Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СИНЯ МЪКА ЗА ЧЕРВЕНА УПОТРЕБА

През 1992 г., управляващото мнозинство на Съюза на демократичните сили и правителството на Филип Димитров обявиха, че разграждат тоталитарните структури в съдебната власт, назначиха си син Висш съдебен съвет, който пък без много да му мисли избра 60-годишен адвокат - специалист по бракоразводни и имуществени дела, но... син до мозъка на костите си - Иван Татарчев, за главен прокурор.
Доколко Татарчев оправда оказаното му доверие се видя в периода 1997-1998 г., когато сините тръгнаха да приватизират държавата на едро, а той периодично ги удряше през пръстите и ги предупреждаваше публично да не прекаляват. Заради това свое поведение Иван Татарчев се скара жестоко с премиера Иван Костов, с парламентарния шеф Йордан Соколов и с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, след което беше обявен за враг на демокрацията.
Досущ като в поговорката умиращата змия хапе най-лошо в края на октомври 1998 г. Иван Татарчев реши да си го върне на сините и предложи на Висшия съдебен съвет да избере за негов наследник директора на Националната следствена служба (НСлС) - Бойко Рашков. ВСС веднага организира процедура за избор на нов главен прокурор, въпреки че до изтичането на мандата на Татарчев оставаха цели четири месеца.
В надпреварата се включиха пет-шест магистрати, сред които най-силните кандидатури бяха на Бойко Рашков, на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов (фаворит на сините) и на неговия колега от Варна - Васил Миков. За на-голяма и неприятна изненада на Костов и компания Висшият съдебен съвет избра за главен прокурор Бойко Рашков и тогава сините... обърнаха тоягата от дебелия й край (както се казва по друг повод).
Най-напред президентът Петър Стоянов не пожела да подпише указа за назначаването на Рашков за главен прокурор, защото... заминавал на официално посещение в Русия. Докато държавният глава се възхищаваше на прелестите на Москва, експертите на тогавашния правосъден министър Васил Гоцев (сред които и неговият заместник Никола Филчев) и на парламентарния шеф Йордан Соколов (сред които и Димитър Абаджиев) сътвориха проект за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), който светкавично беше приет от синьото мнозинство и на 11 ноември 1998 г. влезе в сила.
Именно при този ремонт Националната следствена служба беше разбита на 28 самостоятелни окръжни служби и едно специализирано следствие, а квотата на следствието във Висшия съдебен съвет (ВСС) бе намалена от трима на двама членове. Тези законови разпоредби променяха качествено структурата на съвета, което наложи... неговото естествено разтуряне и провеждане на избори за нов върховен ръководен орган в съдебната система.
В средата на декември 1998 г. правилният Висш съдебен съвет най-после беше конструиран, а президентът Петър Стоянов с чиста съвест обяви, че не било редно да подписва указа за назначаването на Бойко Рашков, защото той е избран от предишния състав на ВСС, но ще работи с новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет.
Въпреки че в конституцията и в Закона за съдебната власт никъде не пише, че подобна логика може да бъде формалният мотив, поради който президентът да откаже назначаването на този или онзи магистрат за главен прокурор, Петър Стоянов върна предложението за Бойко Рашков, а новият Висш съдебен съвет избра за главен прокурор правилния човек - тогавашния заместник-министър на правосъдието Никола Филчев.
Знаменателното събитие се случи в предпоследния възможен момент - на 16 февруари 1999 г. (последният беше на 17 февруари, когато изтичаше седемгодишният мандат на Иван Татарчев) и също не мина без политически ексцесии.
Оказа се, че парламентарният шеф Йордан Соколов е вкарал плевенската окръжна прокурорка Евелина Попова във Висшия съдебен съвет (от парламентарната квота) зад гърба на синята парламентарна група и на тогавашните им коалиционни партньори от БЗНС на Анастасия Мозер и от Демократическата партия. Тя, за да върне жеста, предложи за наследник на Татарчев синия заместник-министър на правосъдието - Никола Филчев, който бе избран за главен прокурор с 13 гласа за (по онова време шефовете на държавното обвинение и на двете върховни съдилища се избираха от 25-членния ВСС с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано).
От чисто благоприличие президентът Петър Стоянов поумува върху предложението цяло денонощие и половина. На 18 февруари 1999 г. той подписа заветния указ, на 22 февруари Иван Татарчев сдаде властта, а съдебната система навлезе в своя ледников период. Който управляващото мнозинство на ОДС не пожела да прекъсне, въпреки че законът повеляваше точно това.
На 11 ноември 1999 г., точно една година след ремонта на Закона за съдебната власт, влязъл в историята като Анти Рашков, шефът на специализираното следствие Бойко Рашков и шефът на стопанския отдел - Ангел Александров, бяха изхвърлени от Висшия съдебен съвет, защото през декември 1998 г. били избрани... незаконно. Според правосъдния министър Васил Гоцев и парламентарния шеф Йордан Соколов нито един магистрат нямал право на два поредни мандата във ВСС, а Рашков и Александров с нищо не били по-специални от другите. На тяхно място във Висшия съдебен съвет влязоха двамата заместници на Рашков - Румен Андреев и Румен Георгиев, но до касиране на избора на Никола Филчев не се стигна.
И то не за друго, а защото по онова време Никола Филчев тотално оправдаваше оказаното му синьо доверие и бе концентрирал вниманието си единствено върху престъпните посегателства на БСП по време на Жан Виденовото правителство (януари 1995 - февруари 1997 година). Именно по това време се появи прословутият Списък на делата от особен обществен интерес, в който бяха събрани общо 98 предварителни производства, образувани за т. нар. банкови фалити, за няколко нарушения на югоембаргото и за източване на ДДС, за фалита на Океански риболов и т. н.
Съвсем естествено от всички тези дела не излезе абсолютно нищо, но пушилката беше достатъчна, за да замъгли съзнанието на премиера Иван Костов и на председателя на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов. А когато те изведнъж изтрезняха - през лятото на 2000 г., вече беше късно да направят каквото и да било. Никола Филчев вече беше намерил подслушвателните устройва в жилището си, а хората му усилено проверяваха законосъобразността на над 500 сини приватизационни сделки...

Facebook logo
Бъдете с нас и във