Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШПИОНИТЕ ЯНЕВ И ГЕШЕВА СА НЕВИННИ

Ако главният прокурор Никола Филчев е патриот, трябва да подгони сценаристите на аферата.Само един уикенд ни дели от началото на второто действие в една от най-комичните съдебни постановки в най-новата история на България. От понеделник (26 април) до сряда (28 април) в Софийския военноокръжен съд започва преработената версия на т. нар. шпионско дело срещу Яни Янев и Лиляна Гешева. През ноември 2002 г. същият съд постанови, че Янев трябва да лежи в затвора три години и половина, а Гешева - кръгли четири години. Осем месеца по-късно (през юли 2003 г.) Военноапелативният съд отмени присъдите, върна делото на Софийската военноокръжна прокуратура и й разпореди да конкретизира какво в материалите, изнесени от Гешева и намерени у Янев, е секретно и какво не е. Преди три дни Параграф 22 научи, че прокурорът по делото Иво Петков, още в началото на април е внесъл новия обвинителен акт в съда. Освен досегашното обвинение по чл.357 от Наказателния кодекс (разпространяване на държавна тайна), което едва ли ще издържи пред съда, двамата трябва да отговарят и за престъпление по чл.360 от НК. Тази разпоредба гласи, че всеки, който разгласява сведения от военно естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон или заповед, се наказва с лишаване от свобода за срок до една година. Това значи, че Янев и Гешева вече могат да почерпят за свободата си, защото абсолютната тригодишна давност на новото им престъпление изтече още на 6 март 2004 година. В предишния си живот (на обикновен данъкоплатец) Лиляна Гешева е била дългогодишен началник на секретното деловодство в Службата за военна информация към Министерството на отбраната. Иначе казано - тя си е вадила хляба като шеф на най-секретната служба във Военното разузнаване. Съпроцесникът на Гешева - Яни Янев, също не е бил по-долу в йерархията, защото е заемал престижния пост началник на отдел Анализи в същата Служба за военна информация. Съвсем неочаквано, на 6 март 2001 г., Яни Янев е арестуван от Военното контраразузнаване за разгласяване на държавна тайна. Белезниците щракват върху китките му до оградата на посолството на Русия в София, точно в момента (според обвинението), когато лицето се канело да предаде папка със секретни документи. Лиляна Гешева е арестувана същия ден в дома си, защото военните контраразведки са категорични: тя е съучастничка на Янев. Двамата се познавали от 1980 година. Избухналият скандал бе грандиозен. В ход бе впрегната цялата пропагандна машина на тогавашното синьо правителство, но върхът бе изкачен едва на 18 март 2001 г., когато говорителят на Външно министерство Радко Влайков разпространи чрез БТА, че до една седмица руският военен аташе капитан I ранг Владимир Ломакин, негов сътрудник и още един дипломат от мисията на Москва в София трябва да напуснат България. В противен случай тримата ще бъдат обявени за персона нон грата и ще бъдат изгонени в рамките на 24 часа, от което ще последва дипломатически скандал....Според въпросното изявление, руските дипломати системно нарушавали Виенската конвенция и застрашавали националните ни интереси, а доказателствата срещу тримата не били свързани само с дейността на шпионите Яни Янев и Лиляна Гешева.... В отговор на хвърлената синя ръкавица Русия тутакси изгони трима дипломати от българското посолство в Москва. Със същия мотив - шпионска дейност, но доста по-интелигентно, без циркове и панаири. Само два месеца по-късно балонът се спука и се наложи главният прокурор да спасява подчинените си. На 4 май 2001 г., точно когато изтичаше законоустановеният срок за разследване на аферата, Никола Филчев взе делото, за да го прочете. Главният прокурор не направи публичен коментар на прочетеното. Но удължи срока на разследването и даде на военните прокурори и следователи още два месеца, за да докажат тезата си. Случилото се сетне не е за разказване, но няма как. На 10 август 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внесе обвинителния акт срещу двамата в Софийския военноокръжен съд. Според магистратите, Яни Янев умишлено е склонил Гешева да му предаде, в периода от 1 декември 2000 г. до 5 март 2001 г., служебни документи - Бюлетин Военнополитически събития и разузнавателна сводка. Гешева е изнесла материалите в дамската си чанта и ги дала на Янев. Янев поискал служебната сводка с мотива, че му била необходима за докторат, който пише.....Две седмици по-късно (на 23 август) Софийският военноокръжен съд върна делото с мотива, че обвиненията срещу Янев и Гешева са неясни и вътрешно противоречиви, но военните прокурори протестираха това решение пред Военноапелативния съд още преди изтичането на 15-дневния законов срок.На 1 октомври 2001 г. топката бе поета от този именно съд , който отложи делото на Яни Янев и Лиляна Гешева, тъй като двамата не били призовани да се явят в залата (по това време те са в следствения арест с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража). Тук отново се налага да направим скок във времето, защото събитията, разиграли се около шпионското дело, са в много отношения срамни. Като се започне с факта, че Янев и Гешева били арестувани незаконно (т. е. - без задължителната за целта писмена заповед) и се стигне това, че докато е в ареста Янев е опериран от херния и въпреки това остава зад решетките... Дългоочакваният съдебен процес срещу двамата започна на 15 май 2002 г., но още на втория ден от първото заседание прокурорът по делото... зацикли. Казано в прав текст, той не можа да докаже по никакъв начин вредителската дейност на Янев и Гешева и се наложи (на 16 май) съдът да му хвърли спасителен пояс. Случилото се тогава надминава и най-смелите очаквания: военните магистрати обърнаха листото и разпоредиха на шпионските адвокати да докажат невинността (!) на клиентите си до 14 юни. На въпросната дата защитниците на Янев и Гешева се явиха в залата изрядни като за парад и предоставиха на съда около 300 страници секретни материали, идентични с документите, които Янев и Гешева искали да предадат на руснаците. За да не остане по-назад, съдът набързо разпита 17 свидетели и отложи делото за 10 юли с обещанието, че тогава ще бъдат прегледани видеозаписите, направени от МВР като част от използваните в разработката специални разузнавателни средства. Играта на иди ми, дойди ми продължи чак до 12 ноември 2002 г., когато на софийските военноокръжни съдии им омръзна да си губят повече времето и прочетоха присъдите на Яни Янев и Лиляна Гешева: три години и половина затвор за него и четири години затвор за нея. Не за шпионаж или за предателство, а за разсекретяване на държавни секрети (чл.357 от Наказателния кодекс: който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, станали му известни по служба, се наказва със затвор от три до десет години). Ще обжалвам. Не очаквах такава присъда, въпреки че не я и изключвах. Поръчката продължава да се изпълнява, но аз ще говоря след това, заяви след края на заседанието подсъдимият Яни Янев. Пред медиите той не отрече, че е взел документи от Лиляна Гешева, но категорично заяви, че те не са държавна тайна и не застрашават ничии интереси. На 6 юли 2003 г. Военноапелативният съд отмени присъдите на двамата и върна делото на Софийската военноокръжна прокуратура. Мотивът, с който апелативните магистрати върнаха военните прокурори в първи клас, бе повече от показателен за свършеното от тях: в обвинителния акт да се уточни конкретно кои сведения от сводката и бюлетина представляват държавна тайна и кои не. Преди три дни, Параграф 22 научи, че още в началото на април в условията на дълбока нелегалност Софийската военноокръжна прокуратура е внесла преработения обвинителен акт срещу двамата в съда. Новият прокурор по делото е доскорошният следовател по делото на двамата шпиони Иво Петков. В редактирания вариант на обвинителния акт отново се иска Янев и Гешева да бъдат съдени за престъпление по чл.357 от Наказателния кодекс, защото в сводката все пак се съдържат елементи на държавна тайна.В същото време обаче прокурорът Петков ловко е открехнал една вратичка, през която спокойно да се измъкнат всички участници в шпионския фарс. Той предлага на съда Янев и Гешева да отговарят пред съда и за престъпление по чл.360 от НК: който разгласи сведения от военно естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон или заповед, се наказва със затвор до една година. Трансформацията е елегантна и хитроумна. Бюлетинът вече не е доказателство за разгласяване на държавна тайна, а за разгласяване на служебна тайна. Колкото до военните съдии, те също не са забравени - и на тях им се предлага право на избор. В единия случай могат да съдят Янев и Гешева за разгласяването на 3-4 пасажа от секретната сводка, в които става дума за армейски учения в съседни страни. Това обаче едва ли ще се случи, защото информации (макар и откъслечни) за въпросните учения са се появявали в българските, гръцките и турските медии. Вторият вариант е Янев и Гешева да бъдат осъдени за разгласяване на служебна тайна, което обаче е... невъзможно. Както вече стана дума, за това деяние в НК е предвидено наказание до една година затвор, а абсолютната давност на престъплението е три години. Тя изтече точно преди един месец, две седмици и три дни - на 6 март 2004 година. Но дори да се случи чудото и двамата шпиони да бъдат осъдени на по една година решетки за разгласяване на служебна тайна, те пак няма да облекат раираните пижами: откакто през март 2001 г. гръмна скандалът, Яни Янев и Лиляна Гешева имат зад гърбовете си повече от дванайсет месеца задържане под стража и домашен арест, които по закон се приспадат от наложените им наказания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във