Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Шенгенски мъки на етапи

С тежки шенгенски совалки стартира родният есенен политически сезон. Едната предприе в Брюксел МВР-шефът Цветан Цветанов, а по време на другата в хладните покои на Евксиноградския дворец премиерът Бойко Борисов получи подкрепа за зоната от люксембургския си колега Жан-Клод Юнкер.
По традиция септември е месецът, когато добрите стопани започват да прибират плодовете от труда си през годината. От шенгенските плодове, отглеждани от управляващите, досега ни хващаше само скомина. Ако съдим обаче по ентусиазма, с който кабинетът начена есента, надеждата, че най-сетне и нашето небце ще накуси сладостта на тамошните блага, май живва. Тази надежда и нашенският скептицизъм обаче са се вплели дълбоко в нас, откъдето се чува: А дано, ама надали!
Пръв пося семето на оптимизма вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, който отскокна до Брюксел, да си каже там приказката. Това стана в сряда (7 септември) на конференция с мото Миграционна политика на ЕС в светлината на разширяването на Шенген. Въпреки гръмкото наименование ни клъвна съмнение, че събитието не е желаната висока трибуна, откъдето МВР-шефът може да изкаже обърканите си по принцип мисли, които все пак да бъдат чути и приети. Съмнението е по причина, че организаторите на конференцията са от двете страни, които досега напразно чукат на Шенгенската порта - България и Румъния. Инициаторите бяха евродепутатите д-р Андрей Ковачев, Мария Неделчева и Мариан-Жан Маринеску.
Вътрешният министър Цветан Цветанов обаче разпери крила след конференцията и заяви, че след срещите в Брюксел е по-обнадежден за решение, което ще удовлетворява България, Румъния и страните от ЕС. В същото време, изглежда, вътрешният му глас му е нашепвал а дано, ама надали, тъй като Цветанов в прав текст заяви: Не мога да кажа конкретно какви са очакванията за решението за членството ни в Шенген, което трябва да бъде взето на 22 септември на Съвета на министрите на вътрешните работи.
Изглежда, и МВР-шефът от време на време се бори със скептицизма, обхванал всички ни. Той призна, че условията за вземане на окончателно политическо решение за приемането на нови членки в Шенгенското пространство сега са различни, не както преди една-две години. Промяната иде най-вече по линия на европейските притеснения - от големия поток емигранти от Тунис, който заля Италия.
Неговите, а и нашите притеснения обаче са продиктувани от миграционния натиск, който може да бъде осъществен към България от Турция и Гърция. Надеждата на Цветанов е, че когато бъдем приети в Шенген, тутакси ще започнем да прилагаме стратегията за действия след влизането ни в зоната и всичко ще се оправи. Според стратегията на българо-румънската граница ще бъдат изтеглени човешки ресурс и техника, за да се спре евентуалният бежански прилив. На по-важната граница, българо-гръцката, такава предислокация не може да бъде извършена и поне година след влизането ни в Шенгенското пространство. Там ще се запази сегашното съотношение на числен състав и на техника.
Мярката, която ще бъде реализирана на северната ни граница, е компенсаторна и ще включва съвместни полицейски екипи и обмяна на информация в реално време. Нетолкова оптимистична е картинката на южната ни граница, където мерките са в сферата на идеите. Например създаването на тристранен контактен митнически и информационен център за обмяна на данни между България, Гърция и Турция, което е в неопределено бъдеще.
По тази причина все по-често от върха на държавата се чува, че поетапното и частично приемане на страната ни в Шенген е по-приемливо за нас. Според МВР, в ситуация на миграционен натиск, за нас ще е по-полезно да сме в общото въздушно пространство, а краката ни да тъпчат на място извън зоната. По думите на Цветанов приемането на въздушната ни и морска граници в Шенгенското пространство ще бъде доказателство, че България и Румъния са изпълнили ангажимента си за покриване на критериите. Влизането в зоната със сухопътните ни граници на по-късен етап обаче ще е по-добре, защото ще могат да бъдат реализирани предвидените в стратегията мерки. Тоест горчивото признание, криещо се зад тези думи, е, че в момента нямаме възможност да ги осъществим.
Според данните на МВР досега се наблюдава минимално увеличаване на миграционния поток от Гърция. Дори той да нарасне, с южната ни съседка сме подписали реадмисионен договор. Според него всички бежанци, които бъдат задържани на територията на страната ни с произход от Гърция, след задължителните процедурите се връщат на гръцката страна.
В същото време все още липсва такъв договор с Турция. Оттам навлизат бежанци от Ирак, Сирия и Афганистан. По данни на вътрешното министерство от влизането ни в Шенгенската информационна система през ноември 2010 г. до 30 август тази година общо 6800 души са се озовали на територията на страната ни. Те са нежелани, но няма как да бъдат върнати. Според вътрешния министър Цветанов няма механизъм, по който те да не бъдат допуснати тук, преди страната да бъде приета в пространството за свободно пътуване.
Макар и с половин уста, кабинетът вече призна, че проблемът с наплива на бежанци през турската граница може да се реши единствено с помощта от ЕС. Очевидно е, че миграционният натиск ще бъде озаптен само със спирачен механизъм, какъвто притежава европейската служба за граничен контрол ФРОНТЕКС. С нейно участие ще се създават европейски гранични групи, които ще помагат на силите на МВР, разположени по външната граница на Европейския съюз с Турция. Добрата новина за нас е, че издръжката им ще бъде поета от портфейла на ЕС и няма да се налага прекрояване на бездруго мизерния ни бюджет.
Докато МВР-шефът разясняваше новите моменти в позицията си за влизането ни в Шенген, на заседание в сряда (7 септември) кабинетът взе решение да сложи началото в изграждането на интегрирана система за наблюдение по границата с Турция в участъка ГКПП Лесово - устието на р. Резовска. За целта МС вмени на МВР да проведе процедура с прогнозна стойност до 23 млн. евро по Закона за обществените поръчки. Седемдесет и пет на сто от средствата, необходими за реализацията на интегрираната система, ще идват от Фонда за външни граници на Европейския съюз, останалите ще се осигуряват целево всяка година с държавния бюджет. Проектът е включен в програма 2010-2013 на Фонда, одобрена с решение на Европейската комисия № 1646 от 17 март 2011 г., а идеята е с изпълнението му да се повиши съществено сигурността на българо-турската граница.
Съдейки по финалния срок на изграждане на системата обаче, поетапното ни приемане в Шенген ще се влачи дълго. Проектът трябва да е факт до 30 юни... 2015 година. Дотогава сме зависими от Турция, с която вървят преговори както за сформиране на общи гранични патрули, така и за подписването на реадмисионен договор между страните ни. От информационната служба на МС оповестиха, че съгласие за общите патрули може да бъде постигнато през ноември, когато ще се проведе съвместно заседание на българското и турското правителство, на което ще се обсъжда сътрудничеството между имиграционните власти. С оглед на голямата игра около членството на южната ни съседка в ЕС прогнозите кога другият договор ще стане факт изглеждат невъзможни.
На този фон новината, че премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер е изразил подкрепата си за по-скорошно приемане на България в Шенгенската зона на срещата с колегата си Бойко Борисов, е по-скоро проява на добър тон, отколкото съдържателен знак, че това ще стане. България положи големи усилия за подобряването сигурността на външните граници на ЕС, посочи Юнкер след срещата си с Борисов в двореца Евксиноград.
България трябва да стане много скоро член на Шенгенското пространство, посочи още премиерът на Люксембург. Горе-долу същото заяви и унгарският президент Пал Шмит при срещата си с президента Георги Първанов в четвъртък (8 септември). Това ще се случи и е желателно да се случи в най-близо бъдеще, каза той.
Дотук добре, но остава да чуем какво ще кажат по въпроса големите в ЕС Германия и Франция. Да не забравяме, че очакваме също Холандия, Дания и Финландия да кажат думата си за бързото ни приемане в Шенген.
Така че на този етап се налага да слушаме вътрешния си глас: А дано! Ама надали!

Facebook logo
Бъдете с нас и във