Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШЕСТ ГОДИНИ НЕБРЕЖНОСТ, ПОСЛЕ ЦЯЛ ВЕК ПОДСЪДИМ

Всичко започва съвсем невинно, под формата на научна дейност в Минно-геоложкия институт, където работи обвиняем N1 по делото - проф. Славчо Лазаров. В края на 1993 г. той и студентите му разработват и патентоват нова нафтено-селитрена взривна смес. Според действащите държавни стандарти обаче, преди разработката да бъде лицензирана, трябва да бъде изработена и тествана в нулева серия.
С писмо N2131 от 25 май 1994 г. тогавашният изпълнителен директор на Мини Бобов дол Венцислав Тодоров (обвиняем N2 по делото) иска от служба КОС в Дирекцията на националната полиция разрешение за производството на пробна партида от новото взривно вещество. След получаването на разрешението обаче експериментът придобива изключително причудлив характер: проф. Лазаров и хората му произвеждат 300 т от новата взривна смес, които Мини Бобов дол ЕАД купуват моментално на пазарни цени.
Най-малко три детайла правят сделката още по-причудлива. Първо, професорът ползва безплатно помещенията на Мини Бобов дол. Второ, държавната фирма му осигурява съвършено безплатно съставните части за сместа. И накрая - пазарната цена на 300-те тона взривна смес е определена от самия проф. Лазаров.
Чудатостите обаче не свършват дотук. Първият официален договор между Мини Бобов дол ЕАД (в лицето на изпълнителния директор Венцислав Тодоров) и фирмата производител на взривната смес - ЕТ Миненерго - Славчо Лазаров, собственост на професора, е сключен на 2 януари 1995 година. Според контракта по-нататъшното производство ще се осъществява в Централните взривни складове на Мини Бобов дол (в Големо село), а цената, на която държавното предприятие ще купува стоката на професора, ще е с 5% по-ниска от пазарната. Въпреки привидната изгода за бобовдолското предприятие то губи от сделката 17.173 млн. тогавашни лева, защото всички производствени разходи, както и охраната, осигурена от РПУ-Бобовдол, остават за негова сметка.
Близо година и половина по-късно инспектори на Служба КОС в Националната полиция отнемат разрешението на Мини Бобов дол от 1994 г. за производството на взривната смес, защото установяват, че професорът го използва за частен бизнес. Не след дълго обаче предприемчивият учен намира изход от ситуацията: собственикът на Пима АД - клон Миджур, му преотстъпва лиценза си за производство на взривни вещества, а в Мини Бобов дол идва нов изпълнителен директор - инж. Димитър Ганчев (обвиняем № 3 по делото). Договорът между проф. Лазаров и държавното предприятие, естествено, е преподписан и бизнесът продължава с пълна сила.
В началото на март 1998 г., след поредната началническа рокада, новият шеф на Мини Бобов дол - софиянецът Николай Василев (подсъдим N4 по делото иска и получава ново разрешение от служба КОС на Националната полиция за производство на взрив. Договорът с проф. Лазаров е преподписан за пореден път, като работната площадка е преместена във фаталните складове с номера 3 и 4.
Според материалите по делото, за периода 1994-1998 г. проф. Славчо Лазаров е продал на Мини Бобов дол и на Мини Перник взривни вещества на стойност 924.915 млн. неденоминирани лева, без в сметките да са калкулирани икономиите му от неплатени наеми, безплатен държавен ток, безплатен транспорт и още по-безплатна ведомствена охрана.
Краят на безметежния професорски бизнес идва по възможно най-трагичния и най-... поучителен начин.
На 4 септември 1999 г., около 8 часа сутринта, като охрана на Централните взривни складове на Мини Бобов дол застъпват главните сержанти Пламен Капланов и Георги Кочев от РПУ-Бобов дол. Денят е мрачен, а синоптичната прогноза предвещава дъжд, придружен с гръмотевици. Около 15.30 часа времето наистина се влошава и в района се завихря кратка гръмотевична буря, продължила до 16.20 часа. Лошото време кара постовите на погребите в Големо село да нарушат инструкциите и те не си разменят местата.
Към 19.30 ч. бурята се разразява наново, като този път трае около 40 минути. Веднага след спирането на дъжда Пламен Капланов прави оглед на охраняваните от него обекти и забелязва, че от главния вход на склад № 3 излиза гъст пушек и дим. По радиостанцията той съобщава на дежурния в РПУ-Бобов дол за пожара, след това вика на помощ Георги Кочев и двамата влизат в склада с обикновени пожарогасители в ръце.
Още от вратата обаче те установяват, че огънят идва от запаленото електрическо табло на складовото помещение. След десетминутна безплодна борба с пламъците Капланов и Кочев отново се обаждат на дежурните в РПУ-Бобов дол, откъдето им съобщават, че към тях вече пътуват две пожарни коли.
Минути по-късно в района на погребите пристигат четирима пожарникари - Бисер Калистратов, Венцислав Георгиев, Ивайло Парасков и Иван Факирски, както и дежурните от РПУ-то. Огнеборците и полицаите тръгват да гасят пожара от дъното на складовото помещение към централния му вход. Изведнъж обаче те откриват, че в малко складово помещение, долепено до централния вход, има множество сандъци, натъпкани с електродетонатори. Капланов моментално започва да ги изнася, докато колегата му Парасков облива помещението с вода.
В този момент се чува мощен взрив, светкавично последван от втора, още по-ужасяваща експлозия. Въпреки дъждовното време районът се изпълва с дим, прах и пушек. А когато те се разнасят, пред очите на оцелелите се разкрива апокалиптична картина: склад N3 е изравнен със земята, покривът на съседния склад N2 е отнесен в неизвестна посока, а насред помещението е забучена цистерна с нафта, долетяла от склад N3. Няколко секунди по-късно в склад N2 избухва силен пожар, а в него има... 52 т тротил.
Равносметката от третия взрив е ужасяваща. На място загиват ст. л-т Крум Кирилов Зарев, гл. серж. Ивайло Милчов Иванов и ст. серж. Бисер Асенов Калистратов от РПУ-Бобов дол и серж. Венцислав Иванов Георгиев от РПУ-Дупница, както и гл. серж. Ивайло Тодоров Парасков и серж. Иван Веселинов Факирски от Районна служба Пожарна и аварийна безопасност в гр. Бобов дол.
Други четирима служители на МВР се разминават на косъм със смъртта и са откарани в миньорската болница. По-късно става ясно, че Явор Тасков е частично парализиран и обезобразен, Стефан Божков е останал без слух, Петър Петров е загубил слуха си частично, а Пламен Капланов е останал без зъби и е с нарушена концентрация на нервната система...
Около час след трагедията Големо село се задръства от полицейски коли и правителствени лимузини, а министър-председателят Иван Костов и вътрешният министър Богомил Бонев в един глас обещават бърз съдебен процес и сурови наказания за виновниците. Думи, които всички забравят още щом колите им стъпват на пътя за София, а грозната гледка остава зад гърбовете им...

Facebook logo
Бъдете с нас и във