Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕФЪТ НА МВР ПОДМИНА ЛОВЦИТЕ НА ДУХОВЕ

Навръх 125-ия рожден ден на МВР и професионалния празник на служителите от вътрешното ведомство министър Георги Петканов раздаде десетина награди за постигнати високи резултати в работата на церемония в кабинета си. На мероприятието присъстваха главният прокурор Никола Филчев, главният секретар на МВР генерал-лейтенант Бойко Борисов, заместниците на министър Петканов, директори на национални служби, офицери за връзка от няколко дипломатически мисии и... новоназначеният директор на Националната служба за охрана ген. Румен Миланов. (Ще отбележим, че отличените са заслужили наградите си и с нищо не са виновни, че вътрешният министър не знае кое как се прави). На 5 юли (понеделник) министър Петканов награди и г-н Хавиер Кесада - съветник по присъединяването към ЕС, за оказване на съдействие и за конкретна помощ на МВР при разработването и реализацията на проекта Създаване на унифицирана система за оценка, квалификация и развитие на човешките ресурси в системата на МВР, финансиран по програмата ФАР. Очевидци на събитието твърдят, че този жест на министъра е хвърлил в смут доста от присъстващите. Според тях обаче проблемът не е във факта, че шефът на МВР е наградил чужденец, когото я познават десетина-петнайсет души от МВР, я не, а че са останали непочетени достойни хора. Откакто преди две години и половина ген. Бойко Борисов призова всеки да си изчисти собствената къщичка, в МВР са приключени около 700 проверки по сигнали за корупция, при които са потвърдени данните в над 400 случая - заяви висш служител в МВР, пожелал да не цитираме името му. - Това може и да не изглежда много, но при всички случаи е по-добре от нищо. За съжаление на 5 юли не бе награден нито един служител в инспектората на МВР, а това не е съвсем редно, обобщи той.Като доказателство за празничното си огорчение събеседникът ни цитира думите на американския посланик в Румъния Майкъл Гест, тиражирани в румънската преса на 25 юни 2004 година: Ако в Букурещ всички препоръки и предупреждения (на САЩ и Европейския съюз - бел. ред.) за борба с корупцията останаха без отговор, в София в началото на тази година, след операция на властите в сътрудничество със Скотланд ярд, бяха уволнени 124 служители на вътрешното министерство по обвинение в корупция....Далеч сме от мисълта, че министър Петканов трябва да се води по думите на посланик Гест, който доста се е объркал и е приел желаното за действително. Първо, защото съвместна операция между МВР и Скотланд ярд никога е била провеждана, и второ - никой никога не е уволнявал накуп 124 служители на вътрешното министерство по обвинение в корупция.Според антикорупционната статистика, с която Параграф 22 се сдоби в навечерието на 125-годишнината на МВР, през периода 1 януари 2002 г. - 31 май 2004 г., положението е следното: Приключени са общо 699 проверки, при които са потвърдени 441 сигнала за корупционно поведение на служители в МВР. В 202 от случаите на виновните са наложени дисциплинарни наказания (в това число и уволнения), а в 253 случая са взети административни мерки за укрепване на дисциплината. Преписките, изпратени във Военна прокуратура, са 117, а за корупция са били арестувани общо 23-ма служители във вътрешното ведомство. Ако на посланика на САЩ в Румъния му е простено да не знае какво става в съседна България, неосведомеността на министър Петканов по въпроса за успехите и неуспехите в борбата срещу корупцията в собственото му ведомство е повече от тревожна. Един месец преди професионалния празник на министерството, на тематичен семинар в Хисаря (на 1 юни), Георги Петканов обяви, че МВР започва нова програма за борба с подкупите в системата, която ще е по модел на Скотланд ярд. Гражданите са виновни наравно с полицаите за ширещата се корупция и затова започваме мащабна кампания и сред обществото, заяви още министър Петканов, след което с интерес изслуша антикорупционната статистика, подготвена от неговите служители. Според данните в нея, от октомври 2001 г. до 1 юни 2004 г. в МВР са получени общо 543 сигнала срещу 631 служители, 204 полицаи са били освободени от работа заради подкупи (84 от тях са уволнени дисциплинарно), а на прокуратурата са дадени общо 117 корумпирани ченгета. Внимателният читател вече забелязва известни разлики с цитираните по-преди данни. Малко вероятно е хората, отговарящи за борбата с корупцията в МВР, да са предоставили на министъра си по-розова информация, отколкото на Параграф 22. Още повече че те застанаха с имената си зад данните, поемайки по този начин отговорността за изнесеното. Проблемът обаче е, че МВР нищо не трябва да започва тепърва, а отдавна трябва да приключва с тези ангажименти. И то не съвместно със Скотланд ярд, а сам самичко - по решение на собственото си правителство, прието още през октомври 2001 година. Колкото до експертите от Скотланд ярд, техният проект трябваше да бъде онази европейска черешка, която през 2003 г. трябваше да украси готовата антимафиотска торта на МВР. Тази идея обаче също бе пропиляна от политическото ръководство на МВР, което през последните две години и половина се занимаваше с всичко друго, но не и с подредбата на собствената си къщичка. На 1 октомври 2001 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за противодействие на корупцията. Само три седмици по-късно гръмна обнадеждаваща вест. На 24 октомври, със специална заповед на министър Георги Петканов са създадени Вътрешноведомствен координационен съвет за борба в корупцията в МВР и спецотдел Противодействие на корупцията в МВР при дирекция Инспекторат (аналог на щатските Вътрешни афери).По това време е създадена и втората антикорупционна структура в МВР. Тя е част от Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и има право да преследва подкупните навсякъде - във вътрешното ведомство, в останалите министерства и в държавните агенции, в общините, сред частния бизнес и в обществения сектор. На 7 февруари 2002 г. правителството прие Програма за изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията, на 11 февруари 2002 г. с Решение № 77 на Министерския съвет бе създадена и междуведомствената Комисия за координация на работата по борба с корупцията, оглавена от правосъдния министър Антон Станков. Четири месеца по-късно - на 10 юни 2002 г., Министерският съвет формулира правомощията на тази комисия с решение № 397. Според документа тя осъществява координационни, аналитично-информационни и контролни функции в изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията и програмата за нейното прилагане. Освен това Комисията анализира и обобщава информацията за предприетите мерки и действия срещу корупцията в различните държавни институции и има право да предлага на Министерския съвет да изменя и допълва Програмата за изпълнение на националната стратегия за борба с корупцията.С други думи - все правомощия, част от които междуведомствената Комисия за противодействие на корупцията сигурно е упражнила, но никой не е разбрал за това. Причината е, че потвърдените от разследванията сигнали за корупция потъват в прокуратурата, а предложенията за антикорупционни изменения на нормативната уредба потапя правителството.Две години след приемането на споменатата Национална стратегия (на 1 октомври 2001 г.) и девет месеца след приемането на програмата за нейното прилагане Министерският съвет и Народното събрание се сетиха, че борбата на добрите ченгета срещу лошите ченгета трябва да бъде узаконена. На 21 февруари 2003 г., в бр. 17 на Държавен вестник, бе обнародвано допълнението на чл.125а - ал.4, според която Дирекция Инспекторат осъществява контрол и оказва методическа помощ в работата на националните и териториалните служби за предотвратяване на прояви на корупция в системата на МВР. Този текст влезе в сила три дни след обнародването му, с което ангажиментите на управляващото мнозинство и на излъченото от него правителство към борбата с продажните ченгета и служители във вътрешното ведомство приключиха. Дирекция Инспекторат и нейният отдел Противодействие на корупцията в МВР бяха оставени сами сред вълците. С доста скромни правомощия и подчинени на цяла камара вътрешни началници (в кадрово отношение) и на прокуратурата (според разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс). Ето защо оздравителният ефект за МВР от тяхното съществуване е повече от съмнителен. Причината е, че хората от инспектората и антикорупционния отдел нямат абсолютно никаква представа какво се случва с техните разработки, след като попаднат във Военна прокуратура. Но най-важното, което не знаят борците срещу корупцията в МВР, е колко от техните разработки са внесени в съда с обвинителни актове и колко от пациентите им са осъдени. За разлика от тях, Параграф 22 успя да научи, че работата на униформените следователи и обвинители по 117-те преписки, изпратени от Инспектората на МВР във Военна прокуратура... продължава. Независимо дали тя е започнала в края на 2003 г., или в началото на 2002 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във