отвориха вратите на хладилниците, белким останат по местата си поне до края на отоплителния сезон.Поводът, заради който е стъкмен този живописен преразказ по картинка, звучи повече от банално. От екшъна в дискотека Ескейп (на 7 ноември през нощта) досега, ръководството на МВР не прави нищо друго, освен да оправдава безсилието си пред т. нар. бизнесмени и техните дебеловрати момченца, които от години обикалят на тумби из София и страната. При това - хем въоръжени до зъби, хем готови да гръмнат или да размажат от бой всеки, дръзнал да се изпречи пътя им.Както винаги, тон за песен даде главният секретар на МВР. Още на 8 ноември сутринта той се изцепи, че срещу участниците в побоя ще бъдат образувани бързи полицейски производства и те толкова бързо щели да си намерят майстора, че сами нямало да се усетят. Генерал Бойко Борисов обясни още, че, за разлика от друг път, сега работата на МВР била улеснена: по-голяма част от побойниците били стари познайници на полицията и от години са регистрирани за най-различни неща. Седмица по-късно, от генералските обещания не остана и следа. По някакъв много мистериозен начин, всички участници в екшъна се оказаха извън всякакво подозрение, а пищовите им (общо 25 на брой) - напълно законни. Вярно е, че по време на парламентарния контрол в петък (14 ноември) министър Петканов се опита да убеди народните представители, че работата по случая Ескейп продължавала и в най-скоро време виновниците щели да си получат заслуженото. Но също така е вярно и друго - вътрешният министър изобщо не обясни на депутатите по какъв начин това (с виновниците) ще се случи. И резултатът не закъсня. Още в понеделник (17 ноември), откъм МВР долетя вестта, че оръжието на побойниците от дискотеката било прибрано. С мотив, който звучи доста абсурдно - отпаднала била необходимостта тези хора да носят лично оръжие.Всъщност, връщането към темата Ескейп не е заради поредната акция на МВР за разоръжаване на т. нар. бизнесмени и телохранителите им. Целта на занятието е да се опитаме да отговорим на един въпрос: след като непрекъснато се жалва от калпавото законодателство, какво е направило самото МВР по въпроса, че да заслужи поне нашето съчувствие?Най-бързият отговор гласи - почти нищо. Поне що се отнася до криминално проявените мутри, окичени с пушки и пищови като коледни елхи. Оправданието също го знаем доста отдавна: законът разрешавал на кримките да носят лично оръжие, ако срещу тях няма образувано следствие или дознание. С други думи - фактът, че еди кой си фигурирал в полицейските регистри, не бил пречка той да си има законен пистолет. Нещо, което изобщо не е вярно поне от февруари насам, когато Законът за МВР бе променен в посока, благоприятстваща незабавното изземане на законното оръжие поне от криминалния контингент. Вместо това обаче вътрешното ведомство умува върху проектонаредбата за полицейската регистрация цели десет месеца. А накрая, като я подписа, министър Петканов указа, че тя влиза в сила чак... от януари 2004 година. Може и странно да им се струва на шефовете във вътрешното ведомство, чл.59, ал.1 от Закона за МВР гласи, че Националната служба полиция е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за опазване на обществения ред, за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ (курсивът наш - бел. ред.), разкриване и участие в разследване на престъпления. А в седма и осма точка на същата алинея е уточнено, че полицията разрешава и контролира както дейностите с общоопасни средства, така и дейността на юридическите и физическите лица, извършващи охранителна дейност. И понеже една от основните функции на униформените блюстители на реда - предотвратяване на престъпления, явно е трудносмилаема за някои хора, на помощ идва разпоредбата на чл.66 от Закона за МВР. Като поредното доказателство, че шефовете на вътрешното ведомство направо си играят с нормативните документи. В смисъл такъв, че не ги четат, но за сметка на това ги тълкуват както им падне.Та във въпросната разпоредба пише така: Полицейските органи регистрират лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществуващи наказателното преследване, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Редът за полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.Е, пита се в задачата, кой точно е виновен из улиците на родината да се скитат стотици и хиляди неописани, непрономеровани и непрошнуровани мафиоти и квартални разбойници? За които всички знаят (с изключение на МВР, естествено), че си вадят хляба по престъпен начин? Дали парламентът или т. нар. политическо ръководство на министерството, което по закон трябва да организира нормативния мир в повереното му ведомство?До преди месец, регистрирането на т. нар. извършители е ставало по вътрешна инструкция, писана в зората на... развития социализъм. Едва на 13 октомври, цели девет месеца след решението на законодателя (цитираният по-горе чл.66 от Закона за МВР е приет на 21 февруари 2003 г.) министър Петканов удари заветния подпис върху Наредба ј I-221 за реда за извършване на полицейска регистрация.Според нея, влизането в полицейските регистри вече става стандартна процедура, на която се подлага всеки, срещу когото е започало наказателно преследване. Иде реч за вписване на всички възможни лични данни на еста - в полицейския регистър, в картата за регистрация и в дактилоскопната карта. Най-подробна е картата за регистрация, която съдържа цяла камара сведения за лицето: трите имена, датата и мястото на раждане, пол, ЕГН, дактилоскопни отпечатъци, фотография. Освен това бумагата е пълна и с най-различни цифрички и странични сведения: номерът, под който правонарушителят фигурира в полицейския регистър, номерът на неговото предварително производство, кой съд с каква присъда го е удостоил, как се казва полицейският служител, извършил регистрацията, и къде работи той. Тези картони ще се съхраняват в специална картотека Полицейска регистрация и за тях ще се грижи Информационно-изчислителния център при ДНСП. Едно от най-големите достойнства (поне по замисъл) на документа е, че той би трябвало да въоръжи поицията с достатъчно данни за идентификация на престъпника по свидетелските описания. Като се започне с фигурата и овала на лицето му, мине се през походката на бандита и се свърши с изброяването на характерните му белези.В наредбата, въпросните характерни белези са изредени в доста подробен каталог, част от който публикуваме отделно. На пръв поглед в него са изброени всички възможни неща, които би трябвало да направят впечатление на всеки по-наблюдателен гражданин. На второ четене обаче става ясно, че въпросният каталог е писан от хора, които изобщо не са наясно за съвременните модни тенденции, чрез които обитателите на подземния свят се отличават от нормалните си съграждани. Например, в графа Човек на раздел Татуировки, авторите на наредбата са изброили няколко възможни картинки, които българският престъпник би изографисал върху кожата си. И докато описанието голо тяло звучи някак приемливо, какво ли да кажем за останалите изображения: Водолаз, Гимнастик, Група хора, Космонавт или... Скиор? Другият смисъл на подобно картотекиране е чрез него да се разпознават бързо и сигурно следите, оставени на местопрестъплението. Например чрез взетите ДНК-проби. Ако човек си спомни епохалното сражение на ген. Бойко Борисов със нормотворците по повод несъвършените наказателни закони, едва ли ще пропусне радикалната му идея от правонарушителите да се вземат образци за ДНК-експертизи без тяхно съгласие. Истината е, че в многократно ремонтирания и кърпен Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) тази материя все още не е коментирана никъде. В същото време обаче новоприетата наредба е категорична, че в полицейския регистър задължително се вписва и уникалния номер (бар-код) на образеца, иззет за изготвяне на ДНК-профил на лицето. Въпросът, който възниква е, как полицейските служители ще вземат подобна проба, ако уличеният в престъпното деяние, откаже да предостави на ченгетата няколко свои клетки или косъма? Наистина, според чл.119, ал.1 от НПК, органът, който назначава експертизата, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване. Но, ако такава експертиза не е назначена, по какъв начин бандюгата ще бъде накаран да се лиши от телесната си неприкосновеност, давайки доброволно образец за ДНК-анализ? Още повече, че в НПК изрично пише следното: уличеният, заподозреният или подсъдимият не могат да бъдат принудени да вършат неща, които са в тяхна вреда...С други думи - за да бъде изпълнена Наредбата за полицейската регистрация (поне що се отнася до ДНК-пробите), ченгетата ще трябва да нарушат НПК. Другото възможно решение е НПК да ъде променено в тази поока, но подобно нещо (поне засега)не се задава на хоризонта.Другият въпрос, на който авторите на наредбата някак са пропуснали да отговорят е дали полицейската регистрация остава като позорно клеймо за цял живот или пък кривналият има шанс да изчисти някога името или досието си. Според сега съществуващото положение, полицейската регистрация наподобява петната на далматинеца - колкото и да се трият, остават завинаги. Наистина, ако условията по чл.181а от Закона от МВР са налице, т.е. - регистрацията е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, има влязла в сила оправдателна присъда, лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание или е починало, в наредбата е предвидена процедура, при която част от данните му се унищожават. При това - само въз основа на писмена заповед, издадена от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.Ако правонарушителят не белязан за други престъпления или забежки, се унищожават картата за регистрация, дактилоскопната карта и фотоснимката, но част от данните в полицейския регистър... остават. Тази разпоредба по никакъв не се съчетава с правото на реабилитация, което съществува в наказателните закони още от 1896 година. Според чл.85, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. След като тя настъпи, например, бюрата за съдимост губят правото да съобщават при запитване, че реабилитираното лице някога е било осъждано. Независимо какви са били неговите провинения. На практика се получава нещо като в приказката царят дава, пъдарят не дава. Според наказателното право, всеки може да изчисти името и досието си дори след влязла в сила и изтърпяна присъда. Според авторите на наредбата обаче, излизането от полицейския регистър е невъзможно.Факт, който води след себе си поредния правен абсурд: с поднормативен акт (какъвто е наредбата), ръководството на МВР да прекри не един, а поне два закона - Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във