Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СКАНДАЛНИЯТ ЧЛ.282 ОТ НК СПАСИ ОЩЕ ЕДИН БАНКЕР

Ако някой ден български банкер остане зад решетките за повече от седмица-две с влязла в сила присъда, основана на чл. 282 от НК, слугите на Темида трябва да заколят 150-200 телета, да превърнат Националния стадион Васил Левски в една огромна софра и... три седмици да ядат и да пият в чест на победата. Но, понеже в момента едва ли има българин, който ще доживее до подобен гастрономически екшън, след година и половина-две би трябвало да се случи нещо друго: всички съдени и оправдани банкери да наемат за една седмица НДК и да почерпят за... провала на Темида по т. нар. банкови дела. Обезщетенията, които ще получат от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, след като осъдят държавата за мудно правосъдие и за нарушаване на човешките права, ще им позволят такъв харч.

Подобна перспектива никак не е случайна, защото в началото на седмицата Бургаският апелативен съд оправда Ивалина Герасимова за лошите кредити, които е раздала като директор на бургаския клон на ЦКБ преди 13 години.
На 17 април 2004 г. Бургаският окръжен съд осъди Герасимова на три години затвор по чл.282, ал.3 от Наказателния кодекс (длъжностно престъпление) и постанови, че тя трябва да възстанови на ЦКБ нанесените щети, оценени на 88 809 нови лева. Според обвинителния акт по делото в периода 28 май - 31 декември 1993 г., като директор на ЦКБ АД, клон Поморие, и председател на Кооперативно кредитно-спестовно сдружение Анхиалска популярна банка, гр. Поморие, в нарушение на действащото тогава законодателство, Ивалина Герасимова е раздала необезпечени и необслужени кредити в общ размер на 41.194 млн. мно-о-ого стари лева.
Номерът обаче не минава, защото след жалбата на защитата Бургаският апелативен съд така сяда да умува върху делото, че се заседява... цели две години и осем месеца. И на 12 декември (вторник) отменя присъдата на Герасимова и опрощава задължението й към ЦКБ АД. С познатия аргумент, че в инкриминирания период (април-декември 1993 г.) подсъдимата управлява клон на частна кредитна институция и кооперативно сдружение, а чл.282 от Наказателния кодекс санкционира единствено престъпленията, извършени от чиновници на държавна заплата.
Всъщност Бургаската окръжна прокуратура за втори път не успява да изпрати поморийската банкерка в затвора. Първият опит е през 2001 г., но за него ще стане дума след малко.
Според обвинителния акт по делото Ивалина Герасимова оглавява Кооперативно кредитно-спестовно сдружение Анхиалска популярна банка, гр. Поморие, на 25 февруари, а поморийския клон на ЦКБ АД - на 5 април 1993 година.
Още 25 май 1993 г. тя съставя договор за залог в полза на ЦКБ, в който е отразено обезпечаването на кредит от 3 млн. тогавашни лв., поискан от приятеля на Герасимова - Панайот Амелев. В този договор е записано, че залогът се учредява върху движими вещи - осем леки автомобила, западно производство, но никъде в бумагата не са вписани задължителните реквизити: какви са серийните номера върху рамите и двигателите на автомобилите, както и чия собственост са возилата по документи.
Кредитът естествено е отпуснат от банката и е усвоен от Панайот Амелев в името на бизнеса му - покупко-продажба на автомобили. А в хода на разследването е установено по какъв начин банкерката е гарантирала, че залогът е реален: един ден Герасимова и Амелев отишли в Несебър, където в някакъв сервиз той й показва два мерцедеса, които обявява за своя собственост. А в друг ден дуетът се озовава в Бургас, където Амелев, недалеч от операта, показва на Герасимова друг мерцедес, който също припознава като свой.
И... толкоз. След тази проверка кредитът е отпуснат за срок от една календарна година, с което Герасимова нарушава две от най-строгите вътрешни правила на ЦКБ: срокът за погасяване на кредити до 3 млн. лв. е три месеца, а всеки директор на клон има право да разсрочи подобен кредит до шест месеца, но само с разрешение на централното ръководство.
На 15 септември 1993 г. Ивалина Герасимова урежда приятеля си с още един кредит, но от Анхиалска популярна банка. Вярно, този път сумата е само 500 000 лв., но... гаранцията за неговото връщане е същата: едно беемве, собственост на г-жа Дорис Илзе Кумлес от Дортмунд (Германия), плюс факс, компютър и две аудиоуредби. На всичко отгоре в молбата за кредита Панайот Амелев декларира, че няма парични задължения към държавата, към други банки, към юридически и физически лица. Което въобще не е вярно, защото по това време бизнесменът Амелев не е погасил дори един процент от кредита, отпуснат му от ЦКБ, за който стана дума преди малко.
Истинската кредитна вакханалия обаче се разиграва през ноември и декември 1993 г., когато в източването на клона на ЦКБ се включва най-сериозният партньор на Ивалина Герасимова - Емануил Кабадаиев, собственик на две фирми: ЕТ Кабадаиев - Емануил Ставрев и Анхиало комерс ООД.
Според обвинението първата врътка е осъществена на 1 ноември 1993 г., когато Емануил Кабадаиев, чрез Анхиало комерс ООД, тегли от банковия клон кредит в размер на 3 млн. неденоминирани лева. Към договора е приложена фактура № 32 от 24 октомври 1993 г., според която Анхиало комерс е закупила от ЕТ Дактон 500 т дизелово гориво, но от обвинителния акт така и не става ясно дали това гориво е гаранция, че Кабадаиев ще върне дълга си. Което няма кой знае какво значение, тъй като тази фактура е чисто менте. По онова време - средата на септември - началото на декември 1993 г., в България има само една фирма, в чието наименование фигурира думата Дактон. Тя е регистрирана от Бургаския окръжен съд с решение № 7166 от 16 ноември 1992 г. (ф. д. № 7317/1992), едноличният търговец се казва Данчо Димов Андреев, а предметът й на дейност, според документите за регистрацията на ЕТ-то, е... производство на кухненски мебели, без столове.
На 10 ноември 1993 г. Ивалина Герасимова отпуска нов кредит на Емануил Кабадаиев. Този път сумата е 4.750 млн. стари лв., а титуляр по кредита е другата фирма на бизнесмена - ЕТ Кабадаиев - Емануил Ставрев. За целта е съставен договор за залог, според който ЕТ-то гарантира връщането на кредита с 620 тона дизелово гориво, които смята да напазарува. Към този договор е приложена фактура N68 от 9 ноември 1993 г., според която доставчик на въпросното гориво е... другата фирма на Кабадаиев - Анхиало комерс ООД. Или, както обичаха навремето да се шегуват по-храбрите софиянци - Чисто и просто като къпан милиционер: Герасимова отпуска на Кабадаиев 4.75 млн. лв. и с тях той купува гориво... от себе си.
На 11 ноември 1993 г. Ивалина Герасимова ощастливява своя партньор с нов кредит от 3 млн. тогавашни лева. А като залог бизнесменът прилага фактура N176 от 28 октомври 1993 г., която - според Бургаската окръжна прокуратура - удостоверява невярното обстоятелство, че Анхиало Комерс ООД купува от ДФ Автотранспорт - Айтос ООД 600 тона дизелово гориво.
Най-големия си удар обаче дуетът Ивалина Герасимова - Емануил Кабадаиев нанася през декември 1993 година. В началото на месеца бизнесменът пуска до ЦКБ АД, клон Поморие, молба за кредит в размер на 17 млн. неденоминирани лева. Това искане на Кабадаиев надхвърля близо шест пъти тавана, до който Герасимова може да раздава пари, и затова тя отхвърля молбата на партньора си.
За да заобиколи вътрешните правила на ЦКБ, Емануил Кабадаиев разхвърля 17-те милиона между четири фирми на свои близки приятели: споменатата по-горе ЕТ Дактон - Данчо Андреев (Бургас), ЕТ Марио - Марчо Денев (Карнобат), ЕТ Слат - Славка Атанасова (Карнобат), и ЕТ Галия - Васил Кратунков (гр. Поморие).
И тази схема не блести с кой знае каква оригиналност, но за сметка на това е изключително ефикасна: Кабадаиев съставя абсолютно всички документи и поема връщането на кредитите, а едноличните търговци теглят парите от ЦКБ, внасят ги по сметка на Кабадаиев и... щастливо харчат комисионите за каквато си искат.
В името на партньорството Ивалина Герасимова сключва с всеки един от четиримата еднолични търговци договор за залог на дизелово гориво, след което отпуска на всеки от тях по 4. 34 млн. тогавашни лева. В средата на декември 1993 г. бушоните на Кабадаиев превеждат парите по сметка на Анхиало комерс ООД и... сговорната дружина се разпилява.
Около половин година след описаните събития Ивалина Герасимова вече е обвиняема по дело № 1219/1994 по описа на Бургаското окръжно следствие, защото общият размер на т. нар. лоши кредити, които тя е раздала, надхвърля 41 млн. лв. (по линия на ЦКБ, клон Поморие - 40. 219 млн. стари лв., а по линия на Анхиалска популярна банка - 974 452 стари лева).
За да не попречи на разследването, Бургаската окръжна прокуратура (по онова време мерките за неотклонение се раздаваха от държавното обвинение) налага на Ивалина Герасимова постоянна мярка за неотклонение задържане под стража и я изпраща за 16 месеца в Сливенския затвор.
Оттук нататък в съдебната сага зеят няколко черни дупки от гледна точка на фактологията, но тяхното запълване едва ли би променило кой знае колко картината.
По-важни са други няколко обстоятелства. Според обвинителния акт поморийската банкерка трябва да отговаря пред закона по чл.282, ал.3 от НК, който гласи следното: За престъпление, което представлява особено тежък случай и което е извършено от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода за срок от три до десет години.
През 2001 г. Бургаският окръжен съд признава Ивалина Герасимова за виновна и я осъжда на четири години лишаване от свобода. Още същата година Бургаският апелативен съд потвърждава първоинстанционната присъда и делото, според тогавашните нагласи и настроения - влиза във Върховния касационен съд (ВКС).
За най-голяма изненада на бургаското окръжно обвинение обаче през ноември 2002 г. делото му е върнато за допълнително разследване, а причината е повече от шокираща: пред тричленния състав на ВКС защитата е представила доказателства за две нови обстоятелства, които до момента изобщо не са обсъждани. Става дума за неизвестен договор за цесия, сключен на 30 септември 1996 г. между ЦКБ АД - София, и Елпида 3 ООД, както и за 500-600 тона горива на Емануил Кабадаиев, с които той е обезпечил личните си кредити от поморийския клон на ЦКБ и които отлежавали в резервоари... край Радомир.
Съвсем естествено допълнителното разследване изобщо не разпръсква черните облаци над главата на Ивалина Герасимова. Тъкмо обратното. Установено е, че между Елпида 3 ООД и ЦКБ АД - София, наистина е сключен договор за цесия. По силата на този контракт ООД-то се нагърбва с уреждането на нещата около четири от кредитите, изтеглени от Емануил Кабадаиев (в общ размер 15. 09 млн. тогавашни лв.). На 1 октомври 1996 г. обаче Елпида 3 погасява около 25% от сумите, договорени с ръководството на ЦКБ АД - София, и... завинаги излиза от играта. Акт, който никак не е случаен, защото по онова срещу шефа на Елпида -3 - Димитър Савов, вървят няколко полицейски разработки за ДДС-далавери и фиктивен износ на горива, а над главата му висят най-малко два убийствени кредита: 18 млн. много стари лв., теглени от БИОХИМ, и 10.5 млн. долара, дръпнати през 1993 г. от Първа частна банка.
Колкото до второто нововъзникнало обстоятелство - горивата на склад край Радомир, доколкото Параграф 22 успя да научи, то също е въздух под налягане. Две и половина години по-късно Пернишкият окръжен съд, с решение № 991 от 19 юли 1996 г. (ф. д. № 586/96) регистрира фирмата СЕК ЕООД. Неин едноличен собственик е Емануил Кабадаиев, а предметът й на дейност може да бъде описан като всичко, което не е забранено със закон.
Оттук нататък идва ред на два риторични въпроса: Ако радомирските горива на Емануил Кабадаиев съществуваха през 1993 г., защо той не е обезпечил нито един кредит с тях? или Защо в периода от средата на 1994 до средата на 1996 г., когато прокурорската атака срещу Ивалина Герасимова е била най-силна, той си е замълчал за тези горива и е оставил поморийската банкерка да се пече на бавен огън?
Вторият обвинителен акт срещу Ивалина Герасимова е внесен в Бургаския окръжен съд през есента на 2003 година. Сега обаче окръжните магистрати действат по-бавно, но резултатът е горе-долу същият: на 17 април 2004 г. бившата поморийска банкерка е осъдена на три години лишаване от свобода. Освен това съдът постановява тя да възстанови и щетите, които е нанесла на ЦКБ АД - София, и които са изчислени на 88 809 нови лева.
По жалба на защитата делото веднага се озовава в Бургаския апелативен съд, който за две години и осем месеца провежда общо... четири заседания по делото. Всъщност повече сбирки не са и необходими, защото на 12 декември 2006 г. (вторник) защитата игра с най-силния си коз: разпоредбата на чл.282 от НК не се отнася за служители и началници в частния сектор, тъй като не получават заплати от държавата и не са длъжностни лица по смисъла на закона. И успя - защото Герасимова не само е оправдана, ами няма да плати на ЦКБ и една стотинка дори.
След като чу оправдателната присъда, Ивалина Герасимова се разплака от щастие в съдебната зала. И с пълно право, защото най-лошото, което може да й се случи, е Върховният касационен съд отново да върне делото за доразследване. Защото, случи ли се това, обвинението срещу Герасимова за длъжностно престъпление със сигурност трябва да бъде преквалифицирано. А това означава само едно: наказателното преследване срещу бившата банкерка ще бъде прекратено или поради изтичане на давност, или поради липса на доказателства за новата й вина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във