Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ще променят ли Конституцията на България заради съда в Страсбург?

Впрочем, в доклада е записано и че от общо 65 разгледани дела през миналата година България е била осъдена по 31 от тях. Останалите са или приключени с "приятелски споразумения", или "преждевременно подадени" - без да се изчерпи вътрешният правен ред, или прекратени или отхвърлени. Държавата отчита, че е "спечелила" 18 дела в Страсбург. Но очевидно и до ден днешен не е изпълнила препоръките в голяма част от решенията на съда, с които е осъдена.
S 250 f3fc55e7 6f7b 4eae a5fe ef910aa21a00

Делото "Кулински и Събев срещу България", което се води  в Страсбург, може да доведе до промени в българската конституция - в частта, в която тя лишава затворниците от право на глас.

"Жалбоподателите са били лишени от право на глас по силата на чл.42 от Конституцията на Република България, което предполага изменение на съответната конституционна норма. С оглед изясняването на по-нататъшните действия по изпълнение на решението проблемът беше отнесен до правната комисия на 43-ото Народно събрание, както и до Централната избирателна комисия. В началото на 2018 г. е изискано становището и на 44-ото Народно събрание. До момента в Министерството на правосъдието такова не е постъпвало."

Това пише правосъдният министър Цецка Цачева в ежегодния доклад до парламента, с който министерството докладва за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), по които България е била осъдена.

Двамата жалбоподатели са сезирали съда в Страсбург през 2009 година. По онова време те са били в затвора - единият с присъда за хулиганство, а другият - за грабеж и убийство. Затова и не успели да гласуват за европейски и за български парламент през 2009 г. - законът ги "изключва" от бройката на гласоподавателите - като осъдени на лишаване от свобода те нямат право да гласуват. Така пише и в конституцията.

Съдът в Страсбург обаче казва, че когато отнемането на избирателното право се прилага автоматично спрямо определена група осъдени лица, изтърпяващи ефективно наложеното наказание, без да се прави  диференциация в зависимост от тежестта на извършените престъпления или размера на наложеното наказание, това представлява нарушение на конвенцията.

Решението на съда е от 2016 година. Оттогава досега - нищо. И това е разбираемо - темата е непопулярна и очевидно няма да донесе политически дивиденти никому. Но държавата има международни задължения, които е длъжна да спазва.

Освен това се оказва, че изборните права на затворниците далеч не са единственият проблем, който трябва да бъде решен. Липсата на възможност да се провеждат частични избори в секциите, в които Конституционният съд касира резултатите от вота, също е нарушение на конвенцията, за което България е била дадена на съд и изисква промени в Изборния закон. И за него е изпратено писмо до Народното събрание, което трябва да предприеме законодателни мерки. Неизпълнението на съдебни решения от ЦИК също е въпрос, стигнал до съда в Страсбург. 

По едно от делата срещу България  Европейският съд по правата на човека припомня и "добрите изборни практики" на Венецианската комисия, които се възприемат като стандарт от нормалните държави по  света. Най-важният от тези стандарти е, че "не трябва да има възможност за промяна в срок, по-кратък от една година преди избори, на основните елементи на изборното законодателство".

"Стабилността на законодателството е изключително важна за достоверността на изборния процес, който от своя страна е от особено голямо значение за укрепване на демокрацията. Правилата, които често се променят - и особено правила, които са сложни, може да объркат гласоподавателите. Преди всичко гласоподавателите може да решат - правилно или не, че Изборният закон е просто средство в ръцете на властимащите и че техните собствени гласове имат твърде малко значение за решаването на изборния резултат", пишат съдиите от Страсбург.

Но нашите управници си знаят по-добре: изборните промени се правят в последния момент, бързичко и без избирателите да могат да се усетят, че между първоначално внесените проектозакони и това, което излиза накрая от парламента, няма много общо.

Така ще бъде и този път. Всъщност - внесат ли промени в Изборния кодекс, значи вече сме в предизборна ситуация.

 

Прозрение: Банковите акционери трябва да могат да обжалват фалитите

Министърът на правосъдието Цецка Цачева изразява становище, че са необходими законодателни мерки, за да се даде възможност акционерите в банки да участват в производствата по обжалване на отнемането на лицензите и обявяването в несъстоятелност. А не да им се отказва достъп до правосъдие с мотива "нямате правен интерес".

Това прозрение също е част от ежегодния доклад до парламента, с който правосъдното министерство се отчита за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Признанието, че съдебната практика у нас, според която  акционерите в банка с отнет лиценз "нямат правен интерес" да обжалват действията на БНБ, е не само несправедлива и неправилна, но и противоречи на решенията на съда в Страсбург, идва почти четири години след като се разигра скандалът около Корпоративна търговска банка. Това признание обаче няма общо с КТБ. То идва като последица от друго дело, заведено срещу България много по-отдавна от Международната банка за търговия и развитие, която осъди държавата още през 2016 година.

Международната банка за търговия и развитие беше една от първите, чийто лиценз беше отнет през 1996-1997 година. А нейната история твърде много напомня тази на КТБ: и тогава прокуратурата повдигна обвинения срещу основните акционери в банката, и тогава БНБ отне лиценза, прати квестори и поиска фалит на трезора, и тогава съдилищата отказаха на акционерите достъп до съд...

Впрочем освен Международна търговска банка за търговия и развитие  "Капитал банк" също осъди България в Страсбург заради погазването на принципни европейски правила, включително и на правото на справедлив процес.

"Към момента необходимостта от законодателни изменения в този смисъл не е отпаднала. В началото на 2018 г. министърът на правосъдието е отправил конкретно предложение до министъра на финансите за формиране на работна група, която да изготви необходимия  анализ и евентуална законодателна промяна, на което до момента няма отговор ", пише Цецка Цачева в доклада си пред парламента. И подчертава, че изпълнението на това решение - по казуса с Международната  банка за търговия и развитие, ще бъде разглеждано на заседание на Комитета на министрите през юни 2018 година.

"След приемането на Закона за кредитните институции през 2006 г.  решенията на БНБ за отнемане на банков лиценз вече могат да бъдат обжалвани пред съд. Така предоставеният достъп до съд обаче все още не отговаря на изискванията на чл. 6 от Конвенцията, защото банката може да обжалва съответното решение само чрез квесторите, които са зависими от другата страна в производството - а именно БНБ. С решение на управителния си съвет  БНБ може да отнема лицензи на кредитни институции и да иска откриване на производства по несъстоятелност. В практиката си съдилищата изцяло приемат, че акционерите "нямат правен интерес" от оспорването на този акт. Тази практика е в разрез с посоченото решение, защото самата банка не може да участва ефективно в тези производства. Ако бъде запазена уредбата, според която органите на банката не могат да участват в производството по обжалване на решението за отнемане на лиценза, наши не могат да обжалват решението за обявяване в несъстоятелност, акционерите (или евентуално притежаващите определен дял от акциите) трябва да имат тези права", пояснява Цачева.

Как се очаква да реагира парламентът? Ами никак, още повече  че пак от доклада става ясно, че тази препоръка е фигурирала и в два предишни такива отчета.

А иначе - решенията на съда в Страсбург са задължителни за държавата ни...
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във