Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕД УБИЙЦИТЕ НА ЛУКАНОВ ТЕМИДА ПОМИЛВА И ТЕХНИТЕ БИЯЧИ

Удивителните мистерии около екзекуцията на Андрей Луканов продължават. Според единствената версия, върху която бе изградена обвинителната теза по делото за покушението срещу бившия премиер, разплитането на случая е започнало с разкриването на друго показно убийство - на украинеца Сергей Шанин, който бе ликвидиран на 6 март 1996 г. в София.
Три години по-късно - през май 1999-а, бе заловен единият от килърите му - неговият сънародник Алексей Кичатов, който бе затворен за два-три дни в прословутата Къща на ужасите в Копривщица. Там той направи пълни самопризнания, след което всички убийци на Луканов, както и съучастникът на Кичатов в покушението на Шанин - Олег Проценко, бяха изловени като зайци.
След дългогодишни епохални съдебни битки и игра на нерви, която понякога преминаваше в открита война между МВР и следствието, от зимата на 2006 г. стройната логическа конструкция на разследващите, начело с бившия топ полицай Ботьо Ботев и бившия топ следовател Богдан Карайотов започва да се пропуква. И то толкова силно, че в началото на седмицата от тази конструкция не остана и следа, а професионалните наследници на двамата топове се върнаха там, откъдето започна всичко: при неразкритите убийства на Сергей Шанин и Андрей Луканов.
В хронологичен порядък, събитията се развиха така.
На 24 февруари м. г. Софийският градски съд оправда подсъдимите за убийството на Сергей Шанин - Алексей Кичатов и Олег Проценко, защото показанията им са били изтръгнати с насилие, а по делото не е приложено нито едно читаво доказателство за тяхната вина.
На 8 юни 2006 г. Софийският апелативен съд тотално оправда подсъдимите за екзекуцията на Андрей Луканов, а на 15 март 2007 г. Върховният касационен съд потвърди това решение и завинаги върна в обществото Ангел Василев, Юрий Ленев, Георги Георгиев, Алексей Кичатов и Александър Русов.
А във вторник (7 август) Военноапелативният съд сложи точка на цялата мелодрама, оправдавайки и единствените трима подсъдими сред биячите от МВР, с чиято помощ навремето Юрий Ленев и две трети от останалите убийци на Луканов и Шанин доброволно направиха пълни самопризнания.
Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, униформените слуги на Темида отдавна трябваше да прекратят наказателното преследване срещу полицаите Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков. От онова, което е известно по делото, инцидентът - съвсем накратко - се е развил по следния сценарий.
На 1 юни 1999 г. Юрий Ленев е арестуван, натоварен в микробус и откаран в т.нар. Къща на ужасите в Копривщица. По пътя той е ескортиран от няколко ченгета от НСБОП и ДНСП, сред които са антимафиотите Илия Антонов (ръководител на групата по задържането на Ленев), Стефан Гъров и Кирил Пенков. По време на пътуването Гъров и Пенков многократно удрят лежащия на пода в микробуса арестант и блъскат краката му с плъзгащата се врата на микробуса.
На 2 юни 1999 г. Ленев е отведен в следствения арест, който се намира в двора на Националната следствена служба (НСлС) на бул. Д-р Г. М. Димитров № 42. Същия ден той е прегледан от лекаря на НСлС д-р Димова, която констатира множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедрицата на левия крак.
В средата на юли 1999 г. майката на Ленев - Дацка, за първи път вижда сина си и изпада в паника, защото следите от побоя все още личат по тялото му. Тя подава жалби до всички инстанции, но през следващите няколко месеца никой не й обръща внимание.
В края на 1999 г. Софийската военна прокуратура най-сетне образува дело за издевателствата над задържания, а на 5 януари 2000 г. срещу Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков от НСБОП са повдигнати обвинения за нанасяне на лека телесна повреда (чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130 от Наказателния кодекс).
В края на 2005 г. Софийската военна прокуратура внася обвинителния акт срещу Антонов, Гъров и Пенков в Софийския военен съд, а процесът срещу тях започва на 28 февруари 2006 година. Ленев е конституиран като граждански ищец. Той иска 100 000 лв. обезщетение.
На 30 октомври 2006 г. тримата полицаи са оправдани, като съдът отхвърля и финансовите претенции на Ленев. В мотивите си военният съдия Цанко Грозев пише, че ченгетата са респектирали Юрий Ленев в рамките на закона и не са превишили правата си.
На 14 ноември 2006 г. военният обвинител Мирослав Ангелов протестира оправдателното решение пред Военноапелативния съд, а първото заседание е насрочено за 29 януари 2007 година.
На 1 декември 2006 г. обаче изтече абсолютната давност (седем и половина години) на престъпленията, за които тримата антимафиоти са изправени на подсъдимата скамейка.
Вместо обаче да прекрати наказателното преследване срещу тях на 29 януари 2007 г. тричленният състав на Военноапелативния съд все пак се събира на заседание, като още в самото начало неговият председател Цаньо Ангелов пита страните дали желаят делото да продължи, или съгласно чл.24, ал.1 и ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс то да бъде прекратено веднага поради изтекла давност, .
По искане на защитата униформените магистрати провеждат заседанието и обявяват, че ще се произнесат в законоустановения 30-дневен срок.
Кой знае по какви причини този 30-дневен срок се проточва цели... седем месеца и една седмица. Във вторник (7 август), когато то стана известно, никой не бе кой знае колко учуден, че тримата полицаи - Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков, са оправдани, защото са респектирали Ленев в рамките на закона.
И това (въпреки всички уговорки, които могат да бъдат направени) е точно така, защото големия бой Юрий Ленев го е изял в копривщенската Къща на ужасите, чийто праг тримата подсъдими антимафиоти въобще не са прекрачвали. Ето защо, ако те последват примера на Юрий Ленев и заведат дела срещу България в Страсбург за сбъркано правосъдие, хем ще бъдат прави, хем ще спечелят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във