Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Следствено дело №414/2001 загни

В един обикновен януарски ден през далечната 1996 г. шефът на пристанищния комплекс в Русе Васил Митев излиза от дома си на ул. Екзарх Йосиф №21. Чака го дълъг работен ден, изпълнен с много срещи и разговори.


Час по-късно секретарката започва настойчиво да звъни по телефона в дома на Митев. Началникът й вече е пропуснал една от срещите си, а все още не се е появил в офиса. Митев така и не стига до работата си, защото същата сутрин, малко след като е напуснал апартамента си, е убит.


Близките му го откриват в гаража, откъдето Васил обичайно тръгвал с автомобила си към пристанището. Виждат го паднал край колата, с ключове в ръка и потънал в локва кръв.


На мястото пристига дежурна оперативна група от РДВР-Русе и установява, че Митев е прострелян с три куршума. Криминалистите се сблъскват с детайли, които говорят, че в случая става въпрос за професионално извършено убийство. Почеркът е на опитен килър, по всяка вероятност руснак - два от изстрелите са определени като смъртоносни, а третият е контролен в главата.


Няколко дни след убийството разследващите оформят първата си версия. Според хипотезата им причина за разстрела е по-точно намерението на Митев да активизира трафика на превози от българска страна за сметка на румънците. Полицаите проучват подробно графика от планирани срещи на директора на пристанището през седмицата. Оказва се, че в деня на разстрела Митев е имал важна среща с директора на жп район-Русе Георги Костов. Темата била новата тарифа за превоз на товари по железница от порт Русе до Варна, чрез която трафикът по маршрута Рейн - Майн - Дунав през Русе за Варна, трябвало да се направи конкурентен на румънския канал Черна вода - Констанца.


Според друга версия пък ликвидирането на Митев е поръчано от Брумарел Мука, собственик на румънския ферибот, който извършва всекидневни превози между Русе и Гюргево. Според информация от пристанищния комплекс Митев водел открита война с превозвача в защита на българските икономически интереси.


Криминалистите провеждат активно разследване в първите часове и дни след убийството, но не стигат до никаква следа, която да ги отведе до килъра и поръчителя. Разследващите продължават да градят предположенията си върху ключовата роля на директора на пристанището в бизнеса с превози и апетитите на различни икономически групировки за овладяване на този трафик. Разстрелът на Митев всъщност е първото убийство на важен държавен чиновник у нас след 1989 година. Преписката по този случай обаче сложи началото на поредицата неуспешни разследвания на знакови покушения през годините.


След близо шестгодишен застой делото за убийството на Митев неочаквано се раздвижва през 2002 година. Надеждата, че може би най-сетне ще има светлина по него, се свързва с ареста на арменеца Артур Пашикович Торосян, известен в Русе с връзките си с представители на подземния свят. Според полицията профилът му се покрива с известното за килъра на Митев, изграден основно върху специфичния почерк на разстрела.


Хипотезата, че убийството е дело на руски наемен убиец, изиграва лоша шега на разследващите от РДВР-Русе. Първоначално като физически екзекутор на Митев бил заподозрян молдовец. Направените справки и неколкомесечното разследване обаче категорично отхвърлили версията, че този човек е свързан с покушението в Русе.


Шест години по-късно полицията изтупва от прахта хипотезата за руския килър, но този път заподозреният е Артур Торосян. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.116 от Наказателния кодекс (за предумишлено убийство) по следствено дело N414 от 2001 г. на Окръжната следствена служба, образувано по повод екзекуцията на бившия директор на Русенския пристанищен комплекс Васил Митев.


Артур Пашикович е арестуван при спецоперация, ръководена от някогашния шеф на отдел Убийства в Дирекция на полицията полк. Ботьо Ботев. На 29 октомври 2002 г. сутринта уличката в съседство с руското консулство почернява от маскирани спецбойци от Специализирания отряд за борба с тероризма. В малка кооперация на тази улица живее арменецът, който за ченгетата и следователите в Русе е вечният заподозрян. Но и до деня на ареста му Торосян все още не е осъден от нито един съд в България.


Зад решетките заедно с него тогава попаднаха още четирима законно пребиваващи у нас арменци, включително братът на бизнесмена - Армен (27 г.).


Както винаги, МВР веднага се разля в приказки за разбита група от арменски килъри. На прокуратурата бяха представени доказателства, получени от 20 обиска на домове, паркинги и заведения в Русе. В тукашното РДВР потриваха ръце, че в резултат на мащабната акция могат да бъдат разкрити поне четири поръчкови убийства в Русе, Велико Търново и Елена.


Това обаче не се случи. Посоченият от МВР като мозък на руската мафия у нас Артур Торосян полежа шест месеца зад решетките по обвинение за убийството на Васил Митев, но през април 2003 г. окръжният съд в Русе пусна на свобода 41-годишния арменец с двойно гражданство. По предложение на окръжната прокуратура Торосян бе пуснат срещу гаранция от 10 000 лв., а следственото дело бе спряно поради липса на доказателства за вината на Торосян.


Така въпросът кой уби шефа на пристанището в крайдунавския град отново увисна над главите на криминалистите от РДВР и на следователите от Русе.


Директорът на Окръжната следствена служба Петър Георгиев на свой ред обясни, че делото е спряно, но това не означава, че е приключило. Не сме събрали достатъчно доказателства за извършителя на убийството на бившия пристанищен шеф Васил Митев. От своя страна Артур Пашикович има право според конституцията като всеки гражданин да бъде обявен за невинен. И ако ние сме нарушили правата му, той има право да предяви своите искания, заяви Георгиев по повод освобождаването на Торосян.


Що се отнася до останалите участници в т.нар. арменска група килъри, всичките бяха експулсирани от страната с мотива, че застрашават националната ни сигурност. Убиецът на Митев обаче не бе открит, а дунавската влага бавно и неумолимо разяде следствено дело №414/2001.


nbsp;


nbsp;


Вечният заподозрян


До 1989 г. дипломираният инженер Торосян работи в русенските предприятия Фазан и Вела Пискова. После започва да върти търговия със селскостопанска продукция, с алкохол и цигари. Жени се за русенската лекарка Галина Еневска, от която има две деца Стела и Давид.


Семейната идилия се нарушава в края на 90-те години, когато името на арменеца нашумява след серия скандали в Русе, свързани с охранителната му фирма Урарт Делта. По разпореждане на окръжната прокуратура на 2 февруари 1994 г. той и бившият му съдружник Бен Амор са арестувани, след като заплашили криминално проявения Ивайло Георгиев с убийство. По-късно следственото дело е прекратено поради съмнения във фактическата обстановка и вината на обвиняемите - според прокуратурата.


На 23 юни 1999 г. Артур Пашикович е задържан край Русе. Този път заради убийството на Андрей Луканов. Арменецът е заподозрян за отвличането и покушението над един от предполагаемите килъри на бившия премиер -Сергей Шанин. Според разследващите Олег Проценко и Александър Русов, арестувани за убийството на Луканов, са имали връзка и с покушението над пристанищния шеф Васил Митев. Имената им били свързани с екзекуцията, тъй като Проценко пребивавал в Русе през 1994 година.


Торосян обаче отново бе освободен.



Бизнесменът


Днес на името на Торосян според ДАКСИ се водят четири дружества - ДАНИ -71, УРАРТ ЕООД, АРТУР ТОРОСЯН-УРАРТ ЕТ. Освен това арменецът е шеф на Сдружение Спортен клуб Динамо -Русе. Твърди се , че върти няколко заведения в Русе, а напоследък търгува и с недвижима собственост. Той бе разследван и за атентата срещу Румен Николов-Руснака във Велико Търново, но не бе открито негово участие.


Любопитно е, че фирмата Урарт ЕООД с адресна регистрация в Русе от 2009 г. работи и по лиценз на Европейския съюз за търговия на животни.




Съдружникът


Издирваният от МВР с европейска заповед за арест Христофорос Аманатидис - Таки е шапката, под която действа Артур Пашикович. Торосян минавал за най-доверения човек на Таки, тъй като изпирал парите от незаконната му дейност. Артур наблюдавал бизнеса на Таки, докато той е в ЮАР, сочат и оперативните данни в МВР. Арменецът пътува редовно между София и Варна, за да следи как върви бизнесът на Таки. Според МВР Торосян наблюдава продажбата на дрога от хората на Таки, той събира и таксите от търговците на базар Илиянци. Те се отчитат за всеки ТИР със стока и цената била 3 бона на камион.


За да върти бизнеса на Таки, Артур се е преместил да живее от Русе във Варна, твърдят ченгетата. Според МВР Торосян влага парите на Таки в терени и в строителство по морето. В момента арменецът развива успешна дейност с недвижими имоти, въпреки кризата. Освен това той осъществява и енергийни проекти, по които също работи активно. От спецслужбите припомнят, че през 90-те години Торосян се е занимавал с доставка на въглища от Украйна и е бил много напред в този област.

Facebook logo
Бъдете с нас и във