Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕФЪТ НА СОФИЙСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН ПАК ОТЪРВА ПРИСЪДАТА

В понеделник (16 май) най-после приключи първото наказателно дело срещу началника на Софийския централен затвор Димитър Райчев за това, че прострелял наемателя си Валентин Димов, който е бивш капитан на националния отбор по хокей на лед, бивш спортен журналист, а сега - бизнесмен.Инцидентът, случил се на 5 декември 2002 г., е повече от банален: между двамата възниква комшийски скандал, в който Райчев решава да вземе надмощие с помощта на служебния си револвер Рюгер. За по-авторитетно той гръмва веднъж в тавана, а с второто натискане на спусъка пронизва Димов в бедрото. По случая веднага е образувано предварително производство и шефът на Софийския централен затвор е привлечен като обвиняем за опит за нанасяне на тежка телесна повреда. В хода на разследването е установено, че револверът не е обикновен, а едрокалибрен Рюгер Ес Пи 357 Магнум, зареден със стоп патрони тип Оса. Те обаче в никакъв случай не са безобидни, защото от разстояние един-два метра с тях може да бъде убит човек. Ето защо оръжейните специалисти са изчислили, че безопасната им употреба е възможна само на дистанция от 11 до 20 метра. Версията на Димитър Райчев:Прибрах се към 21.30 ч. от работа. Същият ден (5 декември 2002 г. - бел. ред.) НСБОП провеждаше акция в затвора за задържането на лекар, взимал подкуп. Бях уморен. Съблякох се у дома, исках да си легна, но от апартамента над нас се разнасяше страшен шум. И друг път се е случвало, но забележки на съседите са правили жена ми или дъщеря ми. Въпросната вечер обаче се качих аз. Звъннах на вратата и ми отвори Димов. Той беше зачервен - дали от играта с топка или от друго, не знам. Жилището му миришеше на алкохол. Димов ме попита грубо какво искам и ме напсува. После ме удари силно по гърдите, аз залитнах, ударих си главата в стената до асансьора и се свлякох. Причерня ми. Димов тръгна към мен. Беше много агресивен. Извадих служебното си оръжие и гръмнах в тавана. Той каза да не го плаша с тази детска играчка, хвана ръката ми, с която държах револвера и започна да ме дърпа към жилището му. Не знам как, но пистолетът гръмна отново. Димов каза, че съм го прострелял и се прибра у тях...Версията на Валентин ДимовС дъщеря ми Яна се приготвяхме да ходим на летището, за да вземем майка й (по онова време Валентин Димов е съпруг на Албена Шкодрова, тогава пресаташе на министър Меглена Кунева - бел. ред.). Междувременно гледахме Стани богат, а в рекламните паузи Яна си играеше с кучето и с една топка. Към 21.30 часа Райчев позвъни на вратата. Беше неадекватен, пиян. Попитах го дали живее отдолу, защото досега не бяхме се срещали. Той обаче ми отговори, че му е омръзнало два часа да вдигаме шум, напсува ме, каза, че ще ни изпозастреля, и размаха оръжие. Аз го попитах дали е истинско, а той стреля в тавана и после насочи дулото към мен. Казах на дъщеря ми да се скрие навътре, защото става страшно. После Райчев стреля от около половин метър и ме улучи в крака. Аз затворих вратата и се обадих в полицията...Колкото и странно да звучи, след предварително разследване, продължило година и половина, истината се оказа... някъде по средата: Валентин Димов е прострелян в крака със стоп-патрон от близко разстояние, а стрелецът Димитър Райчев не отрича това. Процесът срещу началника на затвора в Софийския районен съд започна на 3 юни 2004 година. Прокурорът по делото Деян Славов потвърди, че поддържа обвинението срещу подсъдимия - опит за нанасяне на тежка телесна повреда (чл.128, ал.2 от Наказателния кодекс), а съдът конституира Валентин Димов като граждански ищец и частен обвинител по делото, който поиска обезщетение от 5000 лева. В хода на съдебното дирене медицинските експертизи установиха, че раната на Димов не е опасна. Сачмите от стоп-патрона не са засегнали жизненоважни органи и не са причинили трайно увреждане. Те са попаднали в месестата част на дясното му бедро и макар до ден днешен те да са си там, лекарите са единодушни, че не могат да му навредят повече. Другата изненада е медицинското изследване на Димитър Райчев, приложено към материалите по делото. Според този документ шефът на затвора е излязъл от схватката с бившия хокеист с кръвонасядания по гърдите и комоцио. Въпреки болките обаче на 5 декември 2002 г. вечерта, когато Райчев е бил задържан и отведен в 4 РПУ-София, той е отказал медицински преглед и е отишъл на преглед в Пирогов едва на следващия ден привечер. По време на съдебния процес остана неизяснен и още един основен въпрос: кой от двамата участници в екшъна е бил пиян. В хода на предварителното производство следователят по делото Дамян Братованов е изпратил официално запитване до Пирогов, за да установи дали на Димитър Райчев са му вземали кръвна проба за алкохол и дали е подписвал декларация, че не желае да остане на лечение. Отговорът, изпратен на следователя от директора на Пирогов д-р Спас Спасков, е повече от озадачаващ: На 6 декември 2002 г. в 17.40 ч. (20 часа след стрелбата) Димитър Райчев е бил в болницата, където е бил на преглед при неврохирург. Направени са и химични изследвания на урината, но кръвна проба за алкохол не е направена. Тези няколко реда изобщо не впечатляват следователя и прокурора и двамата на доверие приемат, че по време на инцидента Райчев е бил съвършено трезвен. Нещо повече - според обвинителния акт по делото директорът на затвора не е бил дори в състояние на силен афект или раздразнение, а според заключението на съдебно-психиатричната експертиза обвиняемият е бил в напълно нормално и адекватно състояние по време на стрелбата.По време на пледоариите по делото (на 16 май, понеделник) прокурорът Деян Славов поиска Димитър Райчев да бъде осъден на три години условно с петгодишен изпитателен срок. Защитата обаче заяви, че според българските закони на Валентин Димов е била нанесена лека телесна повреда, защото след инцидента той нито е окуцял, нито фатално е пострадал някакъв негов вътрешен орган. В крайна сметка председателят на съдебния състав Калин Калпакчиев оправда Димитър Райчев по обвинението за тежката телесна повреда, но уважи гражданския иск на Валентин Димов и осъди шефа на затвора да му изплати 5000 лева. След края на последното заседание по делото стана известен и мотивът за соломоновското решение на съдия Калпакчиев. Съгласно чл.161, ал.1 от НК, наказателно преследване за лека телесна повреда се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато в случая няма. Другият вариант за осъждането на Райчев (макар и условно) беше в пледоарията си прокурорът да поиска от съда да накаже подсъдимия за нанасяне на лека телесна повреда, но... и това не се случи. Чудно защо ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във