Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕФОВЕТЕ НА ВКС ПРЕКРОИХА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Малко странно, но само девет дни преди парламентарните избори шефовете на Върховния касационен съд изведнъж се размислиха за собственото си бъдеще. На 16 юни те привикаха подчинените им върховни магистрати на пленум, който единодушно реши да попита Конституционния съд дали петте ключови възгледа на ВКС-ръководството за по-нататъшния ход на съдебната реформа противоречат на основния закон. Ден по-късно конституционното дело № 7 за 2005 г. вече беше факт, а председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, неговият заместник Румен Ненков (шеф на Наказателната колегия) и съдията от ВКС Емил Марков тръгнаха на обиколка из институциите на съдебната власт. Целта на турнето бе да обяснят на колегите си какво точно са попитали Конституционния съд.Първата им спирка бе Софийският районен съд (СРС), където в късния следобед на 23 юни (миналия четвъртък) магистратите от най-голямото съдилище в България трябваше да научат какво точно ги очаква през следващите две-три години. За най-голямо разочарование на високите гости залата остана полупразна, защото повече от половината съдии от СРС все още не бяха приключили съдебните си заседания. Този факт обаче не смути по никакъв начин Иван Григоров. Той най-хладнокръвно обясни, че основната критика на Европейския съюз е свързана с ниската ефективност и непрозрачността на досъдебната фаза, след което се похвали, че за да улесни политиците и да им даде насоката, в която да осъществят реформата, ръководството на ВКС сезира Конституционния съд по пет много важни въпроса. Тези наши питания ще дадат формата на реформата, която трябва да бъде най-вече в структурно отношение - обяви от трибуната председателят на ВКС. - Причината е, че всички закони, които трябва да се приемат или променят заради изисквания на ЕС, зависят от структурите, които ще приеме една конститутционна промяна. А такава промяна на основния закон е неизбежна, заяви още той и вкратце резюмира основното от петте тези, по които се иска тълкувание от КС:- съдилищата са основен носител на съдебната власт и единствени имат право да осъществяват държавно правосъдие;- държавното обвинение се разделя на две, като част от прокурорите остават в третата власт и са свързани само с поддържане на обвинението пред съда. Останалите минават в изпълнителната власт и започват - заедно с МВР и следствието - да се борят срещу престъпността;- най-квалифицираните следователи остават в съдебната система и се преквалифицират в съдии по разследването. Те поемат част от сегашните функции на съда - разпитите в досъдебната фаза, даване на разрешения за претърсване и изземане, надзор върху мерките за неотклонение, даване на разрешения за прилагането на специалните разузнавателни средства; - дейността на МВР, прокуратурата и следствието минава на парламентарен контрол;- променят се структурата и начинът на избиране на Висшия съдебен съвет, като членове по право са председателите на ВКС, ВАС, ръководителят на прокуратурата, поддържаща обвинения пред съда, както и ръководителят на съдиите по разследването (бившите следователи - бел. ред.). Останалите десет членове на ВСС от професионалната квота се избират с квалифицирано мнозинство от всички съдии в България, а парламентът попълва своята квота (11 членове на ВСС) също с квалифицирано мнозинство.Отколешна болка на Иван Григоров е, че във ВСС влизат прокурори, следователи и адвокати, които назначават и освобождават съдиите, но по никакъв начин не го боли, че съдиите и адвокатите назначават и освобождават прокурорите и следователите. Преди няколко месеца, когато скандалът между него и главния прокурор бе в разгара си, Иван Григоров лансира далеч по-революционната идея да бъдат създадени два висши съдебни съвета: единият да е за съдии, а другият - за всички останали. Сегашният ход на Иван Григоров обаче е далеч по-коварен, защото с неговото осъществяване се решават безболезнено три много важни проблема: ликвидиране на следствието, разбиване на единната и централизирана прокуратура и превръщане на съда в едноличен господар на третата власт. За най-голяма изненада на ръководството на ВКС районните съдии изобщо не пожелаха да проумеят стратегическите му замисли. Вместо да се възторгнат от светлото бъдеще, което им бе обрисувано от официалната трибуна, те приземиха Иван Григоров, неговия заместник Румен Ненков и колегата им Емил Марков с няколко простички факта. В Софийския районен съд работят общо 107 магистрати. Те са пръснати на четири места в столицата и правораздават само в 29 заседателни зали. На трима-четирима магистрати се пада по един кабинет, голям колкото килер, а всеки съдия месечно поема по 40 нови дела.В края на срещата Иван Григоров и Румен Ненков обещаха на районните магистрати да им съдействат с каквото могат, помолиха ги да опишат през лятната ваканция мнението си за съдебната реформа и си тръгнаха. За да се окажат пет дни по-късно (на 28 юни, вторник) в Националната следствена служба (НСлС). Този път акцентът на раздумката бе съдбата на следователите след преквалифицирането им в съдии по разследването. За разлика от сбирката в Софийския районен съд, огромната зала в НСлС се оказа тясна да побере следователите, пристигнали от всички краища на родината, за да научат какво точно им е намислило ръководството на ВКС. Срещата обаче също не мина според очакванията на гостите. Най-напред директорът на НСлС Ангел Александров обяви, че все повече следователи напускат потъващия кораб и подават молби във ВСС за преназначаване на работа в прокуратурата, защото са обезкуражени за собственото си бъдеще. На свой ред председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров се оплака, че в залата било много задушно и горещо. Той обеща на следователите да им подари няколко климатика и десетина компютъра, след което отново изрецитира петте пункта, по които е сезирал Конституционния съд, както и аргументите за този си ход. Накрая Иван Григоров призова следователите да не бързат да напускат НСлС, а да изчакат какво ще реши КС, най-вероятно - през септември.Честта да обясни на следователите какво се крие зад понятието съдия по разследването се падна на заместник-председателя на ВКС Румен Ненков. Съдия-следователят (б. ред. - какъвто има във Франция и Испания) е разследващ орган, който решава съдбата на обвиняемия преди делото да влезе в съда. Докато съдиите по разследвания ще изземат някои от функциите на сегашния български съд, т. е. те ще се занимават основно с всички мерки и действия, които засягат гражданските и процесуалните права на човека - обясни Румен Ненков. - Те ще останат в съдебната система, но ще бъдат независими и над тях няма да има по-горна инстанция, която да ги контролира. За осъществяването на тази идея обаче трябва първо да се произнесе Конституционният съд, после трябва да се направят някои конституционни промени, след това да се ремонтира Законът за съдебната власт и да се напишат нови Наказателнопроцесуален и Наказателен кодекс, сподели още той. Единственият, който подкрепи радикалните идеи на Върховния касационен съд (ВКС), бе Атанас Нешков - член на ВСС и директор на Ловешкото окръжно следствие. Докато той напоително описваше от трибуната колко прекрасно ще е всички да станат съдии по разследването, следователите един по един започнаха да напускат залата. Преди пет години главният прокурор Никола Филчев и председателят на ВКС Иван Григоров бяха дупе и гащи и изцяло споделяха идеята на управляващото мнозинство на ОДС за окончателно ликвидиране на следствието. А днес, когато са смъртни врагове и когато им пари под краката, всеки от тях взе да ни ухажва и да ни предлага помощта си. Само и само да станем негов съюзник във войната срещу смъртния му враг. И това, ако не е лицемерие..., коментираха на излизане обидените следователи. Те обаче не са съвсем прави. Причината е, че ако бъдещият парламент узакони идеите на ВКС-ръководството, следствието завинаги ще престане да съществува, а прокуратурата няма да има никакво право да се бърка в кадровите, финансовите и имотните дела на Темида. Което е и истинската цел на конституционната гимнастика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във