Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДОВАТЕЛИ ПОТРОШИХА ОСЕМ ГОДИНИ ЗА... НОВА ПРИСЪДА В СТРАСБУРГ

Борбата на дупнишките бизнесмени Михаил Савов Попов и Стоян Иванов Стоилов със слугите на Темида от следствието започва през далечната 1996 г., когато те са обвинени за престъпления по чл.212, ал.1 от Наказателния кодекс - за измама чрез използването на документ с невярно съдържание. По случая е образувано следствено дело № 91 от 1996-а по описа на Дупнишкото районно следствие. Работата по него продължава цели осем години, докато накрая директорът на Национална следствена служба (НСлС) Ангел Александров решава, че това производство е прекалено сложно за дупничани и на 23 юни 2004 г. издава постановление за изтегляне на делото в София.Шест месеца по-късно истината най-сетне лъсва на бял свят. А на 1 февруари 2005-а Кюстендилската окръжна прокуратура прекратява наказателното производство срещу Михаил Попов и Стоян Стоилов, защото вината им не е доказана по никакъв начин. Нещо повече - според кюстендилските обвинители в случая става дума за спор между недоволни съдружници, който не може да бъде решен по наказателен път. Дупнишката правораздавателна епопея започва на 28 септември 1994 г., когато Кюстендилският окръжен съд най-сетне регистрира фирмата на Михаил Попов и софиянеца Чавдар Милошев АЛДОГ - ММ ООД (ф. д. № 1/12. 01. 1994 година). Основният й предмет на дейност е изработка, монтаж и продажба на алуминиева дограма, а в документите е записано, че тя се представлява от двамата съдружници заедно и поотделно, както и от упълномощени от тях лица. Освен това Михаил Попов става технически ръководител във фирмата (на трудов договор) и поема не само доставката на материалите и организацията на производството, но заради честите пътувания на Чавдар Милошев се нагърбва и с цялата счетоводна дейност. В продължение на няколко месеца съвместният бизнес върви толкова добре, че Михаил Попов прави следващата крачка в общото начинание. На 11 януари 1995-а Кюстендилският окръжен съд преобразува събирателното му дружество Техномакс проект - Попов и Сие в ТМП Техномакс ООД. Съдружници в него са Попов и съпругата му Петя Райнова, като то става основен подизпълнител на АЛДОГ - ММ в бизнеса с алуминиева дограма. За управител на ТМП Техномакс ООД е назначен Стоян Стоянов, а схемата, по която започва да работи фирменото съзвездие, е следната: АЛДОГ - ММ произвежда алуминиевата дограма, а ТМП Техномакс сключва договорите с клиентите, събира парите от изпълнените поръчки и ги превежда на АЛДОГ. Разривът между партньорите настъпва в началото на 1996 г., когато Чавдар Милошев открива сред счетоводните документи на АЛДОГ - ММ четири фактури (№ 2/29. 03. 1995 г., №8/26. 07. 1995 г., № 10/25. 09. 1995 г. и №11/27. 09. 1995 г.), в които пишело, че сумите са платени в брой и са получени... от него. Освен това Милошев констатира, че от името на дружество ТМП Техномакс ООД са издадени още три фактури за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма (№ 4/05. 06. 95 г. - за 19 222 лв., № 5/15. 06. 1995 г. - за 590 000 лв., №6/27. 06. 1995 г. - за 415 714 лв.), подписани от управителя на дружеството Стоян Стоилов като получател на сумите. Вместо да изясни положението със съдружника си, Чавдар Милошев сезира Районна прокуратура - Дупница, че Михаил Попов е присвоил част от общите пари и... държавната машина се завърта. След едномесечна прокурорска проверка по случая е образувано предварително производство № 91/1996 г. по описа на Дупнишката районна следствена служба, а срещу Михаил Попов е повдигнато обвинение по чл.212, ал.1 от Наказателния кодекс (НК): Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години. Малко по-късно като обвиняем по същия текст от НК към делото е привлечен и управителят на ТМП Техномакс ООД Стоян Стоилов.Какво са правили в продължение на осем години дупнишките слуги на Темида не е известно, защото още при първите разпити Михаил Петров и Стоян Стоилов подробно обясняват кой и защо е подписал процесните документи, къде са отишли парите и в кои тефтери са описани фактурите. Още по-неясно е по силата на каква логика на 23 юни 2004 г. директорът на Националната следствена служба изтегля делото в София и възлага по-нататъшната работа по него на елитните следователи от т. нар. стопански отдел в НСлС. Законовото основание на Ангел Александров е разпоредбата на чл.172а, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), която дава право на Националната следствена служба да поеме дела от фактическа или правна сложност, както и производства от значителен обществен интерес. Дупнишкият случай обаче не отговаря на нито едно от тези условия, защото нито е сложно, нито някой извън Дупница се интересува от него. Още повече че по това време неясна остава съдбата само на около 47 000 стари лева. През 1996-а те са се равнявали на около 800 долара, но когато НСлС най-сетне слага ръка на случая, с тези пари могат да се купят един литър марково уиски и две бутилки българска водка. На 13 юли 2004-а делото е разпределено на Евстати Попов от НСлС, който веднага преквалифицира престъпната дейност на Михаил Попов и му повдига ново обвинение: по чл.310, ал.1 във връзка с чл.308 от Наказателния кодекс - за съставяне на документи с невярно съдържание в качеството му на длъжностно лице. Строгата справедливост на следователя Попов не подминава и Стоян Стоянов, срещу когото също е повдигнато ново обвинение: по чл.206, ал.3 от НК - за обсебване в особено особено големи размери.Разплитането на тежкия казус започва в края на 2004 г., когато на Михаил Попов му омръзва да бъде играчка в ръцете на следствието. Той се възползва от правото си, дадено му в разпоредбата на чл.239а от НПК и пуска молба в Дупнишкия районен съд, с която иска веднага да бъде изправен на подсъдимата скамейка. Съдът, спазвайки духа и буквата на Наказателнопроцесуалния кодекс, разпорежда на Дупнишката районна прокуратура да внесе обвинителния акт срещу Попов и Стоилов в законоустановения двумесечен срок или да направи необходимото за оневиняването на двамата. На 1 февруари 2005 г. заместник-шефът на дупнишкото районно обвинение Величка Шопова най-сетне слага точка на това безумие. Издаденото от нея постановление е кратко по съдържание - само два листа и половина, но е епохално по значение не само за двамата бизнесмени, но и за осемгодишните сизифовски усилия на дупнишките слредователи и националния им колега Евстати Попов. Не за друго, а защото постановлението на прокурор Шопова е пълно с изрази от типа липсват доказателства, не съставлява престъпление и т. н., като тук-там се срещат и по-сериозни квалификации от типа Михаил Попов е съдружник в дружеството и не би могъл да ограби сам себе си.Безспорно обаче най-важен е последният абзац в постановлението, който гласи: Действително между двамата съдружници, с оглед обясненията на Чавдар Милошев, съществуват неуредени отношения по повод дейността на фирма АЛДОГ - ММ. Но не може да се докаже извършено престъпление - присвояване на определена сума от обвиняемия Попов, която да е полагаща се на Милошев. Още повече че фирмата е приключила с отрицателен баланс и печалба не е имало. Ето защо, на основание чл.237, ал.1, т.2 от НПК, прекратявам наказателното производство, водено срещу Михаил Попов и срещу Стоян Стоилов.... Дълбоко се лъже онзи, който си мисли, че случаят е приключен. След близо петмесечни вътрешни борби и терзания двамата бизнесмени най-сетне узряват за единственото решение, което донякъде би компенсирало осемгодишните издевателства върху тях и семействата им. За Параграф 22 те заявиха, че ще съдят следствието по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и, ако не намерят справедливост тук, ще я потърсят оттатък - в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Където със сигурност ще спечелят делото, независимо от това колко време ще им се наложи да чакат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във