Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Скандалът в съдебната система не радва адвокатурата

Адвокат Лулчева, това ли е краят на битката за и против облагането на адвокатските услуги с ДДС?
- Адвокатурата осъществява конституционна дейност по защита правата на гражданите и юридическите лица, поради което тя не може да бъде приравнена с обичайната услуга, за която се дължи ДДС. Първите опити защитата на правата да се облага като продажба на краставици бяха направени още преди въвеждането на ДДС, когато се дължеше данък върху оборота. Те не успяха. Впоследствие, през 2006 г., бе въведен ДДС, но разпоредбата, засягаща адвокатите, бе отменена от Конституционния съд. Четиридесетото Народно събрание реши по един приемлив начин въпроса, като освободи от данъка процесуалното представителство на физически лица. Въпреки че така физическите и юридическите лица бяха поставени в неравностойно положение при заплащане на една и съща дейност, това разрешение имаше логика, тъй като юридическите лица преобладаващо са регистрирани по ДДС. Може да се сподели и въвеждането на ДДС върху консултациите, които не са свързани с водене на дела. Но държавата тогава даде ясно да се разбере, че не желае да поставя икономически пречки пред своите граждани, които искат по съдебен ред да отстояват своите права и свободи. А и направеният разчет установи, че евентуалните приходи от ДДС върху процесуалното представителство на физическите лица са пренебрежимо малки. Към момента никой не казва какви приходи се очакват от това нововъдение.
Не е ли парадокс, че парламентът с най-много адвокати в състава си гласува тази промяна?
- Във всички състави на Народното събрание през последните 20 години е имало немалко адвокати. За съжаление техният брой никога не е бил от значение. Защото закони, пренебрегващи правата на гражданите, се приемаха от най-различни състави и същевременно едни и същи теми се поставят от парламент в парламент. Отношението към тях се мени единствено според смяната на властта. Има теми, които изглежда са дежурното спасение. И тъкмо обществото се успокои, че е преодолян поредният напън, властта се сменя и започваме отново. Така че адвокатурата е подготвена за тази битка.
Кой ще понесе тежестта на косвения данък?
- Години наред ние обяснявахме, че проблемът не е на адвокатурата и на отделния адвокат, а на клиента им, който се нуждае от защита в съда. Въвеждането на ДДС означава, че държавата не желае да стимулира своите граждани да решават споровете си в съда. Това е още по-актуално в момента, когато според Гражданския процесуален кодекс например изпускането на срок за представяне на доказателство или за възражение, е фатално. Да не говорим за сложните основания за допускане на касация. Гражданите не могат да се справят сами и ще губят делата си не защото не са прави, а защото не могат да си ангажират адвокат. Защо тогава да се обръщат към съда? В измененията на НПК пък се предлага въззивната инстанция да не обсъжда оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон, ако те не са направени от подсъдимия пред първата инстанция. Така,от една страна, се поставят високи професионални изисквания към активността на подсъдимия, а, от друга, се ограничава финансово възможността му да ползва защитник. Излиза, че държавата не се интересува от това по делата да се разкрива обективната истина и гражданите да получат правосъдие.
Колко адвокати са регистрирани по ЗДДС?
- Твърди се, че не са много, и реално услугата нямало да поскъпне. Това е несериозно, защото досега преобладаващият брой съдебни адвокати не дължаха ДДС и следователно не се регистрираха. А след 1 януари 2010 г. ние ще се регистрираме по ДДС и клиентите ни ще следва да го плащат. Изменението не засяга единствено адвокатите и адвокатските дружества, които консултират бизнеса и се явяват по дела на юридически лица, защото ДДС върху тези хонорари се плащаше и досега.
Ще удари ли новият данък тежко служебната защита?
- Да, защото ДДС се начислява при предоставяне на услугата, независимо дали е платено възнаграждение. Така служебните защитници, които получават възнагражденията си със сериозно забавяне, ще трябва да внасят от джоба си ДДС. Тоест да си плащат , за да работят. При съществуващите и без това проблеми с осигуряването на качествена служебна защита поради недофинансиране на Бюрото за правна помощ, това ще принуди много колеги да се отпишат от списъците на служебните защитници. Не може да се пренебрегва и обстоятелството, че въвеждането на ДДС създава и условия да не се декларират действително получените суми от клиентите. Защото е напълно нормално гражданинът да не иска да му се вписва целият хонорар, тъй като това ще води до увеличаването и на ДДС. А по наказателните дела той не се и присъжда.
Доколко реална беше заплахата за евросанкции, ако откажем да въведем данъка?
- Европа не може да иска да бъдат оставени гражданите без защита и старите демокрации доказват това. Франция не отстъпва и делото срещу нея за ДДС върху адвокатските възнаграждения е висящо. Финландия спечели своето. Гърция и Белгия изобщо не са въвеждали данъка. България категорично и вероятно с основание реагира срещу заплахата за образуване на наказателна процедура във връзка със софийския боклук. Защо обаче веднага се предаде за ДДС, който ще трябва да плащат нейните граждани, за да защитават правата си?
Как гледа адвокатурата на мегаскандала с Красьо Черния?
- Голям брой магистрати бяха хвърлени в блатото, защото са си говорили с някого и някои от разговорите съвпаднали по време с изборите за ръководители. Но се оказа, че не всички разговори са били по това време и че не всички магистрати са кандидатствали за ръководни постове. Омърсени обаче са всички и завинаги. До момента без внимание остава основният проблем. Защо след като се твърди, че се плаща, за да си началник, не се правят опити да се установи механизмът за възстановяване на даденото? А и за печелене на още. Дали скандалът с Красьо не показва едно ново развитие - вече няма нужда да се опитваш да подкупваш магистрата по делото. Плащаш, за да си избереш ръководител, и той ще поеме комплексно грижата за теб. Не трябва ли основната активност на ВСС да се насочи към анализ на фактическото поведение на действащите и на бившите административни ръководители, на правните възможности които има административният ръководител за въздействие върху даден магистрат. Това би спомогнало за в бъдеще тази дейност да не съблазнява с възможности за печалба.
Никога не съм се чувствала добре от това, че има скандал в съдебната система. Аз съм убедена, че съдебната система трябва да е спокойно и стабилна. Не ме радва, че са злепоставени прокурори и съдии, защото са си говорили по телефона. И аз съм на мнение, че част от тях действително нямат място в съдебната система поради липса на професионални качества. Но за съжаление този критерий отдавна не се прилага реално.
Продължава да е жив митът за адвокатско лоби, което залага уж пробойни в законодателството, за да буксуват процесите?
- В България има забавяне на наказателните дела основно в досъдебната фаза. Продължителността на делата в съда е напълно в европейските норми. Страната ни никога не е била упреквана за продължителност на съдебната процедура. Всички вопли за буксуване на делата в съда идват от действията на изпълнителната власт и прокуратурата, които всъщност отговарят за разкриваемостта на престъпленията и за досъдебното производство. И за да отклонят вниманието от собственото си бездействие, прехвърлят проблема там, където той не съществува. В последните години се повтарят няколко напева. Първият от тях е за формализма на наказателния процес, който препятствал работата на прокурора. Никой обаче не казва в какво се състои този формализъм. Процесът винаги е форма, която следва да гарантира спазването на правата на гражданите и разкриването на обективната истина. Предложените промени в НПК всъщност целят уреждането на дребните проблеми на полицаи и прокурори. Предлага се поемните лица, които присъстват при действия, накърняващи основни права на гражданите, като например неприкосновеността на жилището им, да бъдат не две, а едно. Предлага се също съставените от полицаите протоколи, които не отговарят на изискванията на закона или се оспорва съдържанието им, да бъдат поправяни, като съставителите им бъдат разпитвани, за да разкажат какво се случило. И как наистина са намерили в жилището ви наркотици, но просто са забравили да ги впишат в протокола. И това не трябва да бъде пречка да ви осъдят. Демонстрира се загриженост за правата на пострадалия, които били много по-малко от тези на обвиняемия, но това не е вярно. В досъдебната фаза пострадалият е максимално защитен, защото неговите адвокати са най-малко двама - разследващият орган и прокурора. Ако има недоволство от работата им по защита правата на пострадалия, това не е законодателен проблем, а говори за лоша работа. Ако в съдебната фаза пострадалият се конституира като страна, има напълно еднакви права с тези на обвиняемия.
Предлага се и лек за високата заболеваемост.
- Що се отнася до отлагането на делата поради заболяване, не следва да се забравя, че според европейски изследвания българинът боледува най-много. Липсва обективна статистика колко дела се отлагат поради заболяване на подсъдими, защитници, пострадали, повереници или член на съдебния състав. И колко поради нередовни призовавания, неявявания на свидетели, на вещи лица и прочие. В съдебната фаза бързината не бива да се поставя над изискването за разкриване на обективната истина и правилното прилагане на закона. А в досъдебната обвиняемият не може да пречи. Действията с негово участие са само повдигането на обвинение и предявяване на материалите от разследването. Забавянето с години, довело и до прекратяване на хиляди дела по давност, не е защото обвиняемият не се е явил, за да му предявят материалите. Сега се предлага отново да се толерира бездействието на прокуратурата и на органите на досъдебното производство, като се увеличи давността и се премахне възможността обвиняемият, след като е пребивавал две години в това качество, да иска делото му да се разгледа от съда. И това се прави, след като в много решения на съда в Страсбург е изтъквано, че обвинението в България се повдига от прокурор безконтролно. Венецианската комисия определи българската прокуратура като прокуратура от съветски тип. Засилването на репресията при ниска разкриваемост е израз на безпомощност. Ясно е, че няма никакво значение каква е санкцията за отвличане, след като отвличанията не се разкриват. Въвеждането на все нови и нови престъпни състави и ограничаването на приложното поле на чл. 78 а НК (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) създават условия всеки български гражданин в един момент да се окаже престъпник. И когато престъпниците станат преобладаващата част от обществото, това спира да е негативна оценка.
Факт е, че успехът е далеч по-значим от почтеността.
- Държавата не бива да създава условия гражданите й да стават престъпници. Или пък да обявява за такива всички богати българи, както се предлага с проекта на закона за отнемане на имущество. В целия свят отнемането на имущество се допуска само при наличие на престъпна дейност. Различните правни системи предвиждат различна степен на доказаност на престъпно поведение, но никъде не съществува възможност за презумпирането му само на основание размера на притежаваното от някого имущество. Защото никъде не се смята, че е лошо да си богат. Никъде не се предвижда и отнемане на имущество само поради невъзможност лицето да докаже законен, т.е. обявен, деклариран доход. Отменената глава III на Закона за собствеността на гражданите е дори много по-демократична, защото изрично предвижда, че за недекларирани доходи имущество не се отнема, а се дължи плащане на данък. Невъзможно е да бъде проверена цялата държава, поради което се създава опасност този закон да бъде използван само при нужда и за сплашване. Безспорно е, че приемането му ще доведе до вълна от осъждания на България в Страсбург. И не само поради накърняване на правото на собственост, но и поради това, че държавата предвижда процедура за накърняване на правата на гражданина, след като вече го е лишила от възможности за защита - въвежда проверка на доходи 25 години назад. Но тя съхранява данни за неговите доходи само за пет години назад. И никога не е въвеждала изискване или препоръка към гражданина да съхранява документите си за толкова години назад.
Разговора води Огнян Стойчев

Адвокат Ина Лулчева е сред най-добрите практикуващи специалисти по наказателно право у нас. Член е на Софийската адвокатска колегия и осъществява защита по много от най-нашумелите процеси. Сред най-коментираните нейни дела е Андрей Луканов срещу България през 1996 г. в Страсбург. Това е първото дело, спечелено от български гражданин в Европейския съд по правата на човека. Ина Лулчева е защитник в процесите срещу Иван и Тодор Славкови, Стефан Софиянски, шефове на фалираните банки, Тошко Добрев, вдовицата на Самоковеца, Христо Ковачки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във