Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕФЪТ НА СОФИЙСКИЯ ЗАТВОР Е НЕПОКЛАТИМ КАТО БАЙКУШЕВАТА МУРА

УПРАВИТЕЛЯТ НА ТЮРМАТА ДИМИТЪР РАЙЧЕВ Е ПОДСЪДИМ ЗА НАНАСЯНЕ НА ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА И СЛЕДСТВЕН ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА, А ПЪРВОТО, С КОЕТО СЕ ЗАПОЗНАВАТ НОВОПРИЕТИТЕ МУ ПИТОМЦИ, Е НАДЗИРАТЕЛСКИЯТ ЦЕНОРАЗПИС. Историческата Байкушева мура в Пирин помни основаването на българската държава през 681 г. сл. Хр. и е преживяло византийското, турското, германското и съветското присъствие по нашите земи. Засега то се разминава успешно и с брадвите на демокрацията. Нов пандизчийски екшън доказа, че от бавното реформаторско бързане на НДСВ полза няма. Драмата се разигра в Трудово-поправителното общежитие (ТПО) Кремиковци на 29 август и само експедитивността на полицаите от Пето РПУ-София и СДВР не позволи на самоосвободилите се затворници да се върнат към занаята си. В неделя, около 18 ч., Петър Симеонов-Скандала, Емил Георгиев-Ластика и Николай Цачев приключили с вечерята си и тръгнали да се прибират по килиите. Неочаквано обаче пред столовата те се нахвърлили върху надзирателите си, ударили единия от тях камък в лицето и хукнали да прескачат телените заграждения. Колегите на ранения Ангел Тодоров моментално организирали преследването на бегълците. Пръв бил върнат зад решетките Николай Цачев, който не могъл да прескочи оградата. Скандала и Ластика обаче се оказали по-пъргави, измъкнали се на свобода и дори се качили в автобус на градския транспорт. След като не успели да задържат затворниците, съдебните полицаи от ТПО Кремиковци вдигнали на крак колегите си от Пето РПУ-София и СДВР. Бегълците били спипани в софийското с. Сеславци от двама сержанти. Емил Цветков се предал, без да окаже никаква съпротива, но Петър Симеонов побягнал. Полицаите стреляли няколко пъти предупредително във въздуха, но безрезултатно, след което се наложило да гърмят на месо със стоп-патрони. Един от тях улучил затворника в гърба и го проснал на земята. Петър Симеонов-Скандала е бил откаран в Пирогов (без опасност за живота) за оказване на спешна медицинска помощ, след което е прибран на сигурно в болницата на Софийския централен затвор. Раненият по време на схватката съдебен полицай Ангел Тодоров е приет за лечение във Военномедицинска академия с разбита челюст и счупен нос. Според криминалните досиета на бегълците, Петър Трендафилов Симеонов е зад решетките от февруари 1997 година. Той е осъден на дванайсет години лишаване от свобода по чл.142, ал.4 от Наказателния кодекс (НК) - за отвличане и побой. Николай Петков Цачев е в ТПО Кремиковци от август 2002 г. и има да излежава 11 години лишаване от свобода за кражби и лъжесвидетелстване. Безспорно обаче най-интересен е казусът на Емил Цветков Георгиев. Той е зад решетките от февруари 2003 г. с присъда от година и половина затвор по чл. 198 от НК - за грабеж. Уникалното тук е, че въпросната разпоредба гласи, че който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. По силата на каква логика слугите на българската Темида са решили, че имат право да намаляват наполовина минималните присъди, фиксирани в Наказателния кодекс - едва ли някой някога ще научи. Проблемът с осуетеното бягство на тримата обаче поставя на дневен ред един друг, много съществен въпрос: знае ли държавата - в лицето на правосъдното министерство, което отговаря за състоянието и охраната на затворите, какво точно се случва зад решетките и защо?Поводът за този риторичен въпрос е светкавичната реакция на подчинените на министър Антон Станков, които още в понеделник сутринта (30 август) го уведомили, че са извършили задълбочена проверка и са установили, че в бягството на Петър Скандала, Емил Ластика и Николай Цачев замесени надзиратели няма. Хубаво е, когато служителите в затворната администрация и съдебната полиция бързат да изпълнят задълженията си и да зарадват шефовете си, че не те са причина за главоболията. Радостното чувство обаче тутакси се изпарява, като се върне човек малко във времето и си спомни, че това далеч не е първият инцидент с осъдени, изтърпяващи наказанието си в Софийския централен затвор, части от който са ТПО Кремиковци и ТПО Казичане.В началото на юли 2004 г. 56-годишният затворник Димитър Измирлиев, изтърпяващ четиригодишното си наказание в същото ТПО, бе обявен за национално издирване, защото уведомил с писмо охраната, че няма да се върне от домашен отпуск. Благодаря за положените грижи, но имам намерение да издъхна вкъщи, написал Измирлиев малко преди да изтърве обратния влак за столицата. Той бе заловен в родния му Пловдив на 30 юли, но инцидентът стана обществено достояние три седмици по-късно. А на 7 август 2004 г. други двама питомци на Софийския централен затвор, този път от ТПО Казичане, също вдигнаха на крак полицията. Около три часа през нощта пуснатите в домашен отпуск Илиян Цецков и Пламен Методиев причакали пред дискотека Империал в Козлодуй 16-годишния Владимир Николов, пребили го и му отнели личната карта, един лев на стотинки и банкова дебитна карта. Побеснели от жалката плячка, Цецков и Методиев отново се нахвърлили върху момчето и го млатили, докато не им казал ПИН-кода за дебитната карта. Домашните отпускари били заловени още на сутринта, но това в никакъв случай не омаловажава няколко факта. Най-напред те са сред най-известните апаши не само в Козлодуй, но и в цяла Северозападна България. Регистрирани са в полицията като извършители на множество кражби и по никакъв начин не са били сред най-примерните и хрисими обитатели на ТПО Казичане. Че кръвта им е немирна, личи и от това, че двама от братята на Илиян Цецков са в затвора, а третият е във врачанския следствен арест. Кой и защо е пуснал Цецков и Методиев в домашен отпуск, след като те трудно се вписват в условията, описани в Закона за изпълнение на наказанията и правилника за неговото прилагане, не е известно. И то по една съществена причина: ако управата на Софийския централен затвор е извършила проверка на инцидента, нейните резултати са опазени в дълбока тайна. Така, както ревниво се пазят почти всички случки, разиграващи се денонощно зад дебелите (уж) стени на софийската тюрма.Всъщност проблемът със сегашния началник на Софийския централен затвор Димитър Райчев не е от вчера или от онзи ден. Още през зимата на 2002 г. Параграф 22 писа за брилянтно подготвената афера за предсрочното освобождаване на бившия депутат Цветелин Кънчев - промяна на първоначално строгия режим на изтърпяване на наказанието му в общ, назначаване на Дон Цеци за писар в ТПО Казичане, а накрая - изваждането му от затвора за продължително лечение в цивилно болнично заведение. За втори път се наложи да пишем за началническите врътки в СЦЗ по повод разстрела на Милчо Бонев (бай Миле) на 30 юли 2004 г. и болничната схема, по която е трябвало да бъде освободен международният мафиот Сретен Йосич през юли 2002 г.: настаняване в стационара на Софийския централен затвор с тежка диагноза и извеждане за лечение под постоянен лекарски контрол в цивилна болница.Ако тези случаи са хипотетични (макар запознати да смятат, че и в двата случая тази схема не е сработила по чиста случайност), остава фактът, че - макар и късно, държавното обвинение се замисли по въпроса нейде към средата на юли 2004 г., когато Върховната касационна прокуратура образува предварително производство срещу Димитър Райчев за престъпление по служба. Пак тогава от Столичната следствена служба повдигнаха срещу него обвинение за същото и му наложиха мярка за неотклонение парична гаранция от 3000 лева. Според осведомени, следственото дело срещу Райчев е образувано затова, че в периода 2003-2004 г. той е пускал редовно в домашни отпуски затворници рецидивисти, което по закон е недопустимо. Колкото и странно да звучи, шефът на Софийския централен затвор е стар познайник на МВР и на слугите на Темида. Първото дело срещу него бе образувано през зимата на 2002 г., когато той едва не разстреля бизнесмена Валентин Димов (бивш капитан на националния отбор по хокей на лед и бивш спортен журналист) пред очите на 7-годишната му тогава дъщеря. Екшънът се разигра на 7 февруари 2002 г. вечерта в кооперация на ул.Милевска планина в столичния ж. к. Лозенец. Около 21.30 ч. Димитър Райчев, който е хазяин на Валентин Димов, позвънил на вратата на наемателя си, видимо почерпен и с пистолет в ръка. После започнал да крещи, че му е писнало от шума, напсувал няколко пъти Димов и го заплашил, че ще изпозастреля всички наоколо. Казах му да не прави простотии пред детето и да влезе вътре, за да се разберем като хората, но той не пожела и продължи да размахва пистолета - обясни неотдавна пред Параграф 22 Валентин Димов. - За да не плаша дъщеря ми, която излезе с мен на вратата, му казах, че пищовът му не е истински и че само така приказва. За да ми покаже, че не говори глупости, Райчев гръмна в тавана. Аз избеснях и тръгнах да го обезоръжавам, но той гръмна срещу мен и ме успокои, че нищо нямало да ми стане, защото пистолетът му бил зареден със стоп-патрони, припомни си с нежелание Димов. По случая е образувано следствено дело, което преди осем месеца Софийска районна прокуратура внесе в Софийския районен съд с обвинителен акт срещу Райчев за опит за нанасяне на тежка телесна повреда. Процесът срещу все още директора на Софийския централен затвор трябваше да започне на 29 март 2004 г., но съдът не му даде ход. Причината бе, че пострадалият Валентин Димов не се яви в залата. По приблизителни данни, към днешна дата в българските затвори има около 10 000 души с влезли в сила присъди и още около 18 000, чиито дела бродят между съдебните инстанции. По закон извънзатворното изтърпяване на наказанията, т. нар. - пробация, трябваше да стартира на 1 януари 2004 г., но поради мудност и липса на финансиране това не се случи. Вторият краен срок за въвеждането на пробацията е 1 януари 2005 г., но май отново няма да стане. Било защото няма пари, било защото обучението на необходимите 500 пробационни служители ще приключи едва в края на следващата година.

Четете още

Банкеръ Daily

Зелена светлина за поскъпването на билета в София

Идеята за цена 1.60 лв. бе одобрена от комисията по транспорт Още »
Банкеръ Weekly
финтове

КФН тропосва надзора на одиторите

Надзорът оставя за себе си само глобите, които достигат до 20 млн. лв. Още »
Банкеръ Daily

Във Венецуела увеличиха минималната заплата с 30 процента

От днес стрелките на часовниците в страната се местят с половин час напред, за да се пести електроенергия. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във