Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Следователите: ЛЪЖАТ ЕВРОПА, ЧЕ НЕ РАБОТИМ

Отчетната 2003 г. е втората след възстановяването на Националната следствена служба. Но за съдебната система тя започна с бюджетен дефицит, като 50% от него (вместо обичайните 20%) бе заложен за сметка на бюджетите на следствените служби. Цензът - пет години юридически стаж за първоначално назначаване като следовател, съгласно изискванията на Закона за съдебната власт (ЗСВ) предполагаше задълбочаване на кадровата криза. А липсата на синхрон между Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и измененията в ЗСВ, с които бе възстановена Националната следствена служба (НСлС) като методически център, не оставяше много надежди за по-ефективно организиране на следователския труд. За песимизма в началото на 2003 г. имаше и друга причина. Именно тогава стана известно съдържанието на едно писмо, изпратено от Брюксел. В него г-н Ландабуро - заместник на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген по правните въпроси, се оправдаваше, че премахването на следствието е станало изискване на ЕС за приемането на България в съюза по настояване на София. За налагане на мнението, че дните на следствието са преброени, допринесе и изграждането на паралелна структура в МВР. С решение на Министерския съвет от 6 март 2003 г., което още на 31 март бе превъплътено в правителствено постановление, щатът на МВР за дознатели бе увеличен с 2000 бройки. В редките случаи, когато медиите споменаваха думата следствие - то бе предимно за лошо - за забавено дело или за снет имунитет на следовател, уличен в корупция. В централния и местния печат често бяха публикувани интервюта на български и баварски експерти или политици, посветени на една тема - разформироването на следствието. Стигна се дотам, че високопоставени държавни служители започнаха да повтарят като заклинание, че България няма да бъде приета в Европейския съюз с това следствие.Днес се оказва, че дяволът не е бил толкова черен. През 2003 г. в националния следствен апарат са работили средно 927 следователи - 846 в окръжните следствени служби и 81 - в Националната следствена служба (НСлС). Дребна подробност е, че през този период е регистрирано значително увеличаване на новообразуваните дела: от 26 446 през 2002 г. на 30 606 - през следващата. Нещо повече, през това време 7086 полицейски дознания са били преобразувани в следствия.Характерно за 2003 г. е, пишат в отчета си следователите от НСС, че нормализацията на процедурите и на взаимоотношенията между институциите се усети дори в най-натоварените окръжни следствени служби (ОСС). В Пазарджик например през 2002 г. всеки следовател се е борил с 441 дела, докато през 2003 г. се справял само с по 318. В останалите големи центрове картината през 2003-а е следната: Благоевград - 162 дела, Плевен - 162 дела, Хасково - 161 дела, Бургас - 119 дела, Добрич - 88 дела, Ямбол - 101 дела, Пловдив - 92 дела и т. н. От гледна точка на статистиката средната натовареност на един следовател е спаднала от 99 на 92 дела годишно, а претоварените служби вече са осем, а не дванайсет.През 2003 г. в Националната следствена служба (НСлС) имаше на производство 705 дела (през 2002 г. те бяха 475), изпълнени бяха и 151 международни съдебни поръчки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във