Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДСТВИЕТО ОСКУБА ПИЛЕТО, ПОДНАСЯ ГО НА ПРОКУРАТУРАТА

В първите работни дни след съдебната ваканция от Националната следствена служба (НСлС) най-сетне долетя една дългоочаквана вест - след тригодишно ходене по мъките мегаразследването за контрабанда срещу небезизвестния Николай Методиев-Пилето е приключено.
Във вторник (11 септември) следователите дооскубаха Пилето и го поднесоха на Софийската градска прокуратура (СГП) със заключението - Методиев и още 18 души да бъдат изправени пред съда по обвинение за контрабанда в особено големи размери (чл.242 от Наказателния кодекс).
Сред обвиняемите по делото са десет митничари и осем шофьора на ТИР-ове, които преди четири години са осъществили контрабанден внос на китайски стоки с 270 камиона за сумата от над 3.5 млн. долара.
От прокуратурата се очаква да напише обвинителния акт и да го внесе в Софийския градски съд (СГС).
Перушината на Пилето се разхвърча за първи път на 18 юли 2003 г., когато СДВР (сега СДП) получава анонимен сигнал за контрабандния внос на китайски стоки, осъществяван от Методиев.
Още същия ден столичните полицаи атакуват складовата му база край софийското с. Долни Богров. Там е открит и задържан един от ТИР-овете в мига, когато хамали разтоварват китайските стоки. Останалите пет ТИР-а на Пилето са задържани на 19 юли вечерта, запечатани са и са оставени под полицейска охрана в базата.
На 21 юли 2003 г. ТИР-овете са закарани в складовете по митнически контрол на фирма ММ (Милицер и Мюнх), за да бъдат обстойно прегледани по-късно през деня. Проверката обаче е отложена за следващия ден, защото митничарите били заети с други задачи.
Когато на 22 юли ТИР-овете са отворени, проверяващите се вцепенили - вместо китайски обувки, дрехи, бански, слънчеви очила и т. н. камионите били пълни със... строителни и изолационни материали.
Веднага е разпоредена проверка как стоката е била подменена. Още на 23 юли двамата сержанти от специализираното подразделение за охрана в СДВР, оставени да пазят камионите, са подложени на детектора на лъжата. След петчасови разпити те си признали, че хора на Ники Пилето пристигнали в складовете, прибрали контрабандата и напълнили камионите с редовно декларирана стока. На тръгване Методиев ги заплашил, че ако проговорят, с тях и със семействата им е свършено.
На 24 юли 2003 г. Николай Методиев отишъл в складовете на Милицер и Мюнх, предвкусвайки насладата от вида на шокираните проверяващи. Вместо това изненадващо
Пилето е отведен в НСБОП за разпит
където е задържан за 24 часа.
Ден след ареста на Методиев се разбра, че в аферата са участвали десет митнически служители. Единият от тях не за първи път се забърква в престъпни схеми. Три пъти е бил уволняван - през 1967 г., в средата на 80-те години и в средата на 90-те години, все за едни и същи прегрешения - съучастие в контрабанда, фиктивен реекспорт и фалшиви банкови гаранции при вноса на 35 камиона цигари Марлборо, Лъки страйк и Ким.
Друг от митничарите също е забърквал каши - името му станало известно на властите през пролетта на 2003 година. С негова помощ е бил разработен канал, по който няколко камиона с GSM-и са обмитени в митническо бюро Илиенци като градинска мебел.
Третият митничар се оказа популярен с дейността си по спиране на проверки от мобилните групи и разкриващи някои нередности в дейността на две фирми, занимаващи се с внос на турски стоки през митническо бюро Драгоман.
А пък за четвърти от групата е известно, че работи на ГКПП-Кулата, роднина е на един от началниците на районни митнически дирекции и неговата смяна е пуснала шестте ТИР-а на Пилето да пътуват из родината, без да бъдат пломбирани.
На 26 януари 2004 г. имената на част от митничарите, участвали в схемата, най-накрая излязоха на светло. Това са все служители на ГКПП-Кулата - Ангел Ангелов, Виолета Чанкова, Първан Костадинов, Михаил Георгиев и Александър Йотов.
Според доклада на инспекторите от Агенция Митници в периода януари-юли 2003 г., докато на работа е смяната, ръководена от Ангел Ангелов
през ГКПП-Кулата са преминали общо 174 ТИР-а с китайски стоки
от които 90% са на дружество Ем. Джи. ЕС., а негов собственик е Николай Методиев-Ники Пилето.
Съгласно действащия по онова време Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) надзорът върху по-нататъшното разследване на аферата бе възложен на Софийската районна прокуратура (СРП). Тогавашният шеф на СРП Славчо Кържев връчи делото срещу Пилето на прокурор Валентин Филипов.
За всеобща изненада той не образува едно дело срещу Николай Методиев за контрабанда в особено големи размери, а цели три - за принуда на длъжностни лица от МВР (чл.143, ал.3 от НК), срещу митничарите - за престъпления по служба (чл. 282 от НК), и срещу неизвестен извършител - за контрабанда (чл.242 от НК). Първите два случая бяха изпратени в Столичната следствена служба, а делото срещу неизвестния извършител отиде в Националното следствие.
През лятото на 2004 г. делото за принуда, по което Ники Пилето бе обвинен, че със заплахи е накарал полицаите от СДВР да си премълчат за претоварването на камионите, влезе в Софийския районен съд. Едва в началото на тази година процесът приключи, а Методиев бе осъден на... 700 лв. глоба и продължи да щрака с пръсти по светски купони и модни дефилета.
Колкото до делото за контрабандата, то започна да се влачи мъчително - къде по вина на прокуратурата, къде заради други обективни обстоятелства. До есента на 2004 г. екипът от Националната следствена служба (НСлС) вече беше установил, че от януари до юли 2003 г.
Ники Пилето е внесъл контрабандно в България не 174, а цели... 270 ТИР-а
и то само през две ГКПП-та - Кулата и Калотина. Осветени бяха и други митнически служители, този път от Калотина - Здравко Дечев, Кристиян Бойчев, Димитър Димитров, Владимир Нешев и Пламен Тодоров.
Освен това в хода на разследването бе доказано, че Методиев работи с 20 ТИР-а, които се водят собственост на десетина от фирмите, участващи в контрабандната схема. През есента на 2004 г. следователите от НСлС предложиха на прокурор Валентин Филипов да издаде постановление за задържането на тези камиони, защото те са прехвърлени в друга фирма на Ники Пилето и... продължават да пътуват. Прокурор Филипов обаче категорично отказа да стори това, защото нямало достатъчно доказателства.
Междувременно до есента на 2004 г. по делото са събрани над 7000 документа, доказващи престъпната дейност на Методиев. До 4 октомври 2006 г. обаче, единствено по вина на прокуратурата, Пилето си хвърчеше на свобода, а делото се водеше срещу неизвестен извършител.
В края на 2004 г. Националната следствена служба приключи с българската част от разследването. Изпратена бе съдебна поръчка до Гърция, с молба да се проучи конкретно кой е посрещал китайските стоки на пристанището в Солун и по чия поръчка, кой е организирал товаренето на камионите и кой е оформял митническите документи на гръцка земя.
Отговорът от южната ни съседка пристига едва в края на февруари... 2006 година. На 6 март следователите от НСлС заминават за Солун и само за пет работни дни (до 10 март) получават цялата информация, необходима им за приключването на случая.
В разпит пред съдия партньорът на Николай Методиев - управителят на гръцката спедиторска фирма Калицис,
признава, че е товарил в ТИР-овете китайски обувки, дрехи
маратонки, бански костюми, чадъри и т. н. Под клетва гръцкият предприемач признава, че всички заявки са направени от Иван Иванов, служител в офиса на спедиторската компания Милицер и Мюнх в Скопие, но от името на българския бизнесмен Николай Методиев. Малко след приключването на гръцката си визита следователите издирват и въпросния Иван Иванов, който потвърждава думите на гръцкия ортак на Пилето.
На 28 април 2006 г. обаче влезе в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс, съгласно който подобен тип престъпления вече стават подсъдни на окръжен съд. В случая с Ники Пилето това означаваше, че наблюдаващият прокурор трябва да е от Софийската градска прокуратура (СГП).
Следователите си отдъхнаха, че вече няма да имат вземане-даване с районния прокурор Валентин Филипов. Обнадеждени, те изпратиха делото в СГП с искане Николай Методиев да бъде привлечен като обвиняем по делото и задържан под стража поне за 72 часа. По неизвестни причини въпросното разрешение пристигна в НСлС пет месеца по-късно и на 4 октомври 2006 г. Ники Пилето е привикан в НСлС и най-сетне е задържан.
Едва тогава стана това, което трябваше да се случи още в самото начало на случая - двете дела за контрабанда срещу неизвестния извършител и срещу митничарите бяха обединени и се превърнаха в мегадело срещу Николай Методиев, както и срещу десет митничари и осем шофьори на ТИР-ове.
След като получи Пилето на тепсия, наблюдаващият прокурор по делото Станимир Димитров трябва да напише обвинителния акт и да го внесе в съда. Очакванията са това да стане бързо и без проблем, защото Димитров влиза в състава на спецзвеното на прокуратурата, което се помещава в сградата на НСлС. От ареста на Николай Методиев досега той плътно е следил всяка крачка на следователите и е давал нужните указания, за да приключи успешно разследването. Така че предстои съдът да каже последната дума по въпроса ще влезе ли най-сетне Пилето в кафеза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във