Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ще пишем спецплан заради пролуки в границата

Натъкмени и стегнати, в очакване да ни отворят всеки момент, тия дни почукахме на вратата на Шенген. Отвътре обаче се дочу глъч от спор, преминаващ в скандал. Стоим пред портите, примигваме като мишле в брашно и се чудим: дали домакините няма пак да ни тръшнат вратата, да ударят ключа и после да хванат кой откъдето е?
Ето такива чувства ни връхлитат тези дни, след като във вторник (12 април) авторитетният германски вестник Ди Велт публикува коментар със заглавие Идва ли краят на Шенгенската система?. Възклицанието няма нищо общо с предстоящото присъединяване на България към пространството, слава Богу. Но е черна ирония тъкмо да застанем на прага и мечтата, към която сме се стремили, да вземе да рухне пред очите ни.
Поводът германските журналисти да си зададат точно този въпрос даде срещата на вътрешните министри на ЕС в Люксембург, по време на която стана ясно, че няма единна политика по отношение на имигрантския наплив от Северна Африка към Италия. Тамошните власти се видяха в чудо от потока от тунизийски, либийски и какви ли не бежанци и взеха, че им раздадоха временни разрешения за пребиваване. Така Берлускони отключи вратите на Шенгенско пространство пред бежанците, които само това чакаха и се юрнаха из цяла Европа.
Визовата политика на италианския премиер Силвио Берлускони го поставя в изолация, стана ясно от срещата, в която участваше и българският вътрешен министър Цветан Цветанов. Липсата на вътрешни граници, съчетани с визовата политика на Италия, ще изправят Европа и системата пред колапс - това е позицията на всички страни членки на ЕС, без Италия. В същото време Берлускони врътна на шиш партньорите си, изнудвайки ги да предприемат общи мерки за решаване на проблема с бежанците.
От официалната информация за работата на Цветанов в Съвета Правосъдие и вътрешни работи така и не разбрахме, че в Шенгенската система има сериозен разрив. МВР-шефът отиде там с надеждата, че най-сетне ще чуе заветното да и в най-скоро време ще стегнем куфари за зоната. На фона на текущия скандал в ЕС визитата на МВР-шефа Цветанов някак се позагуби и фанфарите за готовността ни да влезем в зоната бяха приглушени.
Все пак уважаваното издание Ди Велт не ни забрави в глъчката и информира читателите си, че Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент е обсъдила доклада за присъединяването на България и Румъния към зоната. Както е известно, в него са изложени резултатите от последната проверка на сухопътните граници на България. Новината от Брюксел за нас, общо взето, е радваща - заключението в доклада е, че двете страни са достатъчно подготвени и могат да бъдат приети в Шенгенското пространство.
Конкретна дата обаче не се чува. Вместо това е много вероятно страната ни да поеме задължения да изпълни специален план за допълнителни мерки за охрана на сухопътните ни граници. Според докладчика на Европейската комисия за готовността ни Карлуш Коельо границите ни с Гърция и Турция все още са проблемни и е необходим последващ контрол и редовни доклади за преодоляването на недостатъците. Очертава се втори Механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност, какъвто ЕС въведе за нас след присъединяването ни към общността на 1 януари 2007 година. И до ден днешен проверките и докладите по този механизъм висят над главите ни и няма изгледи да се отървем скоро от тях. Вината за това, разбира се, е изцяло в нашенските институции, определяни щедро като компетентни още от годините преди въвеждането на механизма, та до днес. Утешителното в случая със специалния план, предлаган от ЕП, е, че шест месеца след приемането ни в Шенген трябва да рапортуваме в Брюксел, че слабостите са отстранени.
След обсъждането на доклада във вторник (12 април) стана ясно, че не става дума за нов мониторинг. Евродепутатите са били единни в позицията си да не се прилагат двойни стандарти към кандидатите за Шенген, към тях да се приложат същите правила, при които са били приети сегашните членки на зоната. България и Румъния са по-готови от някои от сегашните членове на пространството, заявил евродепутатът Куельо на обсъждането и това е резултат от по-добрата техника, с която разполагат.
Въпреки твърдата подкрепа за членството ни депутатите от Европейския парламент все пак са поискали страната ни да изготви специални планове за реакция, в случай че по границата с Турция се явят засилени бежански потоци от Северна Африка. Ако някоя страна от ЕС има опасения, че България може да се провали в такава ситуация, трябва да можем да помогнем за изпълнението на тези планове, е заявил докладчикът Карлуш Коелю.
Досега България е инвестирала около 11 млн. евро, за да покрие техническите изисквания по охраната на границата, стана ясно в понеделник (11 април), когато МВР представи свършеното по инструмента Шенген. Общо за всички дейности са усвоени 128.9 млн. евро (по договор с ЕС), а 28 млн. евро е националното съфинансиране. С част от тези пари са закупени от италианската фирма AGUSTA WESTLAND два хеликоптера от лек тип AW 109 Power за въздушен контрол и наблюдение на държавната граница и един от среден тип AW 139. Страната ни е закупила още шест речни и пет морски кораба с различен тонаж за нуждите на Гранична полиция, мобилни устройства, високопроходими автомобили. С част от парите са покрити разходите по изграждането на цифровата клетъчна радиосистема Тетра - радиокомуникационна технология със специално предназначение (Private Mobile Radio, PMR) за нуждите на МВР.
С усвоените средства от ЕС страната ни дори е успяла да надхвърли европейските стандарти в областта на визовата политика. Според Валери Веселинов, директор на Дирекция Консулски отношения в МВнР, това се отнася специално до външните граници, където по принцип се издават малки количества визи, предимно в хуманитарни случаи. През миналата година по данни на Веселинов страната ни е издала 670 000 визи. Това се дължи в голяма степен на факта, че вече има изградени КПП-та с необходимата техника, която е свързана с Националния визов център в реално време. Според МВР времето за издаване на визи на граница е значително съкратено и изцяло съвпада с визовия стандарт в останалите страни членки на Шенген, като процедурата отнема едва 15 минути. За работа със системата са обучени гранични полицаи.
Иронията е, че постигането на европейските стандарти във визовия режим най-много да ни доведат до положението на Италия, ако към нас се устреми бежански поток. Той обаче ще ни залее през самата зелена граница, а не през ГКПП-тата. За да вземем допълнителни мерки за обезопасяването на южната ни граница, каквито препоръчва Европейският парламент, това означава да се бръкнем дълбоко за още специализирана техника. Въпреки че от ГКПП -Капитан Андреево до граничен пункт Лесово продължава изграждането на система от напълно автоматизирани постове за техническо и визуално наблюдение, покриващи целия участък от границата. Те са съчетани с модерни периметрови сигналноохранителни системи и със самонасочващи се термовизионни камери, които са интегрирани в два локални центъра - там автоматично в реално време ще се подава цялата информация.
На 2 май тази година Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент ще гласува доклада за готовността ни за Шенген. Становището на ЕП ще бъде прието на сесията в Страсбург на 4 юни. След неговата резолюция окончателен отговор на въпроса ставаме ли за Шенген ще даде Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, чието заседание е насрочено за 9 и 10 юни в Брюксел. А дотогава трябва да се молим богу горещо ЕС да не изпадне в колапс заради бежанския проблем, както предвиди Ди Велт. Ако вълната пробие и оттук, жална им майка и на тези вътре в Шенген, и на чакащите пред вратите шенгенски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във