Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ... ПОНЯКОГА

Тази публикация бе зачената преди три месеца, когато в бр. 9 на Параграф 22 публикувахме интервюта с адвокатите на страните по делото за убийството на 16-годишната Елеонора. Според Илиян Василев - защитник на подсъдимия полицай Калин Кьосев, по време на предварителното производство нещата не са разследвани, както трябва, и вината на клиента му не е доказана категорично и по недвусмислен начин. Според неговата теория, ако Кьосев е стрелял така, както разказват свидетелите - куршумът ще мине над главата на момичето (заради наклона на бул. Патриарх Евтимий и факта, че Кьосев се е намирал на по-висока точка от Елеонора). Ако полицаят обаче е стрелял така, както гласят резултатите от съдебна експертиза - с ръка, успоредна на пътното платно - куршумът е щял да се забие в краката на момичето. Думите на адвоката прозвучаха прекалено революционно, но те се оказаха нищо в сравнение с онова, което той каза по-нататък в интервюто си в отговор на въпроса: Какво значение има траекторията, след като е доказано категорично, че смъртоносният куршум е изстрелян от пистолета на Кьосев? Това е най-сериозното доказателство срещу него - заяви адвокат Василев. - Искам обаче да направя едно много важно уточнение. Пистолетите на офицерите от полицията не се прострелват при връчването им и никъде не се съхраняват данни за релефа на цевта на оръжията. Ако Кьосев не се беше предал доброволно, а беше загубил по някакъв начин оръжието си - той нямаше да бъде разкрит никога. Освен това за хората, боравещи с оръжие, заличаването (или деформирането) на релефа на цевта е елементарна работа - продължи защитникът на Кьосев. - Този куршум е изключително деформиран в предната странична част. - Според вещите лица, няма данни за рикошет или за това той да е бил деформиран от удара в стъклото на колата. Разговарял съм с много експерти по балистика, които изключват вероятността автомобилно стъкло да деформира куршум по такъв начин. Според мен няма нито един документ, който по обективен и убедителен начин да доказва, че въпросният куршум е същият, който е бил иззет от автомобила. Никакъв проблем не е да се подмени куршумът, иззет от автомобила, с някой от куршумите, изстреляни от оръжието на Кьосев по време на експертизите. На един по-късен етап от предварителното производство стана ясно, че куршумът е бил смачкан и в страничната му част, а тези деформации не са били налице по време на първоначалните изследвания. Освен това - заяви тогава адвокат Илиян Василев - биологични следи, че именно този куршум е пронизал Елеонора, не са установени. Експертите казват, че е възможно тези следи да са се изтрили от дрехите, когато куршумът е напуснал тялото на момичето...В интерес на истината, износването и израждането на темата за събирането и съхраняването на веществените доказателства продължи малко повечко. За сметка на това обаче резултатите се оказаха забележителни. Защото през годините на демокрацията от полицията, следствието, прокуратурата и съда е изчезвало всичко, което е трябвало да изчезне. Независимо дали е ставало дума за няколко документа, за шепа гилзи, окървавена риза или... кръвна проба. Стига, разбира се, заинтересуваните да са събрали необходимата доза кураж и да са направили решителната крачка. От другата страна на медала пък са историите за несъбраните или забравени веществени доказателства, както и някои уникални методи за тяхното събиране. Всичко, за което ще стане дума оттук нататък, може и да звучи като виц, но си е чиста истина. Колкото и тъжна да е тя. ... Лятото на 1997 година. В София е получен сигнал, че в автобус, пътуващ за Гърция, лице носи четири кила дрога. Оперативноследствената група е сформирана моментално, а рейсът е спрян за проверка между Благоевград и Симитли. Всички пътници са свалени от возилото и след пристигането на софиянци тарашът и разпитите започват. Няколко часа по-късно трафикантът е идентифициран, а стоката му е описана като хероин. Автобусът с останалите туристи е пуснат да продължи пътуването си към Гърция, а оперативноследствената група (заедно с мулето) потегля за София, доволна от добре свършената работа. Лъжичката катран е сипана в кацата с мед някъде във Владайското дефиле, когато някой изведнъж задал въпроса: Кой прибра чантата с дрогата? Шокът е неописуем, защото изведнъж се оказва, че въпросното веществено доказателство е забравено и натоварено обратно в рейса... ... Злите езици говорят, че в старанието си да заковат престъпника като пеперуда за хербарий неколцина български полицаи и следователи били готови на всичко. Да бият, да подправят протоколи от разпити, да си измислят и дори да лъжат (благородно естествено). Около година след случката със забравения хероин тези полицаи и следователи изведнъж решили да направят пробив в криминалната практика. Един ден, между последната сутрешна бира и първата дневна ракия (защото те са от категорията на работохолиците, сиреч - хора, които употребяват алкохол на работното си място), въпросните полицаи и следователи тръгнали да осъществяват... контакт с отвъдното. И то посред пладне! Целта на упражнението била ясна - в прям разговор с духа на жертвата да се потърсят онези веществени доказателства, които връзвали работната хипотеза на криминалистите. Вярно е, че злите езици не уточняват дали въпросните работохолици са хвърляли шарен боб или са викали духа с ключ и книга. Пълен мрак цари и по въпроса дали контактьорите са приключили делото си с мнение за съд на виновния или са го спрели поради нежелание на убития да даде показания пред съдия. По-важното обаче е, че тази случка май наистина се е случила, а главните действащи лица в нея все още са си живи, здрави и... на работа.... В края на 1999 г. един топследовател излиза в пенсия. Един прекрасен зимен ден в началото на 2000 г. тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Димо Гяуров цъфнал на директорския етаж в спецследствието със странна молба: да прегледа веществените доказателства по делото за убийството на писателя Георги Марков. Срещайки недоумяващите погледи на събеседниците си, генералът побързал да уточни за какво става дума: сред материалите, предоставени от разузнаването на следователя по делото (в периода 1990 - 1995 г.), имало цели кадрови досиета на служители в НРС, които не били върнати. Повечето от въпросните служители трябвало да излязат в пенсия, но нямало как това да се случи - досиетата им били заключени в касата на следователя. Ето защо хората били преназначени в резервния щат на службата, макар че по закон вече нямали работа в нея.Няколко дни по-късно кабинетът и касата на следователя най-сетне били отворени и всички присъстващи останали като гръмнати: материалите по делото за смъртта на Георги Марков били нахвърляни безразборно в няколко кашона, без да бъдат описани, прономеровани и прошнуровани. Сред купчините явни документи и протоколи от разпити са открити и суперсекретни материали, които по никакъв начин не е трябвало да се намират там. Включително и подробен отчет за пари, платени от външното ни разузнаване (преди 10 ноември 1989 г.) на няколко агенти зад граница, в който тези хора фигурирали с трите си имена и агентурните си псевдоними, с точните адреси и сумите, получени от тях... ... На 29 юли 2000 г. следователка от бившата Специализирана следствена служба е пребита във входа, в който живее. Побойниците са били двама и са я удряли с метални водопроводни тръби, опаковани в картонени кутии. Поводът за побоя няма значение, защото полицейското дознание по случая започва няколко месеца по-късно (през октомври), но само заради намесата на тогавашния вътрешен министър Емануил Йорданов. И едва тогава станало ясно, че вещественото доказателство тръба в кутия е престояло в стаята на дознателя близо три месеца, като неизвестна ръка даже е записала някакви телефонни номера по въпросната опаковка. За отпечатъци от пръсти и други следи, оставени от престъпниците по вещественото доказателство, така и никой не отваря дума. По простата причина, че отдавна всичко е било заличено.... На 16 май 2003 г. стана ясно, че още в края на април от Бургаското окръжно следствие са изчезнали кръвните проби, взети от трупа на местния предприемач Димитър Стоянов (Мастара). Той беше разстрелян демонстративно на 21 ноември 2002 г. с един изстрел от малокалибрена пушка. В първоначалните си показания заловеният като физически убиец на Мастара Бойко Стоянов призна, че мократа поръчка е дошла от друг местен бизнесмен Пламен Дишков (Кела), който си бил платил за услугата 10 000 щ. долара. Дишков обаче успя да избяга на 27 ноември 2002 г., ден преди окръжният прокурор на Бургас да разпореди задържането му. Каква е бъдещата съдба на делото вече може да се каже - никаква. Преди две седмици Стоянов се отказа от първоначалните си показания и остави следствието и прокуратурата с голи ръце. А на 25 май (неделя) трима от аверите на Мастара са получили SMS-съобщение от Кела, което гласяло: Никой не може да ме хване. Скоро ще се прибера невинен. Според ощастливените с въпросните съобщения, Пламен Дишков е изпратил посланията си от мобилен телефон, регистриран в Кипър. До днес следствието, прокуратура и полицията в Бургас нямат никакво обяснение по какъв начин е изчезнала кръвната проба на покойния Мастар и както е тръгнало - май скоро няма и да имат...

Facebook logo
Бъдете с нас и във