Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДИТЕ (НЕ) ОСТАВАТ

На 31 май 2001 г. в Ямбол се разигра поредният полицейски екшън. Малко преди края на работния ден в местната винарна Стара изба 1924 се изсипват над 60 тежковъоръжени командоси. По всички правила на играта, в продължение на няколко часа, във винарната и прилежащата й конна база върви обиск, какъвто в Ямбол не помнят. Заварените десетина-петнайсет човека са натръшкани на земята, някои от тях са оковани с белезници. Официалното обяснение е, че се търсят оръжие, боеприпаси и наркотици. След близо четиричасов тараш нищо такова не е открито, а операцията влиза в дългия списък на десетките ювелирни акции от подобен тип, завършили с пълен провал. В неделя (3 юни) собствениците на винарната дават пресконференция в София, на която публично се оплакват от полицейския произвол, макар полицаите да нямат никаква вина в случая. Те правят това, което им наредят. В понеделник (4 юни) окръжният прокурор на Ямбол Христо Куков отхвърля обвиненията и заявява, че всичко е било според изискванията на закона. Същия ден става ясно, че в МВР (според пресцентъра на ведомството) никой не знае по чие нареждане командосите са откарани чак на другия край на България.Във вторник (5 юни) говорителката на РДВР-Ямбол оповестява, че нейната служба (в това число и регионалните звена Полиция, БОП и Сигурност) не е била уведомена за десанта. Същия ден става ясно, че в тотално неведение (за кой ли път) за случката е и пресаташето на главния прокурор. В Окръжна следствена служба-Ямбол, с изключение на двама следователи, привикани лично от окръжния прокурор, никой не знае за какво става дума. От спецследствието, в което се разследва нашумялото дело за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, също категорично отказаха да приказват без прокурорско разрешение. Толкоз с хронологията. Днес (цяла година по-късно) все още остава открит въпросът: Коя бе тази чутовна сила, способна да вдигне по тревога 60 командоси, да ги въоръжи до зъби и да ги накара да бият нахалост 500 километра (отиване и връщане)? Обратна връзкаНяколко дни преди ямболския десант Върховният административен съд възстанови на работа скандалния ексвоенен прокурор и бивш доверен човек на Обвинител N1 - Николай Колев. По онова време той нашумя със сензационното си интервю в електронното издание Медиапул, тиражирано в началото на март 2001 година. Отдавна вече знаем за какво става дума във въпросното интервю и каква буря се развихри след него. Днес по-интересен е фактът, че броени дни след възстановяването му на работа в прокуратурата Николай Колев беше набеден за съучастник в убийството на Георгиева и привлечен като обвиняем по делото. Успоредно с това бе тиражирана и версията, че Колев е участвал в наркотрафик и дори крие дрогата под... клетката на лъва. Покойната Надежда Георгиева е била дългогодишна адвокатка на тарашената фирма Стара изба 1924. А споменатата клетка на лъва не е в столичния зоопарк (както подхвърли тогава един колега на Колев, който набързо мина в лагера на враговете му), а в конната база на съсобствениците на Стара изба в Ямбол. Според осведомени, още преди една петилетка Николай Колев се е намесил в дебела приватизационна сделка на въпросните съсобственици и по този начин е объркал работата на свой високопоставен колега. Скандалът, който предшества убийството на Георгиева, се разгаря през далечната 1996 г., когато двамата съсобственици на Стара изба - Орлин Аврамов и Недялко Христов, са на път да купят един от най-реномираните български винпроми - Вини-Сливен. Сделката е спряна един час преди окончателната благословия на Агенцията по приватизация от другия скандалноизвестен прокурор Руско Карагогов. Според запознати със случката ямболци, става дума за около 50 000 долара комисиона, която е трябвало да отпътува в неизвестна посока, но намесата на Колев е оцапала пейзажа. В крайна сметка работата не била свършена, а сделката провалена. Колкото до другата сюжетна линия - тя изглежда така. През декември 1999 г. 30-годишната Надежда Георгиева напуска Ямбол (зарязвайки популярността си на един най-способните адвокати в региона) и се установява в София. Каква е същинската цел на пренасянето - все още е тайна. Два месеца по-късно обаче - на 28 февруари 2000 г., тя е открита в апартамента си (на ул. Хайдушка гора в столичния квартал Стрелбище) зверски заклана - главата й е била почти разполовена с остър сатър. Според съдебните медици, убийството е извършено два дни по-рано. Делото е образувано още същия ден, под N69 по описа на Столична следствена служба. Десет месеца по-късно то е иззето оттам и пратено в Специализираната следствена служба. Формалните мотиви на главния прокурор, залегнали в постановлението му, са, че делото е от фактическа и правна сложност, необходимо е да се провеждат процесуално-следствени действия в Ямбол и да се разпитват свидетели, пръснати из цяла България. Все неща, които не са от компетентността на столичното следствие. Действителните причини обаче могат да бъдат описани само с едно изречение: за десет месеца столичният следовател по делото Огнян Костов не бил свършил нищо. Тук набързо подминаваме всички 14 указания, които поредният наблюдаващ прокурор от Софийска градска прокуратура съвсем основателно стоварва върху главата на новия следовател от СпСлС. И отделяме внимание само на няколко от тях.Не е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която да отговори на няколко въпроса. Сред тях са: С какво точно е заклана Георгиева?, На какво разстояние е бил убиецът от жертвата?, Била ли е доведена Георгиева до безпомощно състояние или е оказала съпротива?Не са направени дактилоскопни експетризи на отпечатъците от пръсти, открити върху една чаша, намерена в мивката (с която някой е пил кока кола) и върху пластмасова купа с пуканки. Според прокуратурата експертизите е трябвало да отговорят на три основни въпроса: кога са оставени тези отпечатъци (непосредствено преди убийството или по-рано), от кого са оставени тези отпечатъци и има ли той алиби за времето, по което е извършено престъплението. Според информирани, за десетте месеца, през което делото е преседяло в столичното следствие, единственото доказано нещо по отношение на тези отпечатъци е, че те... не са оставени от жертвата(!?).За нуждите на дактилоскопната експертиза - пише в постановлението на Софийска градска прокуратура (СГП), с което делото за пореден път се връща за доразследване на 11 януари 2001 г. - следва да се изземат дактилоскопни образци от десетте пръста на Пламен Димитров Калайджиев.Не са проведени очни ставки - пише още в постановлението на СГП - между св. Радосвета Георгиева и св. Димитринка и Пламен Калайджиеви, независимо от съществените противоречия в показанията на същите за времето, по което същите са посетили дома на починалата Георгиева и престоят им там на 26.02.2000 г. (денят, в който адвокатката е убита - бел. ред.).Не са разпитани в процесуално качество на свидетели Росица Андреева - учителка на сина на сем. Калайджиеви, Николай Колев (ексвоенният прокурор - бел.ред.) и Димитър Алексиев, приятели на Димитрина и Пламен Калайджиеви за проверка на конструираното от сем. Калайджиеви алиби... Не са събрани доказателства за проверка на фактите, съдържащи се в показанията на сестрата и бащата на убитата за отправяни заплахи от страна на Руско Карагогов (също прокурор във ВКП - бел.ред.) по отношение на убитата във връзка с дейността й по приватизацията на ТДМ Винекс гр. Сливен....Седмица след убийството мобилният телефон на Георгиева е намерен в лицето Хикс, който е привлечен към делото като свидетел. В показанията си Лицето Хикс добросъвестно е описал човека, който му е дал мобилния телефон. Никой обаче не си е мръднал пръста, за да бъде направен фоторобот по системата Словесен портрет на въпросния човек. Нито следователят, нито наблюдаващият прокурор. Въпреки че според други свидетели, Георгиева не се е разделяла с мобилния си телефон, който не бил открит по време на първия оглед на местопроизшествието. Никой не е изискал също така и разпечатка от Мобилтел. За да се проследят както разговорите на Георгиева през последните два-три месеца от живота й, така и разговорите, водени от телефона след убийството й.Не са разпитани като свидетели по делото съсобствениците на Стара изба 1924 - Орлин Аврамов и Недялко Христов, въпреки че в продължение на пет години покойната Георгиева е била техен доверен адвокат. И още - и на следователя, и на оперативните им е било известно, че Аврамов се е намирал в София през периода 25-28 февруари (тоест - по времето, когато е извършено престъплението), но от това не е произлязъл нито един процесуален факт. Никой, в продължение на десет месеца, не си е направил труда да провери вярно ли е, че приживе Георгиева е дала 10 000 долара заем на Орлин Аврамов, откъде ги е взела, и дали той ги е върнал.И накрая: колкото и невероятно да изглежда от процесуална гледна точка, през всичките тези десет месеца не е направена нито съдебномедицинска, нито ДНК-експертиза на потника, намерен в пералнята на Орлин Аврамов и иззет като доказателство по делото. Въпреки че върху потника имало червеникаво зацапване...Какви са ги свършили в спецследствието - един Господ знае. Според оперативни и експерти обаче, в края на февруари 2001 г. огромна част от указанията на прокурора са били изпълнени, а пробойните, зейнали след 10-месечното мотане на случая в столичното следствие, запушени. Арестуван е основният заподозрян - Орлин Аврамов, оставало е да се изтича и последната права до финала: обвинително заключение, обвинителен прокурорски акт и съпроводителното писмо до съда. В момента, когато делото заминава за спецследствието, цялата досегашна работа е побрана в един том от... 170 листове общо. ОбратътВ края на февруари 2001 г. към делото е приобщен (изненадващо за мнозина) като свидетел прокурорът от ВКП Руско Карагогов. Малко по-късно става ясно, че срещу другия участник в приватизационната драма - Николай Колев, е образувано следствие по чл. 339 от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване на оръжие, което случайно е открито в служебната му каса. На 5 март Николай Колев прави скандалното интервю, за което вече стана дума. А през април, след едно от заседанията на Висшия съдебен съвет, стана ясно, че следователят по делото за убийството на Георгиева е пенсиониран. Най-изненадващо, по указание на Върховна касационна прокуратура, делото поверено на тандемът Олег Янев - Красимир Николов, известни като следователите, разкрили всички убийци на Андрей Луканов.В началото на май 2001 г. Николай Колев дава още едно интервю, в което лаконично обобщава: войната на главния прокурор срещу мен продължава. За тази цел той е командировал в София заместник-окръжния прокурор на Кърджали и бивш шеф на отдела за разследване на тежки криминални престъпления в спецследствието Богдан Карайотов. В средата на месеца Богдан Карайотов е прекомандирован в Софийска градска прокуратура и е назначен за наблюдаващ прокурор по делото за убийството на Георгиева. Някъде по това време Орлин Аврамов напуска следствения арест под парична гаранция в размер на 1000 лв., а срещу дотогавашния спецследовател по делото е повдигнато обвинение за това, че в качеството му на длъжностно лице бил поддържал нерегламентирани контакти със заподозрени. Наложена му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева. На 29 октомври 2001 г. се чу, че главният прокурор Никола Филчев лично е занесъл в Словакия искане за екстрадицията на Пламен Калайджиев, който по това време вече е бил обвинен за убийството на ямболската адвокатка. Пред медиите шефът на международния отдел на ВКП Антон Гиргинов (който отговаря за екстрадициите, отказа да коментира слуха), а тогавашният говорител на главния прокурор изобщо не каза шефът му ходил ли е в Словакия, или не. Непотвърденият, но и не отречен от никого слух връзва част от схемата, описана като констатации в постановлението на Софийска градска прокуратура, за което вече стана дума: Пламен Калайджиев, с когото лично се занимава главният прокурор и с когото не се е занимавал столичният следовател, е съпруг на Димитрина Калайджиева, която пък е бивша секретарка на Николай Колев. И няколко месеца преди началото на прокурорската война двамата са напуснали България. За да се установят (уж) в Лондон...

Facebook logo
Бъдете с нас и във