Параграф22 Weekly

колонцифър МЕЧТАНИЕ В МРАКА

Шенген, Шенген, ти ярко пак пламтиш!

S 250 757b14b0 cb6c 4af5 beb0 629d11768419

Годината набра скорост, а с това зачестиха и коментарите за членството ни в Шенген. В началото на януари председателят на Европейския парламент Антонио Таяни призова държавите от ЕС да престанат да блокират влизането на България и Румъния в зоната и изрази надежда, че това може да стане до лятото.

За Шенген говори  в приветствената си реч на 11 януари и шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той обаче спомена само Румъния. “Евросъюзът ще бъде непълен без Румъния. Мястото на Румъния е в Шенген. Застъпих се пред Европарламента Румъния да стане част от Шенгенското пространство и оставам верен на тази идея - Румъния трябва да е част от Шенген", заяви той. 

И председателят на ПГ на ЕНП Манфред Вебер в края на миналата година също коментира темата. Той пък вместо Румъния посочи Хърватска, която заедно с България трябвало веднага и без никакво отлагане да стане заедно със страната ни  част от Шенгенското пространство. В сравнение с нас Хърватска може и да почака, защото е член на ЕС от 2013 година. Страната обаче все още не е получила зелена светлина от ЕК за членството й  в свободната зона. Това решение се блокира от Словения поради териториалните им спорове за Пиранския залив. Авторитетното издание "Юроактив" обаче още в края на миналата година бе категорично, че няма никакви шансове в скоро време да се стигне до разширяване на Шенген и за това положение са наясно както шефът  на ЕК Жан Клод Юнкер, така и Вебер. Обяснението според изданието е надвисналата опасност над зоната от мигрантски натиск.

Въпреки цитираната мрачна  прогноза на "Юроактив"  правителството започна да подгрява темата. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов покани министъра на имиграцията и интеграцията на Кралство Дания Ингер Стьойберг да посети ГКПП Капитан Андреево, за да се запознае с мерките, които България предприема за охрана на външната граница на ЕС. "Управлението на миграционните процеси е много важно за сигурността на цяла Европа. Нашата цел е да покажем на партньорите от ЕС, че гледаме сериозно на задачата, която България има и охранява надеждно външната граница на ЕС", подчерта Маринов. От своя страна Стьойберг отбеляза огромната работа, която върши страната ни в полза на Европа: "Като страна на първа линия  България поема задачи, за да гарантира сигурността на външна граница на ЕС. Моето впечатление е, че работата върви много добре, извършва се по много професионален и ефективен начин." Датският министър добави, че по границата е осигурено надеждно оборудване, гарантирано е и много добро сътрудничество с останалите страни  и с Фронтекс.

Говоренето за приемането ни в Шенген се случва на фона на промените в Шенгенската информационна система (ШИС). Както обяви ЕК в края на 2018 г., от началото на 2019-а влизат нови правила за работата на ШИС. Те бяха приети от Европарламента в края на 2018 г.  под формата на три проекта на регламенти за актуализирането на най-широко използваната информационна система за сигурност и управление на граници. Модернизираната ШИС включва нови сигнали за неизвестни лица, издирвани във връзка със сериозни престъпления и тероризъм. Освен това националните органи в страните членки ще бъдат задължени да споделят подробностите за терористичните актове с всички държави от ЕС. В системата вече ще се пускат и превантивни сигнали за деца, изложени на риск от отвличане, особено от родителски отвличания, и допълнителни сигнали за уязвими лица в риск. Приет бе и текст, който регламентира новите сигнали, отнасящи се до решения за връщане на мигранти. Те ще спомогнат за изпълнението на решенията на държава членка за връщането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, в неговата страна на произход.

Както е известно, в момента достъп до ШИС имат граничният контрол, полицейските, митническите, съдебните и миграционните власти. С реформата обаче се засилва и ролята на Европол, като агенцията ще получи достъп до всички сигнали в системата. Разширени са и правата на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която вече ще има достъп до предупрежденията, свързани с нейните задачи.

Когато проектите бяха обсъждани в Европарламента, докладчикът Карлуш Куелю заяви, че ШИС е гръбнакът на обмена на информация в Европа за граничната охрана и правоприлагащите органи. "Тази реформа ще подготви системата за бъдещето, ще подобри сигурността и ще гарантира свободата на движение. ШИС е и ще остане най-голямата, най-използваната и най-добре въведената в Европа база данни, която същевременно осигурява повече сигурност на нашите граждани."

Поради липсата на обмен на информация между държавите от ЕС  гражданин на трета държава, който има задължението да се завърне, може лесно да избегне това задължение, като отиде в друга държава членка. Политиката за връщане трябва да бъде по-ефективна, в противен случай ще бъде много трудно да се продължи да се оказва подкрепа за приемането на лица, търсещи убежище, които се нуждаят от нашата помощ, бе позицията на Европарламента.

Промените предвиждат държавите от ЕС да въвеждат задължително в ШИС данни за извършителите на престъпления, свързани с тероризъм. В следващите три години в системата постепенно ще започне подаването на данни за престъпления, чиито извършители са неизвестни. Там вече ще бъдат въвеждани решенията на държавите от ЕС за прогонването на чужденци без право на законен престой, а държавите ще бъдат задължени да подават към системата данни за граждани на държави извън ЕС, на които е било забранено да влизат в Шенгенското пространство.

Според ЕК промените ще запълнят празнотите при проследяването и предотвратяването на дейността на престъпниците. Статистиката на ЕС сочи, че само през 2017 г. в Шенгенската система европейските служби за сигурност са извършили над пет милиарда проверки. ШИС е създадена през 1995 г. след премахването на вътрешните граници в Шенгенското пространство. По-усъвършенствана версия (известна като "ШИС II") бе създадена през 2006 г. и започна да функционира през 2013 година. Тя се използва в 30 държави в цяла Европа.

Темата за присъединяването ни към Шенген отново е на дневен ред, след кратко затишие. Когато консултираха съставянето на кабинет през 2017 г., ГЕРБ и "Обединени патриоти" записаха темата като приоритет в управленската си програма. В текста лаконично е отбелязано, че при използването на целия инструментариум на шенгенското законодателство България би могла значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС. Страната ни обаче все още няма пълен достъп до прословутата система и съответно до данните за лица, застрашаващи сигурността на ЕС. България е свързана с ШИС още от 2010 г. и оттогава подава информация в системата. ШИС-1 и ШИС-2, с които българските служби работят, всъщност са в голяма степен едностранно отворени канали за обмен на информация - от нас към ЕС, но в обратната посока има цедка за информацията. Това разкри евродепутатът от ЕНП-ГЕРБ Мария Габриел: "България подава информация към ШИС, но не разполага с пълен достъп до данните в системата, тъй като не е член, макар че е изпълнила всички технически критерии. Нужна е политическа воля на европейско ниво за преодоляване на този пропуск в обмена на информация."

 

Свободна зона на една ръка разстояние

Неприемането ни в Шенгенската зона вече е очевиден проблем, при това не по наша вина. България отдавна е покрила всички технически критерии (още от 2011 г.) за влизане в зоната, но по различни причини все още клечим на прага й. Причините за това досега са конюнктурни - например Холандия, Германия, Франция и скандинавските страни обвързваха приемането ни с механизма за наблюдение и оценка на съдебната система и вътрешния ред и с постигането на трайни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. И макар че за всички е очевиден двойният им аршин, защото в договора по присъединяването ни към ЕС няма такава клауза, те спъват инициативите за старта на шенгенските преговори от 2015 г. досега. 

Българските евродепутати са обединени около позицията, че гарантирането на сигурността на ЕС обаче няма как да бъде ефективно, ако предвидените мерки изключват държавите членки, които са извън Шенгенското пространство, но са външни граници на ЕС. За да може България да продължи успешното опазване на външните граници на съюза, страната има нужда от пълния набор от инструменти. Ето защо е нужно на България да бъде предоставен пълен достъп до базата данни на Шенгенската информационна система.

Въпреки това страната ни продължава да клечи на прага на Шенген, а ЕС продължава да си затваря очите за исканията ни за пълна информационна обезпеченост на българските служби в противостоенето на тероризма. И всички заедно се въртим в един омагьосан кръг, от който излизане май няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във