Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШУМЪТ ОКОЛО ДС Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ИНТЕРЕСА КЪМ АРХИВИТЕ Й

ВИЗИТКА
Боряна Бужашка е родена на 12 януари 1956 г. в София. През 1976 г. завършва История в Софийския университет Св. Климент Охридски и до 10 ноември 1989 г. работи като научен сътрудник в Института по история на БКП.
След демократичните промени Боряна Бужашка специализира в Германия (по линия на фондация Фридрихт Еберт) и в Гърция (по линия на фондация Онасис и по програма на НАТО).
От 1995 до 2005 г. тя е заместник директор на Центъра за история и политологически изследвания към ВС на БСП и хоноруван преподавател във Варненския свободен университет, специалност Международни отношения.
На 16 ноември 2005 г., с решение на правителството, Боряна Бужашка е назначена за председател на Главно управление на архивите при Министерския съвет.
Научните й интереси са в областта на етническите и религиозните проблеми в страните от Югоизточна Европа след 1989 година.
Боряна Бужашка е омъжена и има едно дете.
На снимката: Министърът на вътрешните работи Румен Петков предава на Боряна Бужашка, председател на Главно управление на архивите, първите 50 000 архивни единици от разсекретените фондове на МВР.

Г-жо Бужашка, навръх Никулден Народното събрание прие поредния Закон за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност. Защо, според вас, 17 години след началото на демократичните промени обществото продължава да се интересува от подобни вехти случки и събития?
- Обществото е в правото си да се интересува какви са ги вършили преди промените стълбовете на днешния политически, икономически и културен елит. Аз обаче смятам, че този закон трябваше да бъде приет много по-рано, защото в момента той едва ли ще предизвиква необходимия обществен интерес.
Кое ви кара да мислите така?
- Просто на хората отдавна им омръзна някой непрекъснато да обещава, че, като вземе властта, ще разсекрети досиетата. А след година, две или четири, като тръгне да слиза от властта, със същия ентусиазъм да обяснява защо не е изпълнил обещанието си. Иначе в Закона за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, каквото е пълното наименование на т. нар. закон за досиетата, има разпоредби, които удовлетворяват, но има и текстове, които със сигурност ще създадат известни трудности.
Какво имате предвид?
- Не мога да си обясня защо Централният военен архив при Главно управление на архивите, който се намира във Велико Търново, ще трябва да предаде купища материали на бъдещата Комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия?
Какво точно ви смущава в това изискване?
- В подобно движение няма логика, защото тези документи отдавна са разсекретени и всеки, който желае, може съвсем свободно да ги използва.
А имате ли представа с какъв аргумент е узаконено това движение?
- Обосновката е, че бъдещата комисия трябва да събере всички документи на бившите Вътрешни войски към МВР (днес Главна дирекция Жандармерия - бел. ред.) и на Разузнавателния отдел на Гранични войски (днес Главна дирекция Гранична полиция - бел. ред.) за периода 1994-2001 година. От една страна, това е логично, защото комисията трябва да разполага с абсолютно всички документи, за да може безпроблемно да прави проверки и справки. От друга страна обаче, техническото изпълнение на това законово изискване е изключително трудно, тъй като бъдещата комисия едва ли в скоро време ще разполага с необходимите условия за съхраняването на тази документация - огромни помещения, климатични инсталации, специална апаратура, обучен персонал и т. н. Същото се отнася и до огромния архив, който трябва да бъде изваден от фондовете на МВР. Така че, за да бъдат прибрани на сигурно място, бъдещата комисия трябва да разполага с голяма сграда или построена специално за нуждите й, или пък специално реконструирана а целта.
А ние разполагаме с всичко необходимо за подслоняването на тези документи - помещения, техника, обучени кадри. Така че не виждам смисъл държавата да харчи пари за нещо, което вече съществува и работи.
Значи според вас мястото на досиетата е в Главно управление на архивите, така ли?
- Споделям това мнение, защото след изтичането на определен срок онази част от досиетата, които съдържат исторически ценна информация, трябва да дойдат при нас. Не говоря за случаи от типа лицето Хикс пуснало до ДС донос срещу съседа си, че разказва политически вицове. Но има личности, които са свързани с основни периоди на българската държава. И сред тези личности има политици, общественици и културни дейци. Те имат досиета и са следени от бившата ДС по най-различни причини. Техните документи трябва действително да дойдат при нас и да бъдат съхранени за вечно ползване.
Така или иначе, по-голяма част от тези досиета ще постъпят в Главно управление на архивите, след като Комисията за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия изпълни мисията си. Въпросът е, че правителството трябва да изработи специална наредба, в която да бъдат изяснени поне три много важни проблема: кои документи ние трябва да предадем на споменатата комисия, какви документи тя ще ни върне след това и в какво състояние е длъжна да ни ги върне.
Защо отварянето на досиета предизвика такъв голям интерес?
- Може би на всеки му е интересно какво е правил някой известен човек в миналото. Рано или късно обаче интересът към досиетата ще спадне и аз смятам, че това ще се случи най-много след година и половина-две. Тоест - още известно време хората ще се интересуват от досиетата на определен кръг от хора, след което всичко ще приключи.
Нужно ли е според вас да бъдат проверявани банкери и главни редактори на медии?
- След като президентът и премиерът ще бъдат сред проверяваните лица, защо банкерите и главните редактори трябва да са недосегаеми?
А приемате ли прословутия скандален текст от закона, който забранява отварянето на досиетата на хората от т. нар. среден ешелон в цивилното и военното разузнаване, започнали работа след 16 юли 1991 година?
- Приемам тази позиция, защото съм убедена, че документи, свързани с националната сигурност, трябва да се четат и осветяват много внимателно. Никъде по света хората, работещи в специалните служби, не дават информация току така - само защото някой искал да научи нещо. Това е правило, с което ние трябва да се съобразяваме така, както се съобразяват с него и развитите демокрации.
Дори когато става дума за служители на бившата Държавна сигурност, които продължават и днес да са на работа?
- Аргументите, че хората, работели за бившата ДС, не могат и не биват да работят в специалните служби на демократична България, ми се виждат много крайни. Става дума за професионални разузнавачи, които - досущ като лекарите и архитектите например, никога не могат да бъдат бивши. Вижте, нашият поглед като специалисти върху тези документи е един, докато погледът на онзи, който работи срещу националната ни сигурност, е съвършено различен. И той, за разлика от нас, ще открие точно онази микроскопична възможност, която ще му помогне да ни навреди.
Но, когато става дума за доносници?
- Всеки случай е строго индивидуален и затова към досиетата трябва да се подхожда без никакви емоции. В противен случай тълкуването на информацията престава да бъде обективно и се появява реална опасност от тенденциозни и злонамерени коментари. А това в крайна сметка ще опорочи целия процес по разсекретяването на досиетата.
Г-жо Бужашка, смятате ли, че МВР, Националната разузнавателна служба и служба Военна информация (военното разузнаване - бел. ред.) ще предадат на бъдещата комисия абсолютно всички досиета, описани в закона?
- Искрено се надявам. Самият факт, че преди около месец вътрешният министър Румен Петков предаде част от досиетата на бившата ДС без закон, поне за мен е знак, че той има воля да разтовари вътрешното министерство от това бреме. Освен това с МВР имаме договореност за предоставянето и на друг вид документация за работата на специалните служби, така че съм оптимист.
Наистина - на 13 ноември тази година вътрешният министър ви предаде над 50 000 архивни единици, извадени от 60 служебни фонда на МВР, 14 от които са напълно разсекретени. Тези материали са от служебния архив на МВР и сред тях има документи за дейността на бившата ДС в периода 1944-1990 година. Увеличи ли се работата ви оттогава насам?
- За моя най-голяма изненада работата ни не се увеличи, защото се оказа, че медийният и обществен шум около архивите на МВР (сред които има огромно количество документи на бившата ДС) е много по-голям от реалния интерес към тях.
Какво имате предвид?
- От 13 ноември досега интерес към тези материали проявиха няколко научни работници и двама-трима журналисти. А онези, които най-много напираха подобен тип документи да бъдат извадени от МВР, най-вероятно дори не знаят къде трябва да дойдат, за да ги прочетат.
А защо не направите... PR-кампания?
- Мисля, че с г-н Петков направихме достатъчно, за да обясним на обществеността къде са тези документи и че всеки има достъп до тях. Освен това раздадохме инструкции за тяхното ползване в писмен вид. Но да правим рекламни и образователни кампании... Простете, но ми се струва несериозно.
Защо?
- Който има интерес, ще ни намери и ще прочете онова, което иска.
А който иска - какво конкретно може да прочете?
- Много неща, защото тези материали съдържат информация за дейността на бившата ДС през определени периоди от време, за нейната структура, организация и за щатния й състав. Освен това човек може да прочете не само имената на куп нещатни сътрудници на бившата ДС, но и обектите и направленията, по които те са работили.
Аз, като обикновен гражданин, какво трябва да направя, за да се докосна до тези документи?
- Гледате описите, избирате си какво искате да четете и пускате съответната молба. Ако исканите от вас документи са от МВР и са разсекретени, в десетдневен срок ги получавате на хартиен или на електронен носител. Другият вариант е да отидете в архива на МВР или пък да дойдете при нас. Ако исканите от вас документи не са разсекретени, вашата молба ще даде началото на процедура по тяхното разсекретяване, която трае един месец.
Съгласно новоприетия закон разсекретените досиета трябва да бъдат публикувани в ИНТЕРНЕТ. Смятате ли, че е възможно тяхната автентичност да бъде опазена от... ордите на българските хакери?
- Разбира се, че рискът от хакерски атаки е съвсем реален, след което част от досиетата да бъдат изтрити или пък съдържанието им да бъде подменено. Така че бъдещата комисия ще бъде натоварена с огромна отговорност, при това - в много посоки едновременно: как ще отвори досиетата; по какви начини информацията трябва да стане публично достояние; какъв ще бъде механизмът тази информация да не бъде използвана злонамерено; как ще бъдат защитени от натиск членовете на тази комисия и тъй нататък.
Г-жо Бужашка, накрая не мога да не ви задам един неприятен въпрос: имате ли обяснение за причините, поради които Божидар Дойчев - началник на отдел Архив в Националната разузнавателна служба, сложи край на живота си?
- Според мен като обективна може да се приеме и една теза, за която никой досега не е говорил: лични мотиви, свързани с моралните притеснения, които е имал. Те са продиктувани от факта, че той е възпитаван и е работил с такъв тип документи в една съвършено различна среда. И сега, когато е трябвало да отвори широко вратите и да пусне в своята светая светих стотици и хиляди непознати люде, той се е изправил пред страховита дилема. От една страна, той цял живот е смятал, че разсекретяването на тези документи ще срине националната ни сигурност. А от друга страна, законът му разпорежда едва ли не още утре собственоръчно да разсекрети тези документи. Така че за мен не е изключено и Божидар Дойчев да е станал жертва на собствената си вътрешна драма, въпреки че аз по никакъв начин не споделям подобни крайни варианти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във