Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕД КАТО НЕ НИ РАЗСЛЕДВАТ, ЗНАЧИ РАБОТИМ ДОБРЕ

Хема Гайего Санчес е родена на 18 май 1962 година. Завършва право в мадридския университет Сан Пабло-Сеу. Зад гърба си има 16-годишен стаж - като съдия-следовател в 35-и Наказателен съд в Мадрид, като експерт към Генералния съвет на съдебната власт (испанският аналог на Висшия съдебен съвет) и като преподавател в Института за обучение на магистрати. Освен това тя е член на експертната група към Националния център за борба с домашното и сексуалното насилие и председател на Асоциацията на магистратите в Мадрид. Хема Гайего Санчес владее френски и английски език. С България се запознава като експерт в екипа за изработване на нов Наказателнопроцесуален кодекс, финансиран по програмата ФАР на Европейския съюз и ръководен от Генералния съвет на съдебната власт на Кралство Испания. Г-жо Гайего, какво представлява дежурният съд, в който работите, и какво толкова се случва, че той да бъде отворен непрекъснато?- В Мадрид има пет подобни съдилища, които наистина работят по 24 часа в денонощието. В тях обаче не се гледат само дежурни дела от типа един пиян се сбил с друг, а след това двамата строшили няколко витрини. Тъкмо обратното - тези съдилища се занимават с всички онези сериозни случаи, чието отлагане е фатално за правосъдието. Те издават спешни заповеди за незабавни обиски и арести и дават разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства в екстремни ситуации. Ето защо в този тип съдилища, освен магистрати и съдебни служители, работят още прокурори и съдебни лекари. Тоест - в Мадрид, по всяко време на денонощието има постоянно действащи съдебни екипи, готови да обезпечат работата на полицията?- Точно така. Как процедирате, когато задържаните не са под ваша юрисдикция?- Призоваваме колегите от другите провинции да ни посочат какви юридически актове трябва да приложим, защото всяка испанска провинция има и свое специфично наказателно законодателство. А в други случаи, когато престъпленията са извършени от чужденци, викаме преводачи, експерти от Министерството на правосъдието и от прокуратурата. В момента очаквам да дойде английски преводач, за разпити по две дела с участието на чуждестранни граждани. В единия случай обвиняема е хърватска гражданка, която е родена в Загреб, но от пет-шест години живее в Испания. Тя е арестувана в Мадрид за три обира, извършени в различни части на Испания - в Малага, Тараса и Астуриас. Другият случай е свързан с агресивно сексуално поведение към малолетни и непълнолетни, но подробности няма да коментирам. Освен това гледах няколко дела за налагане на мерки за неотклонение на участници в организирана престъпна група. Бандата е специализирана в нападения над пощальони и разбиване на пощенски кутии с цел кражба и осребряване на фирмени платежни документи. А накрая се появи и един иск по дело за домашно насилие, което по принцип върви в друг съд. Откога в Испания работят подобен тип съдилища?- Испанската правораздаване е с вековни традиции. Досега системата е била обект на многобройни промени, но никой никога не е докосвал нейните правомощия. Аз например от 16 години работя тук и друга ситуация не познавам. Може понякога да е била променяна бройката на дежурните съдии, но това винаги е било съобразявано с конкретните нужди на града. Това означава, че вие произнасяте присъда в рамките на 24 часа след разкриването на дадено престъпление, така ли?- Не. Това означава, че ние не само посещаваме местопрестъпления и даваме експресни разрешения за обиски, но гледаме и дела за по-леки криминални престъпления.Кои са най-честите престъпления, с които се сблъсквате?- Обири, кражби, домашно и улично насилие, пътнотранспортни произшествия, шофиране в нетрезво състояние и т. н. Вярно ли е, че понякога се занимавате и с... трансплантация на органи?- Да, разбира се. Причината е, че в Испания автомобилният трафик е огромен и много често, при тежки катастрофи, се налага роднини на пострадалите да даряват един или друг свой орган. Според действащото законодателство обаче, за да бъде извършена трансплантация, задължително трябва да има и разрешение от съда. Нашата намеса е необходима и в случаите, когато пострадалият и семейството му принадлежат към вероизповедание, забраняващо кръвопреливането. С какво вашата практика се отличава от практиката на съдиите в нормалните съдилища?- Ще ви дам само един пример. Ако по дело за грабеж в магазин обвинението поиска шест години затвор за извършителя и той се съгласи, аз имам право да намаля присъдата му с една трета, т. е. - да наложа наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Това е т. нар. присъда на подчинение. Тоест - вие имате право да задействате тази процедура веднага?- Винаги се прави веднага.А какво се случва, когато подсъдимият не се съгласи с присъдата, поискана от прокурора?- Делото се изпраща в редови наказателен съд, където се гледа по общоприетата процедура. Смятате ли, че с вашата работа реално разтоварвате полицията, прокуратурата и редовите наказателни съдилища от по-леките случаи? - С точни статистически данни не разполагам, но след като дежурните съдилища съществуват от години и все още никой няма намерение да ги закрива, значи от работата ни има съвсем реална полза. Г-жо Санчес, бихте ли обяснила как се гледат три дела за 45 минути? Само рутината ли ви помага да развивате подобна скорост?- В испанското законодателство съществуват различни процедури, по които се санкционират леките нарушения и тежките криминални престъпления. Образно казано днес (16 юли 2005 г. - бел. ред.), сме дежурни по бързи дела за леки нарушения. Характерното за тези случаи е, че обвиняемите са заловени на местопрестъплението, а закононарушенията не могат да бъдат квалифицирани като тежки криминални престъпления, които изискват продължително и многопластово разследване. Другото, което е характерно за този тип дела, е, че невинаги присъствието на извършителите е задължително. В два от случаите, които току-що приключиха, става дума за кражби от търговски обекти, а в третия случай - за свада между бивши съпрузи, придружена с обиди и заплахи. По какъв начин е регламентирано бързото производство по т. нар. леки случаи?- В Наказателния кодекс на Испания съществува специална глава, в която са описани всички случаи, по които може да се образува бързо производство - леки и средни телесни повреди; тормоз и заплахи с физическо насилие; нарушаване на обществения ред и неподчинение на органите на властта; нарушения на правилата за движение и по-леки пътнотранспортни произшествия и т. н. Има ли краен срок за приключването на този тип производства? - Не, но практиката сочи интересен феномен: закононарушителите предпочитат делата им да минават през обикновени, а не през дежурни съдилища. Помните ли колко време продължи най-дългото ви дело?- Разбира се, но го гледах не в Мадрид, а в Барселона. Отнасяше се за едно дете, което беше съборило тежко осветително тяло в помещение, където се извършва ремонт. Това наистина беше дълъг процес, защото започнахме в девет часа сутринта и свършихме в осем часа вечерта. Пак ще припомня, че става дума за дела от първа инстанция, които не са кой знае колко сложни от фактическа и правна гледна точка. И затова съм сигурна, че има дела във Върховния съд, които продължават по няколко седмици или месеци. Знам със сигурност например, че мой колега - Хавиер Бермудес (интервю с председателя на Наказателното отделение на Националната аудиенция на Испания - специален съд, в който се гледат само дела срещу организираната престъпност, бе публикувано в Параграф 22, бр.33 от 20 август 2005 г. - бел. ред.), е имал дело, което е продължило повече от един месец, но при нас подобни явления няма. А кое ваше дело оценявате като най-интересно?- Трудно ми е да определя, защото интересните случаи са страшно много. Спомням си например делото, образувано за скандал в мадридски бар, завършил със смъртта на един младеж. Казусът беше доста сложен, защото имаше няколко заподозрени и... нито едно конкретно доказателство. Наложи се да изслушам всички клиенти в заведението, но понеже нито един от тях не беше дошъл доброволно, много скоро атмосферата стана тягостна, а работата - мъчителна. В крайна сметка обаче извършителите на престъплението бяха идентифицирани и бяха осъдени за убийство. Г-жо Санчес, вие бяхте консултант на работната група, изготвила проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс в България. Бихте ли споделила от какво се интересуваха най-много българските ви колеги?- Интересуваше ги най-много оценката на доказателствата при бързото съдопроизводство. Те например бяха доста изненадани, че в испанската наказателна практика признанието на жертвата се приема като доказателство, въз основа на което може да бъде постановена осъдителна присъда. Другата основна тема на разговорите бе свързана с кръга от закононарушения, които могат и трябва да бъдат санкционирани чрез бързо съдебно производство. Безспорно бързината е един от най-големите проблеми на българския наказателен процес, защото не са малко делата, които се точат в продължение на пет-шест години, че и повече. Кой например в Испания има право да отлага един съдебен процес - адвокатите, държавното обвинение или председателя на съда?- Никой няма подобно право, защото бавното правораздаване не е ефикасно. Ако един съдия например не успее да улови даден процес още от самото начало и не накара прокуратурата и защитата да работят по зададения от него ритъм, това се смята за дисциплинарно нарушение. Освен това, въпреки многобройните трудности, едва ли има испански съдия, който би задържал дадено дело повече от необходимото. Успявате ли?- Мисля, че успяваме, въпреки огромния брой на делата. Тук сме 11 съдии и 50 съдия-следователи и всяка година при нас влизат над 8000 нови дела. В същото време обаче работата ни е достатъчно отговорна и достатъчно много, за да си позволим лукса да отлагаме дела просто, защото някой така е решил. А кое ви дава основание да смятате, че се справяте?- Отговорът е много елементарен: щом Генералният съвет на съдебната власт, който периодично ни идва на гости, досега не е образувал нито едно дисциплинарно или наказателно производство срещу наш съдия, значи си вършим работата отговорно и качествено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във