Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СКАНДАЛНА ПРИВАТИЗАЦИЯ РАЗБУНИ СТАРА ЗАГОРА

В търговско отделение на Старозагорския окръжен съд е образувано дело по иск за разваляне на приватизационна сделка, с която ресторант Аязмото в парк Митрополит Методий Кусев в Стара Загора е продаден през юни 1996 г. на 15 правоимащи бивши работници в заведението. Молбата за обявяване на сделката за нищожна е подадена от Окръжна прокуратура (в качеството й на граждански ищец) през май. Искът е срещу Министерството на икономиката (като наследник на Комитета по туризма), физическите лица, приватизирали заведението, и фирма Кълвача АД, която го купила от тях тази година. Първото съдебно заседание беше проведено на 11 октомври, но ход на делото не беше даден, тъй като шестима от ответниците се оказаха нередовно призовани.Скандалът около приватизацията на ресторанта, намиращ се в обект на специален режим, се разгоря едва в началото на тази година (цели шест години след сключване на сделката), когато обектът беше продаден на Кълвача АД с президент Стойчо Пенев Кълвачев. Далаверата едва ли щеше да бъде забелязана от прокуратурата и будната старозагорска общественост, ако новият собственик не беше започнал незабавен ремонт на полуразрушения ресторант. За да стане ясно защо реконструкцията (и по-точно ограждането на обекта с плътна метална ограда с височина четири метра) предизвика гнева на гражданството, институциите и най-вече на Старозагорската митрополия, се налага да си припомним историята на парка. До Освобождението хълмът, върху който е разположен паркът, се нарича Ахмак баир и е ерозиращ пущинак, без никаква растителност. В края на ХIХ в. първият старозагорски митрополит Методий Кусев предприема решителни действия по залесяването му. Използвайки контактите си в православния свят, владиката успява да набави редки и изключително ценни растителни видове от Атон, Персия (днешен Иран), Гърция и др. и за няколко години да превърне пустеещия баир в изключително приятен парк и в емблема на Стара Загора. През юни 1998 г. Националният съвет по опазване на паметниците на културата обявява парк Митрополит Методий Кусев (това е официалното име на Аязмото) за паметник на парковото и градинарското изкуство с национално значение. В най-високата част на Аязмото са домът на митрополит Методий Кусев, където владиката прекарва последните години от живота си в крайна бедност, и православният храм Св. Теодор Тирон. През 60-те години митрополитският дом е сринат до основи, върху руините е построена малка кръчма, а паркът е удостоен с името Ленин. Ябълката на раздора - ресторант Аязмото, е построен от Балкантурист в началото на 70-те години и до 1996 г. е държавна собственост. Договорът за продажбата е сключен на 27 юни 1996 г. между Комитета по туризма и 15 бивши работници в заведението. Обектът е с обща площ 2089 кв. м (834 кв. м застроена площ), има няколко подземни етажа и лятна градина. Срещу 33.6 млн. стари лева новите собственици се сдобиват с право да ползват и алеите към парка, както и с право на строеж.Според Окръжна прокуратура обаче 15-те физически лица са купили ресторанта само на книга, защото истинският купувач бил пловдивската фирма Група юг ООД. В молбата си ищецът подкрепя твърдението си и с доказателство - договор за продажба на имот между правоимащите работници и ООД-то. Двете страни са уточнили схемата за плащането към Комитета по туризма и са се разбрали, че на 27 септември 1996 г. (ден след подписването на договора за приватизацията на Аязмото) пловдивската фирма влиза във владение. Парите по приватизационния договор са преведени с платежни нареждания от Група юг на три транша по сметки на община Стара Загора и Комитета по туризма към Министерския съвет. Всички лицензи и документи за категоризацията на обекта са издадени от държавните органи на пловдивското дружество, а Група юг сключва дори два договора за отдаване на ресторанта под наем, твърди в иска си Старозагорската окръжна прокуратура.През декември 2001 г. Стойчо Кълвачев предлага на Захари Захариев (един от 15-те собственици) да купи заведението, но той го препраща директно към собственика на пловдивската фирма - Николай Граматиков. (Този факт също е сред козовете на прокуратурата срещу приватизацията на Аязмото.) На 18 януари 2002 г. Граматиков и Кълвачев подписват предварителен договор за продажбата на ресторанта. Като продавачи обаче този път са посочени истинските приватизатори и техните съпруги. Окончателният договор е подписан на 25 март и Кълвача АД получава нотариалния акт за обекта.И при двете сделки е нарушен законът и са засегнати интересите на туризма, категорична е Окръжна прокуратура в молбата си. Нищожността на сделката е начална, тъй като нито 15-те правоимащи, нито Група юг са придобивали права и поради това те не продават нещо чуждо, а нещо, което никога не са придобивали, категоричен е окръжният прокурор на Стара Загора Петър Василев. Исковата молба е внесена в Старозагорския районен съд на 9 май 2002 г., а случаят е възложен на съдия Веселина Георгиева. Първото закрито съдебно заседание е проведено на 20 май. Ход на делото не е даден, защото съдия Георгиева решава, че случаят е подсъден на окръжен съд. Три дни по-късно делото влиза в залата на Старозагорския окръжен съд. Съдия Даниела Телибизова обаче също не желае да хване горещия картоф с голи ръце и прави неуспешен опит да изпрати случая в Пловдивския апелативен съд. Първото окръжно заседание е проведено на 26 май, но в залата така и не се появява представител на икономическото министерство (принципал на обекта). Шестима от 15-те физически лица - ответници по делото, се оказаха нередовно призовани, докато останалите осем приватизатори и Кълвача АД бяха изпратили адвокати. Ищецът по делото - старозагорският окръжен прокурор Петър Василев, призна, че не бива да бъде даван ход на делото заради нередовното призоваване на част от собствениците. Според съседи - двама от тях вече живеели в САЩ, а другите отдавна са се разпилели из цялата страна.Окръжният съд уважи мотивите на ищеца и нареди на прокуратурата да издири и призове липсващите ответници в седемдневен срок. Според окръжния прокурор има и друг вариант на действие - те да бъдат призовани чрез Държавен вестник и ако не се отзоват в законоустановения срок, да бъдат представлявани в съдебната зала от пълномощници. През март Районната прокуратура издаде заповед за спиране на всякакви строителни работи в спорния обект, а месец преди делото да влезе в Окръжния съд върху обекта бе наложена пълна възбрана.Виждайки накъде тръгват нещата, старозагорските общинари също се размърдват и решават да хванат последния влак - създават специална комисия начело със старозагорския градоначалник, която трябва или да купи Аязмото от Кълвачев, или да го склони на размяна. Междувременно от сън дълбок се събужда и старозагорската общественост, която за броени часове изписва и няколко фасади с високопатриотични лозунги от типа Корумпирани, долу ръцете от Аязмото!. Въпреки че още не е подхванала своята съдебна война, най-разгневена от приватизацията на Аязмото се оказа... църквата. Старозагорският митрополит Галактион заплаши с анатема всички, участвали задкулисно в продажбата. На висок глас той припомни, че съгласно православните канони и нравствеността около църква не трябва да има увеселителни заведения. Да бъдат проклети до девето поколение, че рушат Аязмото, което е светиня, а се тъпче от безбожници, атеисти и съвременници, отсече владиката, но по-късно отложи анатемата заради разкаянието на част от антихристите. Районната прокуратура обаче не прости и образува предварително производство по материали от местната преса, че ремонтът не е съгласуван с Националния институт по паметниците на културата и на практика се руши национален паметник на културата. На 15 август 2002 г. обвинителният акт срещу бизнесмена Стойчо Кълвачев и тримата общински служители, дали разрешение за реконструкцията, бе внесен в Старозагорския районен съд. Срещу новия собственик е повдигнато обвинение по чл.278, ал.1 от НК за повреждане на паметник на културата. Предвиденото наказание по текста е лишаване от свобода до три години или глоба до 30 лв., както и обществено порицание. Макар че самият ресторант не е паметник на културата, той се намира в парк, обявен за такъв, аргументира позицията си шефът на Районна прокуратура Желязко Робаков. Освен това всички сгради, които са в подобни паркове, са с особен статут и строителните работи, засягащи обектите в него, трябва да се съгласуват с Националния институт по паметниците на културата, смятат магистратите.Общинските служители арх. Димитринка Григорова, инж. Любомир Славов и Венета Георгиева са подсъдими за издаване на разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата. Наказанието по чл.278, ал.2 от НК е до пет години лишаване от свобода или 50 лв. глоба.Първото заседание е насрочено за февруари 2003 г. и поради огромния интерес към делото ще бъде проведено в най-голямата зала на Старозагорската съдебна палата. Според местни магистрати обаче и двете дела няма как да бъдат водени и приключени безпристрастно в старозагорски съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във