Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛАВЧО КЪРЖЕВ ОТИВА НА СЪД ЗА ДРЕБОЛИИ

Топла есен очаква бившия шеф на Софийската районна прокуратура (СРП) Славчо Кържев. Във вторник (21 август) Софийската градска прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу него в Софийския градски съд. Срещу Кържев са повдигнати две обвинения - за престъпление по служба (чл.282, ал.2 от Наказателния кодекс) и за престъпление срещу правосъдието (чл.289 от НК). Очаква се делото да бъде насрочено за през есента.
Кържев е пипнат да нарушава закона само в два случая, които подробно са описани в обвинителния акт срещу него. През годините на неговото управление обаче се носеха какви ли не слухове и легенди за злоупотреба със служебно положение, за сделки под масата, за поръчкови разследвания и какви ли още не. Магистрати, патили от Кържев, се надяват Националната следствена служба и Софийската градска прокуратура да не спрат дотук с разследването срещу него, а да стигнат до дъното на нещата и да заличат славата, която се носеше за Софийската районна прокуратура, а именно, че Кържев я е превърнал в СРП ООД.

Васил Златарски, Георги Златарски и братовчед му Георги Стоянов притежавали недвижим имот на ул. Христо Белчев №9 в София.
През 1992 г. Васил Златарски и Георги Стоянов отдали под наем своята част от собствеността на фирма Вектор АВ ООД. Съдружник в дружеството бил зетят на Георги Златарски - Андрей Заднепровски. Партньор му бил Виктор Константинов.
До 1999 г. отношенията хазяи-наематели били коректни. На 1 юли с.г. между двете страни бил подписан анекс към договора за удължаване на срока за наема до края на 1999 година.
От новата 2000 г. обаче фирма Вектор АВ не напуснала имота на братовчедите, а продължила да го ползва (там бил направен ресторант), но без да плаща и стотинка наем.
На Георги Стоянов му писнало да се разправя с бизнесмените за пари и предявил иск срещу тях в Софийския градски съд (СГС) за сумата от 19 000 лв. - на толкова възлизала неустойката за периода 1 януари - 31 юли 2000 г. за неизпълнение на сключения договор, т.е. фирмата не се е изнесла от имота и не плаща нищо.
На 13 януари 2001 г. СГС осъдил дружеството да заплати сумата на Георги Стоянов. Бизнесмените обжалвали решението пред Софийския апелативен съд. Незнайно защо, въззивната инстанция се е произнесла чак на 19 юли 2006 г. като потвърдила присъдата на СГС.
Докато чакал решението на апелативните магистрати, Георги Стоянов предприел и друг ход. На 25 юли 2003 г. той отново предявил иск срещу фирма Вектор АВ този път за сумата от 12 154 лв., която представлява неустойка за използване на имота в периода 1 август - 30 ноември 2000 година. Фирмата продължавала да държи ресторанта в неговия имот без да плаща наем.
На 27 май 2004 г. СГС уважава иска на Стоянов и осъжда Вектор АВ да заплати парите. Делото отново отива в апелативния съд. Този път обаче магистратите отсъждат друго. На 9 февруари 2005 г. те обявяват в решението си, че искът е неоснователен и недоказан и го отхвърлят.
Докато молбите на Георги Стоянов се мотаят из съдилищата, той, заедно с Васил и Георги Златарски решават да продадат имота си на ул. Христо Белчев. На 12 декември 2003 г. те сключват договор за покупко-продажба с фирма Физер-Б.Г. ЕООД.
Дотук всичко върви гладко в обвинителния акт на Софийската градска прокуратура. Но изведнъж се появява някакъв човек, който има някакви претенции към някакъв имот.
През 2004 г. Георги Стоянов получава призовка за явяване като ответник на гражданско дело в СГС, образувано въз основа на предявен иск от Сашко Димитров Славеев. Към исковата молба на Славеев бил приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10 юли 2003 г., в който договор като продавач фигурира името на Сашко Славеев, а като купувач - Георги Стоянов, пише в обвинителния акт срещу Кържев. Откъде се появи този човек, за какъв имот става дума, за каква сума - не е написано в документа на държавното обвинение. Но именно от тази молба започват
проблемите на Георги Стоянов със Славчо Кържев.
Поради нередности в исковата молба на Славеев, съдът прекратява производството. Но Георги Стоянов решава да си търси правата в прокуратурата.
На 6 февруари 2004 г. той депозира жалба в Софийската районна прокуратура (СРП), в която моли да се образува полицейско производство срещу Славеев за използване на документ с невярно съдържание. Седмица по-късно държавното обвинение се задействало и образувало дознание като начало срещу неизвестен извършител.
През март с.г. Георги Стоянов получил призовка да се яви при районния прокурор на София на 1 април. На същата дата човекът чинно изпълнява закона и застава пред кабинета на Славчо Кържев (по онова време той е районен прокурор на столицата). Първоначално си мислел, че секретарката ще го упъти до обвинителя, който се занимава с неговата жалба. Но останал силно изненадан, когато жената го въвела в кабинета на Кържев.
Разговорът тръгнал с обещание от страна на районния прокурор на София за пълно съдействие за изясняване на истината около спора му със Сашко Славеев. Георги Стоянов се поотпуснал и започнал да споделя своите съдебни неволи. Разказал на Кържев, че е собственик на имот в центъра на столицата заедно с братовчед си Георги Златарски. Но двамата не се разбирали добре, защото роднини на Златарски му дължали пари. При споменаването на името на Златарски, Славчо Кържев реагирал доста остро и пояснил, че с Георги Златарски са приятели от години и че двамата братовчеди трябвало да оправят отношенията си.
Кържев започнал да разпитва госта си за роднинската вражда. Разбрал каквото било нужно и прекратил разговора като на изпроводяк поискал телефона на Стоянов и му казал, че пак ще го призове.
Междувременно спорът за имота на ул. Христо Белчев претърпял развитие. Съдружниците във фирма Виктор АВ - Андрей Заднепровски и Виктор Константинов подали жалба в СРП срещу Георги Стоянов. Бизнесмените искали съдействие от държавното обвинение за решаване на имуществените проблеми с човека. Те се притеснявали да не бъдат с нещо излъгани като се мотивирали с иска на Сашко Славеев срещу Георги Стоянов.
Жалбата на бизнесмените попаднала на бюрото на Славчо Кържев. Според вътрешни правилници той трябвало да я разпредели на свой подчинен за разглеждане. Но вместо това Кържев лично се заел със случая.
На 11 май 2004 г. той извикал в кабинета си Георги Стоянов, Андрей Заднепровски и Виктор Константинов. В присъствието на двамата бизнесмени, районният прокурор започнал да убеждава Стоянов да намали сумата в исковата си молба срещу фирма Виктор АВ. Накрая
Кържев се заканил да предприеме други мерки,
без да уточнява какви, ако Стоянов не го послуша. Човекът се притеснил, той поискал време, за да може да се срещне с братовчед си Георги Златарски и двамата да се разберат. Районният прокурор се съгласил и допълнил, че той ще им уреди да се видят.
След като напуснал кабинета на Кържев, Георги Стоянов побързал да се консултира с приятелите си Георги Чинов и Марин Йотов. Подробно им разказал за срещата и поискал съвет. Те му казала ако има следващо призоваване да отиде с адвокат.
Така и станало. На 7 юни 2004 г. Стоянов отново получил призовка да се яви след два дни в Софийската районна прокуратура. Той се обадил на адвоката си Веселин Николов и на 9 юни двамата застанали пред кабинета на Кържев. Но тогава се разиграла доста неприятна и грозна сцена.
Кържев излязъл да посрещне Стоянов, но като видял, че с него има още един човек, се поинтересувал какъв е. Като научил, че е адвокат, районният прокурор се ядосал. Той се развикал, че Георги Стоянов няма нужда от защитник, защото все още не е обвиняем е че Николов нямал работа на срещата. Адвокатът се опитал да възрази, но Кържев още повече се вбесил. Той разпоредил на секретарката си да извика охраната, която да изведе защитникът от сградата. Николов спестил тези усилия на гардовете и сам си тръгнал. Но преди да напусне стаята посъветвал клиента си нищо да не казва и да не подписва.
В кабинета на Кържев Георги Стоянов заварил братовчед си Георги Златарски. Но двамата почти не разговаряли, основно говорел Кържев, който искал от Стоянов да опрости дълговете на фирма Вектор АВ. Само тук се намесил Златарски, който допълнил, че зет му Андрей Заднепровски имал в момента много малко пари и не можел да плаща. Стоянов обаче не се съгласил да оттегли исковата си молба. Тогава Кържев казал, че му дава срок да размисли и когато пак го призове трябва да чуе окончателното решение на въпроса.
Стоянов обаче повече не можел да търпи тези издевателства. Веднага след като напуснал кабинета на Кържев той написал и подал сигнали срещу него до Висшия съдебен съвет и до главния прокурор.
Според Софийската градска прокуратура Кържев се е държал като арбитър в гражданско-правен спор, което е извън кръга на служебните му задължения.
В обвинителния акт е описан още един случай, според който
бившият районен прокурор на София е нарушил закона.
Става дума за дело от 2001 година. На прокурорът от СРП Петьо Петров (в момента той е заместник-директор на Столичната следствена служба) му е било възложено да разследва престъпление по чл. 215 от Наказателния кодекс - вещно укривателство. Като обвиняем бил привлечен Петър Милев. Като веществено доказателство по делото бил иззет автомобил Опел Вектра. Повече подробности за това разследване не се споменават в обвинителния акт.
На 4 декември 2001 г. Милев пуснал молба в СРП, с която иска да му се върне колата. Наблюдаващият прокурор Петьо Петров изискал делото от Втора териториална следствена служба, за да види какво става с разследването и да се произнесе по молбата. Но не успял да дочака пристигането на материалите, защото се разболял и останал вкъщи да се лекува. Междувременно обаче (на 17 януари 2002 г.) Светлана Федорович също депозирала искане да й се върне същият автомобил.
На 28 януари 2002 г. вече оздравелият Петьо Петров отказва да върне опела и на Светлана, и на Петър Милев. Според прокурора в случая ставало дума за гражданско-правен спор и прокуратурата няма да се меси.
Милев обаче се заинатил. На 4 февруари с.г. отново депозирал молба, с която си иска колата. Но още преди Петров да успее да се произнесе, в кабинета му дошла секретарката на Кържев и казала, че шефът иска молбата. След около 10 минути Кържев повикал Петьо Петров в кабинета си.
Началникът на СРП започнал да държи сметка на подчинения си защо не е върнал опела на Милев. Отговорите не го задоволили и Кържев заповядал веднага в кабинета му да се яви следователят по делото. Час-два по-късно пристигнал Ясен Тодоров от Втора териториална следствена служба заедно с цялата документация по случая. Срещата се състояла в кабинета на Кържев. На ния присъствали Кържев, Тодоров, Петров и заместник-районният прокурор на София Валентин Кирилов.
Пред всички Кържев разпоредил на заместника си да се запознае с делото като през цялото време докато говорел сипел обиди по адрес на Петров и Тодоров. Как ги е наричал не е ясно. Няколко часа след срещата, Петров отново бил повикан в кабинета на Кържев, където вече го чакал и Кирилов.
Заместникът заявил, че се е запознал с материалите и че няма никакъв проблем колата да бъде върната на Петър Милев. На 8 февруари 2002 г. Кирилов издал постановление, с което върнал автомобила. Не е ясно кой и кога, но неговият акт е бил протестиран пред Софийската градска прокуратура. На 13 февруари с.г. постановлението на Кирилов е било отменено.
Петьо Петров, също като Георги Стоянов, не оставил нещата така. На 4 март 2002 г. той написал и пуснал сигнал срещу Славчо Кържев до Висшия съдебен съвет. Но както и в първия случай, кадровият орган на Темида въобще не е реагирал.
Заради тези две престъпления Славчо Кържев ще се изправи наесен пред Софийския градски съд. За съжаление, обаче, разследващите органи не можаха да докажат по-сериозни нарушения, извършени от бившия шеф на СРП. Както Параграф 22 писа в миналия си брой, той е бил разследван за 18 случая, в които се е месил или които е решил по начин, различен от законовия. Но в 16 от тях обаче Националната следствена служба и Софийската градска прокуратура не са успели да го пипнат и с пръст, защото неговата намеса е била... благославяна с акт на висшестоящ обвинител.

Facebook logo
Бъдете с нас и във