Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕФЪТ НА ВКС ЗАБИ НОЖ В ГЪРБА НА ПРОКУРАТУРАТА

Край нямат номерата, които си погаждат българските магистрати. Понякога те доставят истинско удоволствие на масовата аудитория, но от време на време става дума за коварни ходове с непредвидими последствия. В сряда (15 юни) стана известно, че пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) отново е сезирал Конституционния съд (КС) по въпроса кой трябва да извади прокуратурата и следствието от съдебната система - Велико народно събрание или обикновен парламент.През октомври 2003 г. подобно запитване направи и главният прокурор Никола Филчев, а отговорът на КС попречи на НДСВ още тогава да ликвидира - като институция Националната следствена служба (НСлС). Решението на Конституционния съд бе прието през април 2004 г. - с девет гласа за и два против и, според него, във формата на държавно управление се включва съдебната власт и всички нейни органи, изброени в конституцията: съд, следствие и прокуратура, Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, главен прокурор. Недопустимо е обикновен парламент да променя определените от конституцията организация, функции и статут на основните органи, които осъществяват държавното управление, както и да променя баланса между тях, решиха тогава конституционните съдии и на практика циментираха следствието в третата власт, защото политиците ги достраша да свикат Велико народно събрание. Според председателя на ВКС Иван Григоров най-късно до есента Конституционният съд трябва да отговори на пет конкретни въпроса, които били ключови за по-нататъшния ход на съдебната реформа. Първото питане е свързано с отдавнашната мечта на Григоров съдилищата да бъдат обявени за основен носител на съдебната власт и за единствените органи, които могат да осъществяват държавно правосъдие.Второто питане на върховните магистрати е посветено на необходимостта от преструктуриране на прокуратурата и изричното уточняване, че в рамките на съдебната власт тя трябва има само едно-единствено правомощие - да поддържа обвинението пред съда. Третият въпрос е свързан с преструктурирането на следствието, като пленумът на ВКС предлага следователите да бъдат трансформирани в съдии по разследването (в редица европейски държави този тип магистрати се наричат съдия-следователи).Четвъртото уравнение, което трябва да решат конституционните съдии, е с няколко неизвестни, защото те трябва да кажат дали Народното събрание има право да следи дейността на следствието и прокуратурата, както и да вика техните шефове на парламентарен контрол. Според председателя на ВКС Иван Григоров и хората му прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика за борба с престъпността и поради тази причина работата им трябва да се наблюдава от Народното събрание.Последният въпрос на върховните магистрати обаче е най-коварен, защото в него става дума за бъдещото преструктуриране на Висшия съдебен съвет (ВСС) - ръководния орган в третата власт, който единствен има право да назначава и освобождава магистрати и който е първостепенен разпоредил с бюджета на съдебната система. А питането на върховните съдии гласи следното: Ще има ли промяна във формата на държавното управление, ако в конституцията се променят структурата и начинът на избиране на Висшия съдебен съвет, в който да влизат по право председателите на ВКС и на ВАС, ръководителят на прокуратурата и ръководителят на съдиите по разследването (т. е. - шефът на сегашното следствие - бел. ред.), а останалите членове на ВСС от професионалната квота да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от всички съдии в България. В момента, според действащото законодателство, 11 от членовете на ВСС се избират от парламента, а другите 11 - от съдиите, прокурорите и следователите. Шефовете на двете върховни съдилища и главният прокурор са членове на ВСС по право, а правосъдният министър председателства заседанията на съвета, но няма право да глас.Ако номерът на Иван Григоров с последното питане мине, това означава, че той и хората му ще имат решаващата роля при попълването на професионалната квота във ВСС, т. е. ще държат юздите на цялата съдебна система.Никак не е трудно човек да отгатне защо шефът на ВКС амбицира хората си да сезират Конституционния съд с мястото и правомощията на следствието и прокуратурата точно сега. Най-напред поне от година и половина Иван Григоров и Никола Филчев не могат да се дишат, както се казва по друг повод. Поводът за раздора между тях е ремонтът на Съдебната палата и амбицията на държавното обвинение да сложи ръка поне на половината от кабинетите в нея. Много скоро обаче играта между шефа на ВКС и главния прокурор загрубя до такава степен, че за ремонта на палатата бе образувано дело за злоупотреба срещу неизвестен извършител, а Иван Григоров обяви, че мястото на прокуратурата не е в съдебната система.Колкото и странно да звучи, съдиите извадиха конституционния коз от ръкава си в изключително подходящ момент - девет дни преди изборите и една седмица, след като Европейската комисия предупреди България, че съдебната реформа изостава сериозно. Освен това в хода на предизборните дебати стана ясно, че с някои леки уговорки основните политически сили смятат, че мястото на следствието е в МВР, а главният прокурор трябва да се избира от Народното събрание и да подлежи на парламентарен контрол. Голямото доказателство, че този път КС ще вземе правилното решение, е едно позабравено вече изявление на неговия председател проф. Неделчо Беронов, който пред около година заяви, че не е никакъв проблем Конституционният съд да преразгледа становището си, че само Велико народно събрание може да извади следствието и прокуратурата от съдебната система. Стига, разбира се, той да бъде сезиран по подходящ начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във