Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СКАНДАЛЪТ ИЛИЕВ ПРЕРАСНА В АФЕРАТА КУЙОВИЧ

- Знаеш ли кога мълчат агнетата, Кларис? - попита Лектър.
- Не - отговори агент Стърлинг.
- Когато ги поведат на заколение, Кларис...
Дали точно така звучи ключовият диалог между симпатичния канибал доктор Ханибал Лектър и агентката от ФБР Кларис Стърлинг в гениалния роман на Томас Харис Мълчанието на агнетата не е от голямо значение. По-важното е, че преди два месеца бившият главен секретар на МВР Илия Илиев предпочете да влезе в ролята на подобно смълчано агне и... това му изяде главата.

Ако отнякъде трябва да започнем обследването на шестгодишните интриги, съпътстващи пребиваването на сърбина Будимир Куйович в България, най-добре ще е да тръгнем от... тоталното нежелание на управляващите (независимо от цветовете на партийните им книжки) да изградят прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП).
Наливането на държавни милиони в нейното създаване започна от Жан-Виденовото правителство през 1996 г., продължи по времето на Иван Костов (1997-2001 г.) и Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.), но... няма да приключи през мандата на Сергей Станишев, който изтича през лятото на 2009-а.
Много са т. нар. обективни причини, заради които ЕИСПП едва ли ще заработи пълноценно и след пет години: липса на достатъчно финансов ресурс и кадрови потенциал, проблеми със софтуерните продукти, изключителен обем от работа за свързването на отделните компоненти в една мрежа (по закон в тази система трябва да бъдат включени всички звена на МВР и прокуратурата, всички съдилища и следствени служби, поделенията на Агенция Митници и НАП, военното контраразузнаване и военните магистратури) и т. н.
Единственото логично обяснение обаче звучи доста... субективно и много мрачно: управляващата върхушка, висшата съдебна номенклатура и тарторите на паралелните властови структури нямат никакъв интерес тази система да заработи. Защото случи ли се това, пътят на всяко едно наказателно производство - от полицейската разработка (митническо разследване или данъчното дело) до приключването му с влязла в сила присъда - става абсолютно прозрачен за т. нар. компетентни длъжностни лица и органи. А те - и това е най-хубавото в тази история, по закон невинаги съвпадат с политическите, професионалните или административните ръководители на съответните ведомства и звена.
Или казано на по-обикновен български език, след пълноценното стартиране на ЕИСПП високите началници в МВР и висшите прокурори вече няма да заповядват на подчинените си (било на четири очи, било по телефона) кои улики и специални разузнавателни средства задължително трябва да изпаднат от дадено дело, кои свидетели трябва да бъдат отписани като такива от обвинителния акт, какви доказателства никога не бива да припарват до съдебната зала или кое разследване докога да остане вдигнато на трупчета.
Връзката между несъществуващата Единна информационна система за противодействие на престъпността и аферата Драгомир Куйович, която тепърва би трябвало да разтресе из основи МВР и съдебната система, е изключително пряка.
Ако ЕИСПП беше започнала да работи през 2000 г. (както през 1998 г. обеща тогавашния син правосъден министър Васил Гоцев) или поне през 2004 г. (както тържествено се закле жълтия му наследник Антон Станков през 2002 г.), днес Драгомир Куйович щеше да е проблем единствено за надзирателите в... Бобовдолския или в Софийския централен затвор. А пък Илия Илиев щеше си остане главен секретар на МВР дотогава, докато вътрешният министър Румен Петков внезапно не откриеше друг негов управленски кусур.
Мълчанието на агнетата е... злато
До 28 ноември 2007 г. сутринта, когато най-изненадващо вътрешният министър Румен Петков обяви, че току-що е разписал рапорта за пенсиониране, подаден от главния секретар на МВР Илия Илиев, нито един криминален репортер нямаше никаква представа какъв горещ вятър духа из високите етажи на ведомството в продължение на година и половина.
Никой нищо не успя да разбере и няколко часа по-късно, когато вездесъщите добре информирани източници от МВР услужливо разпространиха ведомствената истина за пенсионирането на Илиев, която вкратце звучи по следния начин.
По искане на една служба бившият вече главен секретар на МВР е подписал документ, с който е благословил връщането на екстрадирания през февруари 2005 г. сръбски наркобарон Будимир Куйович. Идеята била комшията да заживее отново с жената на живота си - Невена Стойчева, и с децата си. А в замяна на този благороден жест, сърбинът щял да осигури на българските компетентни власти актуална информация за състоянието на вътрешния наркопазар и за контактите на нашенските наркотърговци със западноевропейските и латиноамериканските им колеги.
Вместо обаче да изпълни своята част от сделката, Будимир Куйович се върнал към старата си професия и набързо възстановил статута си на производител № 1 на синтетична дрога в България. Но, както винаги се случва с хората, които не държат на думата си, радостта му от успешния реванш била повече от кратка.
Само за два-три месеца антимафиотите на главен комисар Кирил Георгиев нанесли няколко много зловещи удара на Куйович, като последният от тях бил регистриран на 26 ноември 2007 г., когато пред софийския мотел Черната котка бил арестуван един пловдивски полицай, транспортиращ 100 кг амфетамин, собственост на... Будимир Куйович.
Ако още в началото на декември Илия Илиев бе събрал кураж и публично бе изрекъл своята истина за скоропостижното му пенсиониране, кой знае каква щеше да бъде по-нататъшната му съдба. Вместо това обаче той предпочете да се вживее в ролята на прелъстената и зарязана девица, с което развърза ръцете на вътрешноведомствените си опоненти.
И те използваха предоставената им възможност така, че
с един куршум да ударят поне три заека
Първо - никой да не осъзнае реалните мащаби на аферата Куйович и да не проследи нишката до истинските причини, довели до избухването на скандала. Тоест - всеки от по-любознателните криминални репортери може да получи някакви части от пъзела, но дори всички заедно да не са в състояние да сглобят цялата картина.
Второ - използвайки случая, вътрешният министър Румен Петков най-после с чиста съвест издаде заповед, с която вкара в деловодството и архивите на Главна дирекция Борба с организираната престъпност смесен екип от Инспектората на МВР и Национална служба Полиция.
Официално начинанието бе легитимирано като проверка на воденето и съхраняването на оперативните дела в ГДБОП. И понеже сегашният директор на службата Кирил Георгиев бе назначен на този пост на 1 август 2007 г., неофициалната цел на занятието е далеч по-коварна: да се провери какви ги е вършил на своя глава една година и половина предишният директор на ГДБОП Ваньо Танов. Който, както много добре е известно, на 17 юли 2007-а обяви, че излиза в пенсия, защото има чадър над сивата икономика и ГДБОП е изчерпала възможностите си да работи по високите етажи на властта.
Колкото до третия заек, предназначен за отстрелване чрез превръщането на Илия Илиев в главен виновник за скандала Куйович - по този въпрос мненията на страничните наблюдатели се раздвояват.
Според по-голяма част от тях, в резултат на интимна разправия между вътрешния министър и главния му секретар, Илия Илиев се обижда на чест и подава рапорт за напускане. А на негово място се назначава човек, който така ще координира взаимодействието между МВР и Държавната агенция Национална сигурност, че... Румен Петков да изкара поне още един мандат като шеф на вътрешното ведомство.
Според неколцина странични наблюдатели обаче истината е доста по-различна: истерията е раздухана с едничката мисъл същинските покровители на Будимир Куйович в МВР да останат недосегаеми за прокуратурата, а пък българската и европейската общественост да не разберат колко и какви престъпления по служба са извършени след т. нар. екстрадиране на сърбина през ранната зима на 2005-а.
И сите българи заедно паднаха ничком в нозете Му
Неведнъж досега (включително и в бр. 48 от 1 декември 2007 г.) Параграф 22 е описвал подробно нашенското житие и битие на Будимир Куйович от влизането му в България през 2001 г. до залавянето му на 4 януари и изгонването му от страната на 9 февруари 2005 г. със заповед на тогавашния директор на НСБОП (днес ГДБОП), бивш директор на Национална служба Полиция и настоящ и. д. главен секретар на МВР - Валентин Петров.
Ето защо днес няма да се връщаме отново назад във времето, а ще проследим малко по-внимателно какво се случва с него (и около него) през следващите три години и единайсет месеца, защото едновременно със заповедта за екстрадиция на Будимир Куйович му е връчена още една бумага, според която му е забранено да стъпва на българска земя до 2015-а.
По данни на хора, в чиято компетентност и почтеност Параграф 22 никога не е имал повод да се съмнява, Будимир Куйович започва системно да нарушава заповедите на Валентин Петров още през пролетта на 2005 година. За целта той си вади фалшив сръбски паспорт на името на Цветомир Захариев, но с негова истинска снимка, и... голямата веселба започва.
Какво конкретно е правил Куйович през следващите седем-осем месеца на 2005-а не е известно. Точно в този период обаче, явно по съвет на своите адвокати, сърбинът прави изумително простичък, но гениален ход: завлича с някакви стоки за 20 000 лв. едноличната търговка от кюстендилското с. Коняво Румяна Илиева, губи заведеното от нея дело в Кюстендилския районен съд и се обзавежда със забрана да напуска България до окончателното уреждане на сметките с бизнес дамата, което до ден днешен така и не се е случило.
Какво са правили и къде са гледали кюстендилските магистрати, че са забранили на екстрадирания Куйович да напуска милата ни татковина, никой не е в състояние да отгатне. Факт обаче е, че то направо бледнее пред антимафиотската пародия, разиграла се около сърбина през следващите 14-15 месеца.
Тази сюжетна линия тръгва на 28 март 2006 г. през нощта, когато българската земя под краката на Куйович изведнъж започва да пари страховито. Причината е прозаична. На тази дата, при специализирана операция на НСБОП в кюстендилското село Четирци, община Невестино, е разбита лаборатория за производство на синтетична дрога.
По време на акцията антимафиотите откриват таблетираща машина, 150 килограма амфетамин-база и два килограма готови таблетки. Намерени са още 220 килограма прекурсори и помощни материали за производство на синтетична дрога, предпазни маски, защитни облекла за работа в киселинна среда и включена електронна везна.
По данни на НСБОП и РДВР-Кюстендил по време на неколкомесечната разработка категорично е установено, че собственик на къщата и нарколабораторията е 39-годишният Борис Карпузов-Боби Кратунката, който в периода 2001-2002 г. е имал няколко общи бизнеса с Будимир Куйович: наркотици, кражби на коли и международен трафик на крадени коли.
Почти едновременно с разбиването на нарколабораторията и изчезването на Боби Кратунката Будимир Куйович прави още една решителна стъпка. Със съдействието на двама свои приятели - Стефан Димов от Стара Загора и Николай Писков от Казанлък, Куйович се регистрира като жител на казанлъшкото с. Копринка, живее в една къща с майката на Писков - Радка, казва се Цветомир Захариев и твърди, че си е загубил всички български документи за самоличност.
Оттук нататък щафетата е поета от майка Радка, която убеждава кметицата на селото да отиде до РПУ-Казанлък и с авторитета си да уреди нашето момче да не виси по опашки.
Речено-сторено. Като истинска народна избраница г-жа кметицата тутакси се озовава на точното място в точния момент. Иначе казано - на 4 април 2006 г., в центъра на град Шипка, докато охранява някакво спортно мероприятие, полицейският инспектор Васил Атанасов вписва в заявлението за издаване на документи (и то на съвсем юнашко доверие), че снимката на Будимир Куйович отговаря на самоличността на несъществуващия Цветомир Захариев.
Последният акорд на тази симфония е ударен от Стефан Димов, който още на другия ден подава документите на Куйович в ОДП-Стара Загора и на 10-11 април 2006 г. връчва на сърбина съвсем истинска лична карта и още по-редовен международен паспорт, издадени на името на несъществуващия Цветомир Захариев. Малко по-късно Будимир Куйович се сдобива със съвсем оригинална шофьорска книжка и започва да върти бизнеса си така, както може и знае.
Шапка върху... шапка
Според обобщените данни, кодирани в откъслечните официални изявления след пенсионирането на Илия Илиев (28 ноември миналата година), от средата на април до началото на декември 2006 г. Будимир Куйович прави общо 14 служебни командировки в Турция, Гърция и Македония без някой да се усъмни, че между истинската му физиономия и измислена самоличност на Цветомир Захариев няма нищо общо.
В средата на месеца обаче сръбското колело на късмета се завърта в обратна посока. По неведоми пътища един-двама души в ГДБОП разбират, че от известно време насам Куйович се подвизава в България под името Цветомир Захариев и в момента е на кратко и делово посещение в Гърция заедно с една своя бизнес партньорка. Ден преди сърбинът и спътницата му да се върнат в страната, на ГКПП-Капитан Петко войвода (това е актуалното наименование на ГКПП-Ново село) кацват двама антимафиоти. С паешка търпеливост те дочакват Куйович и спътницата му да стъпят на българска територия, след което деликатно ги натоварват в служебния си автомобил и ги откарват директно в централата на ГДБОП в София.
А случилото се оттук нататък вече не е за вярване.
Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу сърбина. По предварителни уговорки то трябва да бъде възложено на ГДБОП, тъй като Куйович е нарушил антимафиотската заповед, забраняваща му да влиза в България за срок от 10 години. След бурен, но много интимен скандал, избухнал за кратко в някои от най-високите етажи на Национална служба Полиция и МВР, обаче делото срещу Куйович е върнато в Свиленград с аргумента, че то е подсъдно на тамошния районен съд и е от компетентността на местните дознатели и районни прокурори.
Докато трае препирнята кой трябва да разследва и санкционира Куйович за фалшивия старозагорски паспорт, със сърбина са проведени няколко тежки разговора, по време на които той си признава всичко: как винаги се е занимавал с производство на синтетична дрога; как от 2001 до 2004 г. най-редовно си е плащал (според добре осведомени източници по 50 000 евро на месец) на определени служители в МВР, за да бъде оставен да си върши работата на спокойствие; защо е бил експулсиран през февруари 2005 г., въпреки че по онова време не е бил воден на оперативен отчет в нито една от структурите на МВР, а срещу него не са били образувани нито досъдебно производство, нито полицейска разработка и т. н.
В крайна сметка антимафиотите правят на Куйович предложение, което изглежда горе-долу така. Сърбинът започва да работи за ГДБОП, а основната му задача е да докладва за актуалното състояние на наркобизнеса в България: кой къде има лаборатория, какви са производствените мощности, по какви канали синтетиката се изнася от страната, кой мевереец кого покровителства и срещу какви пари...
Колкото и странно да изглежда, Будимир Куйович веднага приема офертата, обладан от примамливата идея по този начин да разчисти сметките с най-върлия си враг Драгомир Райкович (а не Бранимир Драшкович, както някой от три дни лъже криминалните репортери), който още през пролетта на 2005 г. слага ръка на целия му бизнес, след което да възстанови поне част от миналото си величие на синтетик № 1 в България.
През февруари 2007 г. Будимир Куйович сключва извънсъдебно споразумение с държавното обвинение, Свиленградския районен съд го осъжда на две години лишаване от свобода условно и оперативната разработка стартира.
Ченгето вика... Дръжте ченгето!
Какво точно е снасял сърбинът на ГДБОП, все още е ревниво пазена тайна. Но дори малкото, което все пак успяхме да изтръгнем от здраво стиснатите антимафиотски усти, е повече от страшно. За целта обаче ще трябва да внесем няколко много важни уточнения.
Вярно, Будимир Куйович наистина е бил доста напорист производител и трафикант на синтетични наркотици, но винаги е бил поне десетина степени под нивото на сръбската мафиотска легенда Сретен Йосич и на покойния Филип Найденов-Фатик. И поради тази причина да се говори, че той е наследник на единия или другия в България е леко... смехотворно.
Същото е положението и с другия сръбски герой в днешната сага - Драгомир Райкович. Да, съгласно българските разбирания за наркобизнес той също е едра риба. В същото време обаче възможностите му никога не са били чак толкова големи, че с едно щракване на пръсти да накара вътрешния министър на секундата да уволни главния си секретар.
И трето - в петък сутринта няколко столични всекидневника изкараха Будимир Куйович пряк конкурент на прословутия дупнишки тандем Пламен Галев - Ангел Христов, и на Златомир Иванов-Златко Баретата, които стоели зад гърба на Драгомир Райкович. Според източници на Параграф 22, истината в случая е малко по-различна. Преди пет-шест месеца Галев, Христов и Баретата наистина са изпушили лулата на мира и са се договорили да работят заедно по отдавна известната бартерна схема: българска синтетична дрога се разменя срещу турски хероин, който се продава на едро в бившите югославски републики.
Колкото до Райкович, той в тази схема няма никакво място по простата причина, че винаги е бил господар на самия себе си: сам си е доставял прекурсорите, сам си е финансирал производството, изнасял е синтетиката по свои си канали, сам си е създал меверейски чадър.
Две са доказателствата, че току-що изрецитираните предположения са верни. Докато Будимир Куйович е обслужвал информационно ГДБОП, Драгомир Райкович е станал обект на солидна разработка, която е приключила с обикновеното изхвърляне на един антимафиот от сектор Наркотици и с образуването на дисциплинарка и досъдебно производство срещу втори антимафиот от същия сектор.
Вината на първия е, че в един момент се е повел по акъла на втория, който поне от 2005 г. е бил един от основните чадъри на Райкович. И то толкова сериозен чадър, че най-редовно му е докладвал какво се случва в Сектор Наркотици на ГДБОП, срещу кого каква разработка се планира, кой е на път към прокуратурата и т. н.
В резултат на тази нерегламентирана дейност вторият антимафиот постепенно забогатява до такава степен, че си купува убийствен апартамент, в който само обзавеждането струва към 100 000 евро, а всички врати се отварят със сензори, разпознаващи само отпечатъците от правилните пръсти.
Дали досъдебното производство срещу въпросния антимафиот ще приключи с обвинителен акт все още е рано да се каже, защото неговият баща е бивш дългогодишен служител в МВР и настоящ бизнесмен с... почти неограничени контакти. Първият телефонен разговор, който той е провел по време на обиска в жилището на сина му, е бил с един от членовете на политическия кабинет на вътрешния министър. В резултат на което от споменатия преди малко луксозен апартамент мистериозно изчезва... основното доказателство за вината на отрочето: мобилният телефон, чрез който То е поддържало постоянна връзка с Драгомир Райкович и който по време на разработката е бил подслушван денонощно.
И още един мит, наложен в публичното пространство покрай пенсионирането на Илия Илиев, трябва да бъде сринат: за т. нар. седеммесечно оперативно разработване на Будимир Куйович, което се разпростряло едва ли не на територията на цяла България.
От свои приятели Параграф 22 научи в четвъртък вечерта (3 януари), че нищо подобно не е имало. Сделката между сърбина и ГДБОП се разсъхнала някъде през април-май 2007 г., след което антимафиотите предложили на колегите си от бившата вече Национална служба за сигурност да поемат Куйович и да го завербуват като нещатен сътрудник за общо ползване.
Дали хората на Иван Драшков са прегърнали тази идея никой не може да знае, защото няма кой да му каже. Факт обаче е, че точно по това време Будимир Куйович изведнъж усеща, че е употребен и захвърлен в буквалния смисъл на думата. Старозагорските му документи за самоличност са иззети по свиленградското дело и той се движи из България само с временно удостоверение. Провалена е и идеята за гръмотевичното му връщане в бизнеса, защото покровителите на върлия му враг Драгомир Райкович се оказват доста по-силни от ръководството ГДБОП.
Ето защо той решава да си потърси нови партньори и ги открива в началото на юли в лицето на един дълбоко законспириран информатор на главен инспектор Тодор Димов, и. д. заместник-директор на ОДП-Разград. Този човек не е агент на американската Агенция за борба с наркотиците (ДЕА), нито пък четирите тона турски хероин, заради които изгоряха пагоните на Илия Илиев, са били предназначени за Драгомир Райкович, както услужливо изтече информация от МВР.
Още по-голяма неистина е, че Тодор Димов бил подвел грозно бившия главен секретар на МВР да разпише плана за разградската операция.
А най-невярното нещо в цялата тази история е, че никой от ръководството на МВР, Национална служба Полиция и ГДБОП не е знаел за операцията. Напротив - поне един човек е бил запознат със случая още през август и поради тази причина разработката е била провалена.
Но... затова - малко по-нататък, защото за днес наистина ни се изписа всичкото писане! Пък и не всичко, което знаем по случая, все още е годно за публикуване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във