Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ще изгори ли ВСС в битката за класифицирана информация?

Прословутият казус с достъпа на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) до класифицирана информация получи неочаквано развитие. Преди дни депутатът Христо Бисеров внесе в Народното събрание законопроект, с който опитва да реши въпроса от раз. Без да навлиза в съществото на спора между изпълнителната и съдебната власт, заместник-председателят на ДПС си дава вид на ни чул, ни видял, ни разбрал проблема. И предлага ни повече, ни по-малко от това на съдебните началници да бъде предоставен общ и неограничен достъп до секретни данни.
Каква е същината? С добавка в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) членовете на ВСС да бъдат включени в изключителния списък на лицата, които не подлежат на проучване за надеждност. Чл. 39 от ЗЗКИ посочва, че това са председателят на Народното събрание, президентът, министър-председателят, министрите, главният секретар на Министерския съвет, народните представители, съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите. Та проектът на Бисеров предвижда в този кръг да бъдат добавени и членовете на ВСС. Мотивите към проекта са няколко реда, сякаш въпросът е толкова безспорен, че не се нуждае от много приказки.
Нормално е в тази ситуация да се намеси законодателната власт и да уреди въпроса аналогично на правата на органите, изброени по-горе. С оглед правомощията и задълженията на ВСС логично е членовете му да получат право на достъп без проучване за надеждност аналогично на министрите. Още повече че често с основание ВСС се определя като правителство на съдебната власт.
Бисеров, разбира се, знае отлично какво прави - всъщност подпъхва тихомълком поправка, която изглежда привидно разумна. Наивници, които да решат, че е загрижен за независимостта и ефективността на съдебната власт, обаче не останаха. Всъщност става дума за политика, насочена директно срещу намеренията на управляващите за промяна в съдебната сфера. Този проект не е просто отговор на предложените от правосъдното министерство промени в Закона за съдебната власт(ЗСВ), предвиждащи членовете на ВСС да искат по общия ред разрешение за достъп до секретни данни. Същността на поправката е да бъде изключена всяка мисъл съдебните началници да бъдат проучвани за надеждност.
Разликата и с предложената от кабинета поправка в ЗСВ показва в каква фронтална атака тръгва Бисеров. Добавката гласи: Създава се чл. 26а:
Чл. 26а, (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.
(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не притежава разрешение за достъп, не участва в заседанията, когато се обсъждат документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.
Двете разрешения на проблема са напълно противоположни и пораждат въпроси. Дали Бисеров изразява с проекта си мнението на цялата опозиция, или пробва реакцията на мнозинството? Разчита ли на подкрепа и с кого е правен пазарлъкът? Има ли вариант управляващите да се отметнат по тази ключова за антисъдебната им риторика тема?
Разпрата гръмна през април, когато стана ясно, че членовете на т. нар. правителство на съдебната власт се сблъскват с нарастващ отпор по повод на правото им за достъп до класифицирана информация. Министърът на вътрешните работи Маргарита Попова обясни, че колегата й Цветан Цветанов е поставил въпроса, но след като членове на съвета се оплакали от липса на достъп до секретни данни. Оказа се, че ВСС водил от доста време кореспонденция с Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ). Тя пък първо дала становище, че съдебните началници имат право на привилегирован достъп, а по-късно се поправили и съставили обратно становище, според което те трябва да искат достъп и да бъдат проучени за надеждност. Стана ясно още, че ВСС се опитал да разреши нещата в своя полза, внасяйки в правосъдното министерство проект за промяна в ЗСВ, която регламентира достъп на членовете му до класифицирана информация по право.
Въпреки маскировката няма съмнение, че фронтът отвори изпълнителната власт. Усетили, че възможностите на тихата дипломация са изчерпани, а промените, които готви правосъдното министерство в ЗСВ, съдържат обратното на това, което искат те самите, членовете на ВСС решиха да заложат на юридическите аргументи. Разделени до този момент в тълкуванията си дали имат или не достъп по право до секретни данни, те постигнаха внезапно абсолютно единодушие в своето становище, огласено във втората половина на април. В него, без да обелят и дума за искането си за изрично въвеждане на достъп по право в ЗСВ, съдебните началници пренесоха от девет дерета вода, за да докажат, че нужда от законови промени всъщност изобщо няма. Сегашната нормативна уредба давала достатъчно основания да се смята, че те имат право на достъп до класифицирана информация, без да бъдат подлагани на проучване за надеждност.
В центъра на тази атака беше поставено твърдението, че тълкуването, според което изборните членове на ВСС не са магистрати, е превратно. Така хората, които обраха всички благини като членове на постоянно действащ ВСС, вземайки тлъсти заплати и надбавки, без да правораздават, заявиха на висок глас, че седейки на единия стол, не искат да изпускат и другия. С две думи - щом не ни давате изричен достъп в закона, ще ви докажем, че сме съдии, прокурори или следователи, на които такъв достъп е даден. Но не с пряка законова норма, а основно с тълкувателното правило в Закона за нормативните актове, съгласно което за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. А ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
Съдебните началници твърдят, че изборните членове на ВСС съдии, прокурори и следователи запазват статуса си на такива и след избора им за членове на ВСС, макар да не упражняват временно в течение на мандата си непосредствените правомощия на съответните съдийски, прокурорски и следователски длъжности. Идеята основните функции на ВСС (по осигуряване независимостта на съдебната власт, по определяне състава и организацията на работата й и по управление на дейността й) да се осъществяват изцяло от немагистрати, се определя като огромна заплаха за независимостта й. Която пък била основен приоритет на европейските институции и на всяка правова държава.
Цитирайки конституцията, ЗСВ и международните актове обаче, ВСС е крайно неубедителен в аргументите си. Вярно е, че в тези актове няма норма, която да обявява несъвместимост на статуса на членовете на ВСС с магистратския, а в основанията за освобождаване на магистрати от длъжност в ЗСВ не фигурира изборът на магистрата за член на ВСС. Но това не означава, че след избора си той заема две различни длъжности, а само че при приключване на мандата му ще се ползва от изключителната привилегия да се върне на предишната съдийска, прокурорска или следователска длъжност. Та нали основният аргумент в полза на въвеждане на постоянно действащ ВСС беше членовете му да не се раздвояват между правораздаването и свързаните с ръководството на съдебната система функции? И какво означава да си освободен с нарочно решение и да не изпълняваш преките си магистратски задължения в продължение на няколко години, но да запазваш длъжността и свързаните с нея права, без законът да допуска заемането на две различни длъжности?
Обстоятелството, че самият Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация не приравнява позицията на членовете му със статута на съдии, прокурори и следователи, каквато изрична разпоредба е съществувала в отменения правилник, ВСС обяснява с това, че той е подзаконов акт и не може да съперничи на конституцията и на ЗСВ. А след като твърди, че ако не всички, то поне изборните членове на ВСС имат и статус на магистрати, съветът стига до принципния извод, че всички членове на ВСС, независимо дали са съдии, прокурори, следователи, адвокати, хабилитирани учени по правни науки или други юристи, имат по право регламентиран достъп до класифицирана информация при изпълнение на съдебните си задължения, без спрямо тях да се провежда проучване за надеждност. Понеже ВСС е колективен орган и отделните му членовете заседават и приемат решенията си съвместно.
Безспорното в становището е следното: Не съществуват основание и процедура, въз основа на които членовете, които не са съдии, прокурори, следователи, да бъдат отстранени изцяло или частично от осъществяването на задълженията им - да не им бъде позволено да участват в дейност на съвета, при която се борави с документи, класифицирани по ЗЗКИ. Все в светлината на гореизложеното следва да се разглежда и реалната възможност при проверката за надеждност на член на ВСС да бъде отказан допуск, ако се приеме, че такъв е необходим. При евентуален отказ съответният член на ВСС ще бъде обективно възпрепятстван да участва в някои от дейностите на съвета, включващи боравене с класифицирана информация. Тази вероятност поражда сериозна опасност от засягане на нормалното функциониране на целия орган, и то при положение, че не съществуват основания и механизъм за отстраняване на отделни членове на съвета от участие в някои негови дейности. Съответният изборен член на ВСС, комуто е отказан допуск, макар и законно избран, няма да има право и реално няма да може да изпълнява задълженията си в цялост и пълнота, което положение в някои случаи може да стане причина и за освобождаване от длъжност. По този начин органите на изпълнителната власт ще осъществят намеса в работата на съдебната власт и ще засегнат независимостта й.
Как ще завърши замерянето със законопроекти и становища, зависи единствено от волята на управляващите за радикална съдебна реформа. В нормална държава с неопетнена съдебна власт е напълно естествено членовете на висшия орган за управление на съдебната система да имат привилегирован достъп до секретна информация. Но в страна, в която съдебната система не само не произвежда справедливост, но е закоравял, безконтролен и решаващ фактор за създаване и поддържане на престъпното статукво, са възможни и други решения. В крайна сметка не е ясно защо ВСС трябва да има свободен достъп до класифицирана информация, след като нито има разследващи, респективно правораздавателни функции, възложени на магистратите, нито има някакво отношение към опазването на националната сигурност. Такава информация е нужна безусловно на ВСС за кадруването, но пък той не е задължен да я ползва и, разбира се, не го прави. А най-важният въпрос си остава защо съдебните началници не смеят да поискат достъп, за да узнаят що за птици назначават и повишават. Отговорът не може да бъде друг - страх от отказ, заради лоши данни за самите тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във