Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ШВЕЙЦАРСКИ МОШЕНИЦИ УЖИЛИХА 200 БЪЛГАРСКИ ФИРМИ

От две години емисари на швейцарската офшорка - Интеркейбъл Ферлаг (Intercable Verlag), регистрирана в гр. Хюненберг, обикалят България надлъж и нашир и не подбира жертвите си. До момента, от дейността им са изгърмели над 200 български фирми, сред които Лукойл, Марица-изток, Стомана - Перник, Солвей-Соди, няколко поделения на Булгартабак, няколко топлофикационни дружества, пристанище Варна и мобилния оператор Мобиком. На пръв поглед сумата, която част от ужилените са броили на швейцарците, не представлява проблем за нито един уважаващ себе си бизнесмен - по около 500 евро. Но над главите на онези, които не са усетили навреме, че работата е пробита като швейцарско сирене, в момента висят сериозни финансови балтии в размер на 25 000 - 30 000 евро. Хватката, с която българските предприемачи са зарибени, е сравнително елементарна: на всеки от тях в края на работното време е предложено да се включи в рекламен справочник, разпространяван на компактдиск, на хартиен носител и чрез ИНТЕРНЕТ. За целта клиентът трябва да се подпише под предварителна заявка за поръчка и да плати за услугата едва когато одобри проекторекламата си, изработена от швейцарците. ... Историята на една от жертвите - Данчо Йорданов, започва през 2002 година. На 16 декември, около 17.30 ч. в офиса му влязъл чужденец, който се представил за служител на швейцарската фирма Интеркейбъл Ферлаг (Intercable Verlag). За да изглежда всичко като истинско, странникът дори връчил на бизнесмена своя визитна картичка, на която било написано името на емисаря - А. Козак, телефоните на компанията и пощенската й кутия за кореспонденция. След като приключил с представянето си, А. Козак описал накратко рекламния проект на Интеркейбъл и предложил на фирмаджията да се включи в поредното издание на справочника Транс Уърълд бизнес енд байърс (Trans World business buyers), който се разпространявал по целия свят. След това Козак помолил бизнесмена да опише накратко дейността на собствената си фирма и докато нищо неподозиращият българин говорел, той си водил подробни бележки. Накрая рекламният агент Козак извадил дебел кочан с трицветни химизирани бланки, попълнил данните на фирмата върху една от тях и подканил Данчо Йорданов да подпише и подпечата формуляра. Българинът моментално отказал да изпълни молбата на Козак по две причини. Най-напред английският му не бил първа класа и той не успял да разбере добре съдържанието на въпросния формуляр, напечатано с възможно най-ситния шрифт. Втората причина, заради която Йорданов не пожелал да парафира бланката, била, че забелязал в долния десен ъгъл на листото сумата... 490 евро. Именно тогава рекламният агент разиграл драматично театро, на каквото не са способни дори всеможещите ясновидки на столичния площад Света Неделя. Козак го удари на такива сърцераздирателни молби, че се видях в чудо. Трескаво обясни, че този формуляр по никакъв начин не ме ангажира с нещо и че подписът ми му е нужен само за да се отчете пред шефовете си - разказа пред Параграф 22 Данчо Йорданов. - Тогава аз му предложих да мине след ден-два и да поговорим на спокойствие, но той едва не се разплака. Обясни ми, че аз съм бил последен в списъка му и на другия ден си заминава обратно за Швейцария. Накрая се поддадох, сглупих, подписах и подпечатах формуляра с едничката мисъл да го разкарам от живота си. И изобщо не заподозрях, че той наистина ще се разкара, но ще ми стовари на главата цял куп проблеми..., кае се сега бизнесменът.Точно месец след сърцераздирателното посещение - на 15 януари 2003 г., Данчо Йорданов е ощастливен с първата швейцарска фактура на стойност 490 евро. Смятайки, че нищо не дължи на Интеркейбъл, бизнесменът тикнал бумагата в някакво чекмедже и забравил за случая. Още повече че си спомнил за думите на Козак, който му бил казал, че когато получи документа и в едномесечен срок не потвърди участието си в каталога, нищо не плаща. След още един месец обаче откъм Швейцария долетяла втора честитка, уведомяваща Йорданов, че вече дължи 490 евро главница и 15 евро лихва за просрочено плащане. Българинът отново отсвирил швейцарското послание, но за всеки случай на 26 февруари изпратил писмо до Интеркейбъл, с което официално се отказал от услугите им. След кратко затишие, през пролетта на 2003 г., кореспонденцията между Данчо Йорданов и швейцарците била подновена. В отговор на поредното им напомняне за борча на 21 май българинът ги уведомил, че фирмата му е сменила дейността си и заради влошени финансови резултати той не е в състояние да плати исканата сума. Двайсет и четири часа по-късно отговорът на Интеркейбъл пристигнал и в него се казвало, че швейцарците влизат в положението на клиента си и дават възможност да се издължи на части. Именно от това писмо Йорданов научил, че през декември 2002 г. не е подписал никакъв формуляр за заявка, а доста коварен договор. (Всъщност със ситния шрифт на бланката, която Йорданов парафирал, било написано, че поръчката е за пет издания на бизнес каталога и след тяхното разпространяване контрактът автоматично се подновява. Написано било още, че всеки клиент на Интеркейбъл може да прекрати договора три месеца преди изтичането на крайния срок, но.. такъв краен срок никъде не бил упоменат.) Но едва оттук нататък започнал истинският натиск върху българския бизнесмен. След няколко телефонни заплахи за съдебна разправа на 30 май 2003 г. Данчо Йорданов получил писмен ултиматум да си плати в седемдневен срок, защото в противен случай с неговото фирмено досие щял да се запознае правният отдел на Интеркейбъл. На всичко отгоре сумата, която той дължал на швейцарците вече била 589 евро. Съвсем естествено Йорданов не хукнал към най-близката банка, за да изпълни заръката и за негово най-голямо учудване швейцарците също си затраяли. Последвали осем спокойни месеца, през които те не проявили никакви признаци на живот. И изведнъж, на 26 януари 2004 г., в играта се намесили баш рекетьорите. На тази дата в офиса на Йорданов пристигнала депеша, от която станало ясно, че събирането на българския дълг е прехвърлено на друга швейцарска фирма - Премиум Рековъри (Premium Recovаry). Размерът на задълженията, натрупани от българския бизнесмен, също изглеждали доста внушително - той вече висял на Интеркейбъл с... 2483.51 евро.Как се е заформила тази зашеметяваща сума българинът така и не разбрал. За сметка на това обаче на него му писнало от швейцарците и той започнал собствено разследване по случая. След неколкоседмично сърфиране из ИНТЕРНЕТ и кореспонденция със свои приятели в Европа Данчо Йорданов установил, че попаднал в мъртвата хватка на едни от най-изпечените мошеници на Стария континент. По данни на една международна организация Стоп Дъ Юръпиън Сити Гайд (Stop The European City Guide), която от години се занимава с разследването на подобен род измами, събирачът на дългове Премиум Рековъри е правоприемник на фирма Оваг Интернешънал (Ovag International) - черноработника в престъпната схема. Заради лошия имидж, натрупан през последните пет-шест години, на 20 ноември 2003-а Оваг прехвърля дейността си на Премиум. И двете фирми са регистрирани в швейцарската офшорна зона Цуг, така че самоличността на собствениците им се пазят в тайна. Подписът под регистрацията на Премиум Рековъри е на някой си д-р Джордж Балмър (Georg Balmer), на чието име се водят още две фирми - Премиум Суис (Premium Swiss) и Грийн хаус консултинг Джордж Балмър (Green hous consulting Georg E. Balmer). От сайта на Стоп Дъ Юръпиън Сити Гайд Йорданов разбрал още, че през декември 2003 г. Премиум Рековъри е започнала широкомащабна акция по събирането на дълговете на всички жертви, сглупили да рекламират фирмите си чрез Фърст Юръпиън сити гайд (First Europien City Guide), Тур енд травъл гайд (Tour and Travel Guide) и Дъ Фейр гайд (The Fair Guide) и разбира се - чрез Интеркейбъл и каталога Транс Уърълд бизнес енд байърс (Trans World business buyers). Освен това Данчо Йорданов научил и още няколко доста любопитни подробности. Оказало се, че Интеркейбъл е част от брилянтно организирана престъпна мрежа, която действала на територията на цяла Европа и използвала всички възможни пролуки в местните законодателства. По данни на Стоп Дъ Юръпиън Сити Гайд до края на 2003 г. в швейцарския капан са попаднали около 100 000 фирми и само в два случая сънародниците на Вилхелм Тел са останали с пръст в уста.Преди две години испанската провинция Каталуния спешно е направила няколко законодателни промени и на практика е спуснала чадър над регистрираните там фирми. Другите късметлии са неколцина италиански бизнесмени, които са решили проблема си съвсем радикално: трима от швейцарските инкасатори са намерени буквално насечени от автоматни откоси, а от труповете им са извадени около... 250 куршума. След като разбрал, че съвсем не е измамен от случайни хора, Данчо Йорданов изпратил четири сигнала - до Националната следствена служба, до Икономическа полиция, до Комисията за търговия и защита на потребителите и до швейцарското посолство в София, което единствено е върнало отговор на бизнесмена. Вярно - отговорът е напълно формален и гласи, че амбасадата ще уведоми швейцарската комисия за защита на търговията и конкуренцията, но все пак е повече от нищо...Освен това адвокатът на Йорданов е обяснил писмено на швейцарската фирма, че могат да си гледат работата, защото според българското законодателство формулярът, подписан от Йорданов, не представлява нищо друго освен хвърчащ лист. От Интеркейбъл обаче припомнили, че преди случаят да попадне в ръцете на българските магистрати, по казуса щял да се произнесе съдът в швейцарския кантон Цуг. А по тамошните закони този документ бил напълно изряден...Месец преди да се свърже с Параграф 22, Данчо Йорданов потърсил за съдействие част от братята си по съдба. Със списъка на българските жертви на Интеркейбъл той се сдобил от десетото издание на бизнес справочника Trans World business buyers, което получил от свои приятели в Швейцария. Само след няколко разговора Йорданов установил, че е един от най-леките случаи, но това не го успокоило. Единият от потърпевшите - търговец на хидроизолационни материали, се оплакал, че швейцарците са му спретнали сметка от 28 000 евро. Счетоводителка на фирма от Ябланица разказала, че се хванала на въдицата, като подписала договора без знанието на шефа си. Тя била подмамена от същия рекламен агент А. Козак, който обещал и отстъпка от цената в размер на 200 евро. Разговорът между двамата се водил на някаква странна смесица от български, руски и сърбохарватски, като накрая счетоводителката направила най-голямата грешка в живота си - платила 490 евро кеш. Няколко месеца тя успявала да прикрива изтичащите по около 500 евро на месец от фирмата, но в един момент шефът й я хванал. И докато разберат, че договорът всъщност се самоподновява - сметката скочила десетократно. Колкото и странно да звучи, доста от жертвите предпочитали да плащат, само и само да си нямат главоболия. Философията им била обобщена от един производител на олио: Абе... плащам им всеки месец, ама не ми пука, щото ми се вързва горе-долу на два кашона олио...

Facebook logo
Бъдете с нас и във