Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СКРОМЕН МЛАДЕЖ ОТВЯ ДЪРЖАВАТА КАТО ПЛЯВА

Край на илюзията, че МВР и съдебната система биха си изпотрошили ръцете и краката от престараване, ако насреща им се изправи някой баровец. А пък за бедните и неизвестните граждани на милата ни татковина блюстителите на реда и слугите на Темида дори пръстите си не мърдат.
В историята, която днес ще ви разкажем, участва точно такъв човек: достатъчно заможен и с влияние, което се простира не само в България и в Европа, но и на още един-два континента. По принцип той би могъл да реши проблема си или с една чанта пари, или с три-четири телефонни разговора. Кой знае по какви негови си съображения обаче човекът тръгва по трънливия път на обикновения българин, който започва с обикновена жалба в съответната община и свършва с осъдителна присъда срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Съвсем естествено човекът прави най-грубата грешка в живота си, защото ако беше подходил към проблема като баровец, отдавна щеше да се радва на добро физическо и психическо здраве. А не все още да търси откъде точно извира онази невидима сила, която е в състояние да обезцени до неузнаваемост действащата нормативна уредба и да превърне блюстителите на реда и закона в най-обикновен... слугинаж.
Точно преди три години без един месец - на 13 септември 2004-а, гражданинът Бранимир Ботев, който от 1988 г. има къща в столичния кв. Бояна, пише жалба, адресирана до служба Незаконно строителство на столичния район Витоша и до софийската Регионална O дирекция за национален строителен контрол (РДНСК). В нея той съвсем накратко споделя, че от няколко дни в съседния имот са влезли багери и булдозери, които с такъв размах са започнали да копаят, че са... влезли дори в двора му.
От няколко дни, буквално - в задната част на двора ми, започнаха строително-ремонтни работи и машините, с които се извършват те, влизат в границите на собствения ми имот безцеремонно и без каквото и да е съгласие от моя страна. Още повече - без никаква легитимация от страна на собственика на съседния имот и без представянето ми на нито едно официално разрешение за подобна дейност - пише в жалбата на Бранимир Ботев. - Строителната фирма, която работи на импровизираната площадка, също не се е легитимирала и не е представила никакви документи, за основанието, на което извършва тези дейности. Освен явното административно закононарушение въпросната строителна фирма всекидневно нанася щети в моя двор, сред които са съборената ограда между двата имота и прекъснатата канализация към къщата ми, се казва още в сигнала до строителните надзорници.
В края на жалбата си Бранимир Ботев най-учтиво моли съответните служители от служба Незаконно строителство в община Витоша и в РДНСК-София да прекратят самоуправството на строителната фирма и да извършат проверка по случая, след което - като заинтересована страна и потърпевш, да го уведомят за три конкретни резултата от тази проверка:
- съществува ли оградна линия между двата имота, дали напоследък тя не е ситуирана по нов начин и на какво основание;
- кой и кога е издал разрешение за строеж в съседния имот;
- на чие име са издадени всички разрешения и на какво законово основание.
Какво са правили тогавашните компетентни лица от община Витоша не е известно, но реакцията на РДНСК-София е хем светкавична, хем... уникална и в европейски, и в световен мащаб.
Само две седмици и два дни след като Ботев изпраща споменатата жалба, край изкопа в съседния имот пристига делегация на РДНСК-София, която извършва проверка и съставя констативен акт № С4-1629-1, в който буквално пише следното:
Днес, 29 септември 2004 г.,
работна група в състав: Еми Ангелов Костов (или поне така се чете) на длъжност младши инспектор при ОД (каквото и да означава това - бел. ред.) към РДНСК - гр. Столична, Мирослав Павлинов Павлов на длъжност младши инспектор при ОД към РДНСК - гр. Столична, и Петра Илиева Стаменова на длъжност младши експерт СК (явно Строителен контрол - бел. ред.) при община Витоша,
извърши проверка на строеж: Жилищна сграда, намиращ се в гр. София, административен адрес ул. Шишманова крепост № 16, УПИ, п. - ХХ-431, кв. 59, урегулиран имот...
Имотът е собственост на: неизвестен.
Строежът е собственост на: неизвестен.
Проверката се извърши в присъствието на: неизвестен.
Възложител на строежа: неизвестен.
Строител: неизвестен.
Строителен надзор: неизвестен.
Установени нарушения: започнати изкопни работи за строеж на жилищна сграда без одобрени проекти, издадени разрешения за строеж и протокол обр. 2.
Нарушени разпоредби: чл.148, ал.1. (б.ред. - от кой закон не е посочено).
...
Възражения по настоящия констативен акт могат да бъдат подавани до РДНСК-Столична, ул.Алабин № 35, в 14-дневен срок, считан от 30 септември 2004 година...
Колкото и да не е за вярване, въпреки безобразния си вид, този документ свършва работа. На 19 октомври 2004 г., директорът на Дирекция Национален строителен надзор издава Заповед № ДИ-23-491, с която забранява всякакви строителните работи на ул. Шишманова крепост № 16. А гражданинът Бранимир Ботев въздъхва с облекчение и, досущ като Дядо Йоцо от разказа на Иван Вазов Иде ли, започва да чака отговорите на въпросите, които е задал на община Витоша и РДНСК-София в жалбата си от 13 септември 2004 година.
Съвсем естествено през следващите три месеца той не получава никакви отговори. За сметка на това обаче надеждата му, че правдата все пак е възтържествувала, увяхва по най-скоропостижен начин.
В края на декември 2004 г. - началото на януари 2005 г. строително-монтажните работи в съседния двор са възобновени, а къщата му отново започва да се тресе под напора на багерите и бетонобъркачките.
Ето защо на 15 януари 2005 г. Бранимир Ботев подава нова жалба, която този път е адресирана до... къде ли не: до Столичната община, до Дирекция Национален строителен надзор, до тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и т. н.
Реакцията, досущ като през есента на 2004 г., е мълниеносна и... абсурдна.
На 19 януари 2005 г. край огромния кратер на ул. Шишманова крепост се изсипва втора тричленна делегация, в чийто състав влизат споменатата по-горе Петра Младенова от отдел Строителен контрол на община Витоша, както и две ченгета от Направление Икономическа полиция към СДВР - Мартин Златков и Атанас Чендрев.
След почти едночасово съзерцание на дълбокия изкоп обаче общинарката Петра Младенова пише констативен протокол (парафиран и от двете ченгета), който е много далеч дори от смътната представа за официален документ: най-обикновен кариран лист, без пореден, входящ или изходящ номер, без законовото основание за неговото съставяне, без цитиране на предписанията, които собственикът на обекта е изпълнил, и без нормативните текстове, които продължава да нарушава.
За сметка на това обаче от съдържанието на бумагата става ясно, че въпросната Петра Младенова и нейните шефове в община Витоша винаги са знаели кой стои зад незаконния строеж на ул. Шишманова крепост, защото този констативен протокол гласи:
Собственикът на парцела Александър Боянов Димитров, ЕГН 7412..., живущ в гр. София, ул. Княжевска, бл.48, вх. Г, е засипал направения от него незаконен изкоп с размери 20 на 10 метра, както и оформените траншеи за ивични основи и фундаменти с частично положен подложен бетон. При направената проверка в техническия архив на р-н (т.е. община - бел. ред.) Витоша се установи, че към днешна дата на собственика на УПИ ХХ-431, кв. 59 в местността Бояна няма одобрени строителни книжа и документи и няма издадено разрешение за строеж.
Откъде Александър Димитров е успял да разбере, че незаконният му строеж отново ще бъде проверяван, не е трудно да се досети човек. Как обаче само за четири дни (от 15 януари, когато Ботев подава новата жалба, до 19 януари, когато Младенова и ченгетата пристигат на обекта) той е успял да намери свободна пръст и да засипе чудовищната яма, е мистерия, съперничеща си с построяването на Хеопсовата пирамида или с изграждането на Висящите градини на Семирамида.
Но още по-озадачаващото в този епизод от строителната драма в полите на Витоша е друго.
Съгласно чл.213 и чл.214 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) съдилищата единствено имат право да осъществяват контрол по законосъобразността на индивидуалните административни актове, каквато е заповедта на директора на ДНСК за спиране на незаконен строеж на ул. Шишманова крепост № 16.
По най-различни причини, чието описване в момента не е наложително, Александър Боянов Димитров не обжалва тази заповед пред Софийския градски съд (по онова време специализираните административни съдилища все още не съществуваха), така че тя влиза в сила и става задължителна за изпълнение както за бизнесмена, така и за ръководството и чиновниците в община Витоша.
В коментирания случай обаче не се случва нищо подобно. На 30 ноември 2005 г. бившият вече главен архитект на община Витоша Георги Станоев (преди около година той бе принуден да освободи поста заради подобни далавери) отменя заповедта на ДНСК и издава на Александър Димитров... разрешение за строеж № 569 от същата дата.
Какво се случва по-нататък е ясно: всичко започва отначало. Бранимир Ботев отново сяда да пише жалба след жалба, а Александър Димитров продължава да копае и да лее бетон. Като единствената разлика с драмата от 2004 г. е, че младият предприемач прави три много умели хода за постепенното си разграничаване от незаконния строеж като физическо лице.
На 19 декември 2005 г. той учредява право на строеж в полза на Централноевропейска брокерска компания ЕООД (тя е негова еднолична собственост и е с основен предмет на дейност подготовка на недвижими имоти за продажба) за изграждане на жилищна сграда с разгърната застроена площ от 1195.5 кв метра, намираща се на ул. Шишманова крепост № 16. Едновременно с това обаче Димитров си запазва правото на строеж (в същата сграда, естествено) на други седем апартамента, чиято обща площ е около 900 кв. метра.
На 8 май 2006 г. Александър Димитров продава терена под незаконния строеж (1001 кв. метра) на 29-годишната Петя Колева Митева. Според информационната система Дакси Митева най-вероятно е наемен работник, защото никъде не фигурира като собственик на ЕТ, съдружник в ООД или акционер. Данни, че тя си вади хляба като член или председател на директорски борд, управителен или надзорен съвет, също няма. И може би точно заради това Александър Димитров й подарява въпросния декар за 34 000 лв., вместо да го продаде пазарни цени и да спечели не по-малко от 450 000 евро.
На 25 юли 2006 г., чрез нотариално заверена декларация, Александър Димитров се отказва от правото си на строеж и на седемте апартамента, като го прехвърля отново на Централноевропейска брокерска компания ЕООД.
А на 17 юли 2007 г. Бранимир Ботев изпраща поредната (и засега последна) жалба до директора на ДНСК, в която се казва следното:
На строителната площадка липсват каквито и да било обозначения относно вида и характера на строителството, издадените строителни книжа и основанията за това, легитимация на инвеститора, строителя и строителния надзор.
В посочения имот е навлязла тежка строителна техника - багери, фадроми и камиони, които подкопават основите на терена, върху който се намира собствената ми къща.
Изкопът е с разлика в нивата от 7-8 метра и създава реална опасност имотът, върху който е построена къщата ми, да се срути ведно с хората вътре.
Двата имота се намират в свлачищна зона, с висока степен на риск при земетресение, с постоянни повърхностни и подпочвени води и стръмен наклон на терена. Доколкото ми е известно, хидроложки проучвания на терена не са правени, а обектът не е съгласуван с Геозащита с оглед предварително укрепване на изкопите, изграждане на водоотвеждащи дренажни инсталации и обезопасяване на подкопавания терен и самото строителство.
Вследствие на незаконните действия в собствения ми имот и къща се появиха сериозни деформации и пукнатини - по външните и вътрешните стени, по таваните и подовете - които създават реална опасност за здравето и живота ни.
В края на вопъла си Бранимир Ботев за пореден път моли за спешната намеса на единствения компетентен държавен орган, който може да спре строителното своеволие. След което отново се превъплъщава в образа на дядо Йоцо и започва да чака... от умрял писмо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във