Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКИЯ ДУНАВ

Тъжно е, но с цинизъм, какъвто ни демонстрират през последните два месеца група граждани, получаващи по една шапка пари месечно, за да бранят интересите на държавата, а и на обикновения данъкоплатец, в Европейския съюз биха ни изтърпели около година-година и половина. Просто защото точно толкова време ще е необходимо на ония оттатък да проумеят, че от нас хора с европейски манталитет и с европейско чувство за отговорност няма да станат.
Чудно какво ли щеше да се случи с Николай Ганчев и Люлин Матев, ако те бяха прокурори в Германия, Австрия, Холандия или дори в Италия и някой ги засечеше, че поддържат връзка с регионалния тартор на силова групировка от национален мащаб? Като тази връзка е най-надлежно документирана по месеци, седмици, дни и часове?
Отговорът на тези два въпроса е един: двамата моментално щяха да бъда изритани от прокуратурата и щяха да бъдат подложени на такова разследване, че щеше свят да им се завие. Докато не си кажат всичко - не само за хотелите, бунгалата и резиденциите, ами и за смачканите дела, за оневинените бандити и за мизериите, които са правили на колегите си.
Много им се иска на Николай Ганчев и на Люлин Матев
всичко това да не е истина, та днес да не им се налага да се вживяват в ролята на... корав залък, който би задавил не един и двама прости милиционери. За най-голямо съжаление обаче този път щастието не би трябвало да им се усмихне, защото в прословутите 16 папки е събрано само част от онова, което през годините се е случило - във и около триъгълника: военно-апелативен прокурор - окръжен прокурор - бизнесмен с екзотичен прякор.
Любопитен факт е, че откакто на 7 юли (петък) Николай Ганчев, Люлин Матев и Катя Антонова направиха публично достояние резултатите от проверката на специалните разузнавателни средства в 16-те папки, в техните редици настъпи някакво... доста нездраво веселие.
От формална гледна точка мъжката част от прокурорското трио има защо да бъде радостно превъзбудена. Докладът от втората проверка на папките, извършена от Катя Антонова и колежката й Донка Коцева, е повече смешен (първата проверка е дело на Малена Филипова от ВКП), отколкото нескопосан и повърхностен. Въпросното четиво се появи през седмицата в най-различни формати и интерпретации, така че едва ли е нужно да се връщаме към вече втръснали от употреба цитати.
По-важното в случая е, че в този доклад изобщо не се споменава и дума за операцията на РДВР-Русе, в хода на която спецовете от Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ) попадат на задушевните разговори между Николай Ганчев, Люлин Матев и Илиян Пенев-Мацола.
За да не си помисли някой обаче, че се опитваме да ловим риби в мътни води, сме длъжни да направим следното уточнение: Параграф 22 се е занимавал с тази история още преди две години! Тогава - в средата на май 2004 г., Илиян Пенев-Мацола дори ни ощастливи с кратко изявление по повод поведението на тогавашния шеф на РДВР-Русе и сегашен директор на ГДБОП - Ваньо Танов. Но да се върнем на темата с шестнайсетте папки.
Според информация на Параграф 22,
операцията е трябвало да протече на два етапа
и да неутрализира цялата групировка, на която Илиян Пенев се води тартор. По данни на РДВР-Русе, за Мацола се работили около 30 души, сред които има какви ли не индивиди и личности: обикновени мутри, ексченгета, бизнесмени с екзотични прякори, бивши активисти на БСП, още по-бивши активисти на СДС, активни борци за присъединяването на България към НАТО, политици от регионален мащаб и т. н.
По време на първия етап от операцията, носещ кодовото название Одиторите, ченгетата от РДВР-Русе е трябвало да неутрализират бригадата на Светлозар Иванов Илиев. По оперативни данни тя се е занимавала основно с рекет, проституция и с... участие в търгове на Агенцията за държавни вземания. Или по-скоро - с отказването на нормалните бизнесмени от участие в даден търг или пък с уреждането на някой приближен до бригадата човек за победител в търга.
Вторият етап от операцията е наречен Котките и при неговото изпълнение е трябвало да бъдат арестувани отговорникът за контрабандата и пласирането на горива - Юлиян Василев Симеонов, топлата връзка между него, Светлозар Илиев и Илиян Пенев-Мацола - Адриан Стефанов Милев, и самият Мацола.
Операцията е наблюдавана от ръководителя на Русенската районна прокуратура Свилен Стефанов, така че от нея да бъдат изолирани приятелите на Мацола - шефът на Военноапелативна прокуратура Николай Ганчев и русенският окръжен прокурор Люлин Матев.
Доколкото е известно, по време на споменатата операция е трябвало да бъде заловен и Валентин Дочев Гецов, който е единствения човек около Илиян Пенев, поддържащ пряк контакт с истинския бос на русенската част от групировката - съоснователят на СИК Младен Михалев-Маджо. Това обаче не се случва, защото, както ще стане ясно по-нататък, втората част от операцията просто е провалена. И то още в зародиш!
Сигналът
от който тръгва всичко, е подаден от арендатора на нощния клуб в хотел Дунав. През февруари 2004 г. неколцина от хората на Светлозар Илиев искат от него да плати 300 лв. за издръжката на Спортен клуб по борба, самбо и джудо Юнак към Локомотив - Русе. Човекът дава парите с надеждата, че става дума за еднократен дарителски акт, но много скоро разбира в какво тежко заблуждение е изпаднал.
В края на същия месец инкасаторите отново го навестяват и му съобщават, че трябва да плаща всеки месец по 300 лв., защото такава била вноската му. Съвсем естествено човекът отказва да плаща рекет и на 3 април 2004 г. в заведението му се изсипват единайсет от биячите на Светлозар - Илчо Владимиров, Петко Петков, Преслав Чакъров, Свилен Чавдаров, Красимир Драшков, Димитър Чобанов, Калоян Георгиев, Пламен Пенчев, Росен Русев, Юлиян Манов и Христофор Илиев. В стил, типичен за началото на 90-те години на ХХ век, мутрите ограждат заведението, изгонват охраната и клиентите, пребиват бизнесмена и го заплашват, че ако продължи да се инати, ще разкажат играта на него и на семейството му.
На 25 март 2004 г. същата картина се разиграва и в русенската механа Луд гидия. Там на подобно превъзпитание е подложен собственикът на заведението - бизнесменът С. Н. К, който дължал на свои съграждани 1000 лева. Този път в наказателната акция участват само петима от биячите - Илчо Владимиров, Петко Петков, Димитър Чобанов, Росен Русев и Христофор Илиев. Освен боя - за всеки случай, рекетьорите предупреждават С. Н. К. да си мълчи и да връща парите, защото в противен случай с него или с баща му ще се случи нещо много лошо.
Първият етап от операцията - срещу Светлозар Илиев и хората му (т. нар. разработка Одиторите), започва на 4 април и приключва на 11 април 2004 г. със задържането на цялата 13-членна наказателна бригада: Христофор Минков, Димитър Чобанов, Росен Русев, Петко Петков, Светлозар Илиев, бившият полицай Илчо Владимиров, Преслав Чакъров, Красимир Драшков, Свилен Чавдаров-Тавата, Калоян Георгиев, Пламен Пенчев, Венцислав Коцев и Юлиян Манов.
Втората част от операцията - Котките, стартира и приключва на 5 май 2004 г. сутринта. Едновременно са претърсени пет от офисите на Пенев - Европетрол 1, Дюн ООД, Барса АД, резиденция Липник и офисът на клуб Олимпиец, както и офисът на Дунав шипинг ООД (това дружество не е на Мацола, но по една доста сложна схема също е свързано с Маджо).
По време на акцията са иззети всички компютри, попаднали пред очите на ченгетата, множество документи, около 100 000 лв. безотчетни пари и... три записа на заповед, с които (по данни на РДВР-Русе от онова време) една от жертвите на сикаджиите е трябвало да си прехвърлят бизнеса на Пенев и компания.
И... неизбежното се случва
На 11 май 2004 г. заместник окръжният прокурор на Русе - Венелин Тодоров, отменя постановлението на колегата си Свилен Стефанов от районната прокуратура - за образуване на предварително производство срещу Мацола и съдружници заради контрабанда на горива. Нещо повече, Тодоров обявява всички обиски във фирмите на Илиян Пенев за незаконни и разпорежда на полицията и следствието в Русе да върнат компютрите и бумагите на техните собственици.
Следствените действия - претърсване и изземване, както и запечатването на обектите следва да се смятат за незаконосъобразни и непораждащи никакви наказателноправни последици. Това налага връщането на взетите вещи и осъществяването на достъп до запечатаните помещения, пише в постановлението си заместник окръжният обвинител Венелин Тодоров. С което, казано меко, направо хвърля в музиката полицията, следствието и районната прокуратура в крайдунавския град.
В интерес на истината, районният прокурор на Русе моментално атакува постановлението на Тодоров пред Великотърновската апелативна прокуратура. Но само четири дни по-късно - на 15 май 2004-а, го отменя с определението незаконосъобразно. Работата по линия на Мацола обаче вече е опечена, защото оттогава нататък започва такова образуване на следствени дела и полицейски дознания, че никой не може да им хване дирите.
Казано накратко
единственото предварително производство, което влиза в съда с обвинителен акт, е срещу Светлозар Иванов Илиев и 12-имата му биячи. Но и това се случва чак на 13 март 2005 г., т.е. тогава, когато Люлин Матев отдавна не е окръжен прокурор на Русе. Той сдава поста на Огнян Басарболиев на 16 юни 2004 година. И то по доста... странен начин.
През април 2004 г. делото срещу рекетьорите на Мацола е образувано по чл.321 от Наказателния кодекс - за организирана престъпна група. През март 2005 г. обаче обвинителният акт срещу тях вече е за далеч по-делнични престъпления - изнудване, хулиганство, нанасяне на средна телесна повреда, склоняване към проституция и т. н.
Така че
на 10 юни 2005 г.
на председателя на съдебния състав от Русенския окръжен съд - Петър Балков, му трябваше само час и половина, за да изчете 13-те присъди в залата. Тарторът на престъпната група Светлозар Илиев и отговорникът по проститутките в групировката - Свилен Чавдаров, получиха по десет години лишаване от свобода, а техните подчинени бяха осъдени на различни срокове затвор - между четири и девет години.
А връзката между прословутите 16 прокурорски папки и делото срещу 13-имата рекетьори е много пряка. Абсолютно всички материали в тях са протоколи от специалните разузнавателни средства, използвани по време на двата етапа от операцията - Одиторите и Котките, срещу Илиян Пенев-Мацола и хората му. А магнитните носители изобщо не е трябвало да бъдат унищожавани, както твърди в медийните си изяви напоследък Николай Ганчев, защото те са приобщени като веществени доказателствени средства то делото срещу 13-имата рекетьори. И в момента са или в касата на председателя на Русенския окръжен съд, който е издал разрешението за прилагането на СРС-тата, или в деловодството на Върховния касационен съд, където се намира делото срещу сикаджийската бригада.
И още нещо по въпроса за бизнесмена Илиян Пенев, известен с екзотичния си прякор Мацола. В момента той може и да е в Испания, но по никакъв начин не е представител на веригата Хепи там, защото франчайзът му е бил само за Русе и и е изтекъл още преди около година. Освен това Пенев не познава бегло - както твърди той - четирима-петима от осъдените момчета, а е съдружник поне с трима от тях - със Светлозар Илиев в Дюн-Варна ООД, с Петко Петков в Рио - 95 ООД и с Преслав Чакъров и Светлозар Илиев - в Спортен клуб по борба, самбо и джудо Юнак към Локомотив - Русе.
А бившият окръжен прокурор Люлин Матев прекрасно би трябвало да знае всичко това, защото в периода 1999-2004 г. срещу Светлозар Илиев и хората му са били образувани (по най-различни текстове от Наказателния кодекс, включително и за организирана престъпна дейност) най-малко седем-осем предварителни производства и дознания, от които нито едно не е приключило с ефективен затвор. Дори за срок от една седмица...

Facebook logo
Бъдете с нас и във