Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ще има ли въобще реформа на съдебната карта?

"Бюджетната прогноза е разработена на база на  числеността на заетите. Разчетите са разработени, като за база е използван бюджетът на съдебната власт за 2018 година. Разходите за заплати са планирани с индексация в размер на 12% на база удвоената средна работна заплата в бюджетната сфера за четвъртото тримесечие на 2017 година".

Това е записано в кратичката информация от Висшия съдебен съвет,  която съобщава , че Пленумът на ВСС е приел бюджетните прогнози за съдебната власт за следващите три години - до 2021 година.

Посочва се също, че са предвидени 31 млн. лв. за капиталови разходи - основно за

строително-ремонтни дейности в сградите на съдебната власт. Още 1 млн. лв. са за извършване на "процесуални действия в електронна форма" в съдилищата, други 3.1 млн. лв. ще бъдат платени за местни данъци и такса смет заради сградите на съдебната власт и по 900 000 лв. за всяка от трите години в прогнозата - за непредвидени разходи.

Същинските разчети не се откриват на сайта на ВСС. Казва се само, че те ще бъдат изпратени в Министерството на финансите.

Какво обаче остава неясно? На първо място, ще се прави ли, или не реформата на съдебната карта - включително и в прокуратурата? Защото ако бюджетните разчети се правят "на база на заетата численост" такава, каквато тя е в момента, това означава, че не е предвидено намаляване  на броя на магистратите - нито  на чистачките, шофьорите, счетоводителките, както и на всевъзможните "наши хора" в системата.

Да припомним, че точно преди година прокуратурата обяви "курс към реформа", след като Сотир Цацаров поиска тълкуване от Конституционния съд дали прокуратурите трябва да следват 1:1 структурата на съдилищата и след като му бе отговорено, че това не е задължително. Оттогава насам обаче за идеите за "окрупняване" на районни прокуратури вече не се чу нищо. А за съдилищата пък - съвсем. И по всичко изглежда, че още дълго по темата ще ечи все тази тишина...

Другата "болна тема" в бюджетните прогнози са собствените приходи на съдебната власт. Тенденцията постъпленията от такси по дела да намаляват от година на година изглежда трайна. И няма как да бъде другояче, след като платежоспособността и на населението, и на търговците остава проблемна.

В същото време близо 500 млн. лв. задължения, натрупани към съдилищата заради платени от бюджетите им разноски за експертизи, преводачи и такси, както и от наложени глоби, все още си "висят" несъбрани. Сумата е огромна и е почти равна на тази, необходима за издръжка на съдебната власт за цяла една година. Но голяма част от тези суми просто ще бъдат "отписани" - поради изтекла давност за принудителното им събиране. От НАП вече неколкократно обявиха, че не могат да се занимават със събирането на тези пари, а и частните съдебни изпълнители, с които преди две години ВСС сключи договор за събиране на вземанията на съдилищата, невинаги могат да направят чудо - има длъжници, от които просто нищо не може да бъде взето...

За да се компенсират недостатъчните собствени приходи на съдебната власт, има два лесни изхода: да се иска по-висока субсидия от бюджета или да бъдат вдигнати съдебните такси. И двете решения обаче зависят от управляващите, които трябва да балансират между тежестите и всевъзможните очаквания към хазната и невъзможността правосъдието да се оскъпява още, за да не стане то на практика недостъпно за гражданите.

Съдебната власт сама може да си помогне само по един начин - със съкращаване на разходи, включително и чрез орязване на щатове.  Но това очевидно се приема за най-трудното решение. И е точно вариантът, който бюджетната прогноза на ВСС май съвсем не е предвидила...

Facebook logo
Бъдете с нас и във