Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Шенген отблизо и далеч

Приказките за предстоящото ни присъединяване към лелеяната зона на Шенген напоследък се леят като шербет. Дотолкова, че дори има опасност на човек да му стане байгън от прекомерна сладост. Ако вярваме на премиера Бойко Борисов, с приемането ни в пространството благинята ще се отрази душеуспокоително на всички нашенци и качеството на живота им главоломно ще скочи.
Ще рипне ли благосъстоянието ни можем да кажем едва когато се измъкнем от здравата хватка на кризата. А кога ще стане това е въпрос, който занимава светлите умове както на гледачката на Берлускони, така и на родните финансови корифеи.
Що се отнася до прословутата зона Шенген, не бива и за миг да забравяме, че в случая става дума само за една общоевропейска област на сигурност. Там, както са се убедили със собствените си очи много българи, е премахнат граничният контрол между страните членки. Зоната обаче предполага и засилен контрол над гражданите на държавите, които не са от шенгенското пространство - каквито за съжаление все още сме и ние, макар че сме членки на ЕС.
Освен това правилата на зоната изискват обща политика на членките по отношение на краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза) в държавите от шенгенското пространство. Другите изисквания са строг граничен контрол по външните граници, ефективно полицейско и съдебно сътрудничество. Съответно областите, чието състояние оценява Европейската комисия преди приемането ни, са: сътрудничество, охраната на всички граници (сухопътни, морски, въздушни), нивото на защита на личните данни, изпълнението на визовите режими, включване и работа в Шенгенската информационна система (ШИС).
Германия винаги отчита изпълнението на тези критерии. По този начин ще се процедира и за членството на Румъния и България. От днес не можем да кажем каква ще е оценката, но ще бъде справедлива, заяви в понеделник (11 октомври) канцлерът на Германия Ангела Меркел при първото си посещение у нас. Така дълбоко спотаяваната мечта на премиера Борисов гостенката му да подкрепи категорично държавата ни за влизане в шенгенската зона не успя да разпери крила в медийното пространство.
Г-жа Меркел каза и още едно нещо: За нас е важно да няма корупция при издаването на визите и да се спазва върховенството на закона. Че за ЕС това е от значение, е ясно, но много по-важно е за нас, защото, както много добре знаем, по нашите земи реално върховенство има само неписаното правило законът е врата у поле.
Колкото до корупцията при издаването на визи, за която говори канцлерът на Германия, няма смисъл да се обиждаме и да питаме има ли я, няма ли я. Достатъчно е да си припомним, че на 16 февруари тази година беше арестуван не кой да е, а самият шеф на дирекция Миграция в МВР Стефан Христов - ръководителят на структурата на вътрешното ведомство, която отговаря за процедурата по издаване на визи и документи за пребиваване на чужди граждани в България. Срещу Христов беше повдигнато обвинение по чл.282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба. След ареста му изтече непотвърдена официално информация от разследването, че е уреждал китайци и араби с работни визи и с документи за дългосрочно пребиваване в България. Но чужденците са използвали държавата ни за транзитна спирка по пътя към страни от ЕС. Освен това той помогнал - срещу заплащане, разбира се - и на около 150 граждани на Молдова да получат такива документи. Според информация в медиите проверка на МВР показала, че само 3 на сто от ощастливените молдовци са останали да живеят тук, а всички останали отпрашили към Италия. За услугата Христов получавал по 10 бона на документ, говореха слуховете.
Който взел-взел, сега да си плаща, но едва ли с ареста на Христов корупцията е свършила. И думите на Меркел едва ли са хвърлени на вятъра, без предварително да са били обмислени. И тъй като в страните от ЕС и шенгенската зона изискванията в тази посока се спазват и контролът е ефективен, със сигурност държавите членки имат статистика и фактология по въпроса в коя си част зоната е застрашена от пробив.
В същото време ръководството на държавата и на МВР са твърдо убедени, че Шенген не ни мърда през 2011 година. Даже се появиха и бодри изказвания като това на министър Цветан Цветанов, че през януари 2011 г. страната ни ще е напълно готова с изпълнението на критериите за влизане в шенгенското пространство, а през март България и Румъния ще се присъединят към него. Дори на моменти страната ни стои по-добре от други членки на Шенген, заяви министърът на вътрешните работи, след като в края на септември се запозна с междинен доклад на Институт Отворено общество, анализиращ изпълнението на плана за влизане в европейското пространство.
Няма лошо да се покаже малко повече самочувствие - става ли дума за деликатна тема като Шенген. Но помпането му може да изиграе лоша шега. Както и изводите в междинния доклад, които мазно-мазно ласкаят МВР и управляващите колко напред са в покриването на изискванията за членство. Както навсякъде беше отбелязано, вътрешният министър изрази удовлетвореност от доклада, представен му от Отворено общество.
В изследването се посочва, че към 31 август 2010 г. подготовката на България за присъединяване към шенгенското пространство като цяло се осъществява в срок. Има достатъчно основания да се смята, че към 31 март 2011 г. страната ще изпълнява всички условия за членство, заяви при представянето му Ася Кавръкова, програмен директор в Институт Отворено общество.
От 48 мерки, предвидени в Националния план със срок за изпълнение до 31 август 2010 г., 28 мерки са изпълнени изцяло, 15 са по-скоро изпълнени и са към приключване, по три мерки се работи и още не са изпълнени, а две от мерките не са започнали, посочи Кавръкова. Окончателният доклад ще е готов през януари 2011 година.
Дано задоволството на вътрешния министър да е заслужено, защото в междинния доклад има неща, които предизвикват недоумение. Например констатациите по-скоро изпълнени, към приключване, в процес на осъществяване, но неизпълнени. Приемаме уговорката, че докладът съдържа оценка на степента на изпълнение на онези мерки, чийто краен срок е бил 31 август 2010 година.
Нека хвърлим поглед на някои по-скоро изпълнени мерки. Например в областта на визовата политика - там, където посочи с пръст и канцлер Ангела Меркел. Една от мерките там е Определяне в нормативен акт на националните правоохранителни органи, които ще имат достъп до Националната визова информационна система и ВИС на ЕС, както и условията и редът за достъп. Крайният срок на тази мярка е бил 30 юни 2010 г. - тоест три месеца преди докладът да бъде готов и поднесен на вътрешния министър с Плезир и усмивка. За нея в доклада се казва, че по-скоро е изпълнена. Въпреки че срокът е изтекъл в края на юни, през септември авторите на доклада все още изразяват надежда, че това е така. А основание за оптимизма си те виждат във факта, че МВнР е подготвило предложение кои страни да бъдат включени в списъка на т. нар. трети държави (онези, от чиито граждани ще се иска шенгенска виза). А това предложение е било изпратено в ДАНС за съгласуване. Дали това е факт, кога е станало и какво е последвало не е ясно, тъй като авторите на доклада използват една любима на пишещите братя хватка: По последна информация списъкът е съгласуван с ДАНС.
Обаче няма страшно, ако тази мярка все още е по-скоро изпълнена, ама не съвсем. Самата Национална визова система не е съвсем готова, ако съдим от казаното за мярката Изграждане на нова компютърна зала за Националната визова система и за националния интерфейс за връзка с Визовата информационна система на ЕС - VIS и с мрежата за консултиране на визи VISION. Крайният й срок също е бил 30 юни 2010 г. - сиреч преди три месеца е изтекъл. И тази мярка, според авторите на доклада, е по-скоро изпълнена, въпреки очевидното закъснение. Министър Цветанов обаче може да си отдъхне, тъй като тези камъни не са в неговата градина, а в тази на МВнР. Но като вицепремиер би трябвало даже най-малките несъответствия да го разтревожат.
В заключението на документа все пак се подчертава, че в раздел „Визова политика се наблюдава забавяне в изпълнението на почти всички мерки. Проблемите са свързани най-вече с изграждането на Визовия център в МВнР. Има забавяния в изграждането на базата поради това, че миналата година не е имало финансов ресурс за помещение и оборудване. Очаква се закъснението да бъде наваксано и до ноември да се осъществи връзка с Визовата информационна система, пише в доклада.
Ей го къде е ноември - тогава ще видим докъде са я докарали с визовите проблеми. Плашещо е обаче, че с лека ръка се подминават мерки, чиито срокове са изтекли месеци преди появата на доклада. Например още в края на март 2010 г. е трябвало да се изготви оценка на кои трети държави, в които България няма дипломатическо или консулско представителство и в които местното законодателство и обичаи допускат това, могат да се възложат приемането и първоначалната обработка (дигитализация) на заявленията и събирането на биометричните данни. За тази цел ще се търсят външни изпълнители (outsourcing), участие в общи центрове за издаване на визи (Common Applications Centres) или служителите на една или повече държави членки (co-location) ще използват консулската служба на някоя от държавите членки. Познайте как авторите на изследването са окачествили изпълнението на тази мярка? По-скоро изпълнена, разбира се, въпреки че вече сме късна есен, а не ранна пролет. На този етап няма окончателна оценка и решение от българска страна в кои държави, в които България няма консулски и дипломатични представителства, тя ще възложи на външни изпълнители приемането и обработката на заявленията за визи, както и събирането на биометрични данни. Продължава проучването на възможностите. Предприети са конкретни действия (например сключен е договор с външен изпълнител в Руската федерация за приемане на заявления за визи, а в отделни държави са сключени договори с Call-centre за подаване на информация на кандидатите за визи и за насрочване на час за приемането им в консулските служби на Република България). С цел сключване на бъдещи споразумения за представляване на Република България в трети страни от други държави членки се провеждат разговори с кандидати да представляват страната ни след приемането на България в Шенген, пише в доклада. Положението прилича малко на анекдот: говорим с едни хора за една работа, но ще видим...
Закъснял е и проектът за инструкция за правилата по процедурата при издаване на единните визи. И там крайната дата е 30 юни 2010 г., а отговорници са МВР , МВнР и ДАНС. По нашенски мярката е по-скоро изпълнена, ама несъвсем - изготвен е проект на инструкция за условията и реда за съгласуване на молбите за визи. Той обаче е подготвен със солидно закъснение, което от своя страна забавя и съгласуването му.
В доклада се признава, че не е изпълнено изискването за нова инструкция, която ще регламентира издаването на визи на ГКПП-тата. А и този срок отдавна е заминал - 31 март. Отговорници са МВР и МВнР.
Леко притеснение предизвиква и състоянието на дейности, чийто срок изтече на 30 септември, но от МВР мълчат по въпроса какво е движението по тях. Например доставката на хардуер-локални защитни стени за ИНТЕРНЕТ- страниците на ГКПП на външни граници. Явно обаче и в този раздел каруцата е поставена пред магарето. Дали има защитни стени, не е ясно, но се опитайте да намерите във виртуалното пространство страница на ГКПП Капитан Андреево например. Екипът на Параграф 22 дълго блужда в пространството, но така и не успя да я открие.
Както и да е, и ние подобно на вътрешния министър ще приемем този факт със задоволство и ще преминем по-нататък. Все още не е довършено изграждането на прословутата цифрова клетъчна радиосистема ТЕТРА по протежение на цялата западна граница и на част от южната ни граница. Имало надежда, че до средата на октомври това ще стане факт.
Още едно изискване предизвиква притеснение, най-вече защото срокът за изпълнението му е постоянен. От практиката знаем, че когато не са определени конкретен срок и изпълнители, се наблюдава явлението самотек. А сферата е твърде деликатна - съдебното сътрудничество. Както е посочено в доклада, в рамките на уредбата по премахване на граничния контрол по вътрешните граници и свободното движение на физически лица в европейското пространство Шенгенското споразумение и конвенцията по неговото прилагане предвиждат определени мерки. Те най-вече трябва да опростят сътрудничеството в наказателноправната област между компетентните органи на държавите членки. За тази цел ЕС предвижда провеждане на специализирано обучение на магистратите, които ще работят по тази проблематика. Идеята е да се повиши административният капацитет на органите, които непосредствено прилагат европейската уредба в България. Обучението включва и специализация по случаите на искания за екстрадиция и изпълнение на Европейска заповед за задържане. В доклада се отчита, че и тази мярка е в процес на изпълнение под егидата на Националния институт по правосъдие и Министерството на правосъдието. Доколко магистратите са запознати в подробности от Шенгенската уредба по тази проблематика става ясно, ако си припомним сагата около няколкото европейски заповеди за задържане на наркобоса Огнян Атанасов, пратени от Гърция, които различни съдебни състави у нас подминаваха с презрение дълго време.
Но това изглежда са дреболии, преодолими по пътя ни към Шенген, по който сме се устремили. Последният повод за фанфари беше пускането на вода на новите пет кораба в състава на Регионална дирекция „Гранична полиция - Бургас, необходими за постигане на по-високо ниво на сигурност на морската ни граница като външна за Европейския съюз. Да не забравяме обаче, че основната част от тях бе договорена с германската корабостроителница Люрсен на обща стойност 21.5 млн. евро още през май 2009 година. Което не попречи на премиера Бойко Борисов и на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов да си направят добре пиар акция точно в навечерието на визитата на канцлер Ангела Меркел. Но както каза тя самата: Германия гледа изпълнението на критериите. Не пиар акциите.
Можем да сме сигурни, че това правят и всички останали от мечтаната зона Шенген.

Facebook logo
Бъдете с нас и във