Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДСТВИЕТО ОТГЪРМЯ В ДЕФИЛЕТО НА ИСТОРИЯТА

В името на европейското бъдеще на България депутатите от Четиридесетото Народно събрание произведоха поредния парламентарен абсурд. В четвъртък (29 септември) те започнаха окончателното приемане на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) още преди членовете на Парламентарната комисия по правни въпроси да са приключили със своето второ четене на проекта. Неколцина трезвомислещи народни представители от управляващото мнозинство с половин уста споделиха, че подобно бързане нарушава процедурата, а депутатите от ДСБ и ОДС се вдигнаха на открит бунт и започнаха да събират подписи за изпращането на неприетия още НПК в Конституционния съд. По принцип новия НПК трябва да бъде приет до 7 октомври. Най-вероятно обаче това няма да се случи, защото през оставащите четири-пет работни дни депутатите трябва да отметнат още... 300-350 негови разпоредби. След дългогодишно умуване, увъртане, фронтални атаки и обходни маневри политическият елит най-после се престраши, хвана законодателния чук и закова предпоследния пирон в ковчега на следствието. Във вторник (27 септември) депутатите от Парламентарната комисията по правни въпроси одобриха на второ четене всички текстове от проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), с които почти всички наказателни дела се прехвърлят за разследване в МВР. За да не изхвърлят на улицата близо 1000 следователи и още толкова административни служители и експерти, народните представители великодушно им позволиха да оправдават заплатите си чрез няколко текста от Наказателния кодекс: престъпленията срещу републиката, мира и човечеството; престъпленията, извършени от малолетни, непълнолетни и психичноболни; престъпленията, извършени от лица с имунитет (съдии, следователи, прокурори, народни представители и членове на Конституционния съд) и от членовете на Министерския съвет; престъпленията, извършени от българи в чужбина. А накрая, когато приключиха с прехвърлянето на престъпленията в МВР, депутатите отвориха широко сърцата си и подхвърлиха на следователите един много вкусен бонбон - престъпленията, извършени от служителите в бъдещото девоенизирано МВР. Досущ като в предишни години (когато управляващите правеха със следствието каквото си искат и когато си поискат), сега отново никой не чу протеста им, че този ремонт на НПК е грубо погазване на конституцията, в чийто чл.128 недвусмислено е казано: Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварителното производство по наказателни дела.Всъщност в дружното подминаване на цитираната конституционна разпоредба - както от бившите жълти управници, така и от сегашното червено-жълто-лилаво мнозинство - няма нищо странно. Причината е, че днес трудно може да се намери депутат, който все още помни какво е гласувал по-миналата седмица. Камо ли да се връща години назад. Най-тъжното в случая обаче е друго. Неведнъж досега управляващите (независимо от партийната им окраска) са демонстрирали изумителен непукизъм по отношение на действащата нормативна уредба. Във вторник (27 септември) обаче коалиционните партньори от БСП, НДСВ и ДПС надминаха себе си. Малко преди депутатите от правната комисия да започнат второто четене на проекта за нов НПК, стана ясно, че следствието просто ще бъде ликвидирано. И то не за друго, а защото Министерството на външните работи изрично е предупредило членовете на комисията, че разпределението на делата между дознателите и следователите трябва да е в пропорция 96:4 в полза на меверейците. И то... задължително, защото (както гласи официалното оправдание на външно министерство за това грубо вмешателство в работата на законодателната власт) правителството на Република България е поело такъв ангажимент към Европейския съюз.След като успяха безпроблемно да прочетат вестника на следствието, депутатите от правната парламентарна комисия задишаха далеч по-свободно и с лекота претърчаха останалите текстове от проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс. Наистина по едно време те малко се затрудниха с текстовете, узаконяващи фигурата на наблюдаващия прокурор като господар на досъдебното производство, но накрая - със задружни усилия намериха цаката и на този проблем. В крайна сметка се оказа, че наблюдаващият прокурор няма да бъде натоварен с цялостното ръководство и надзор на досъдебното производство, а ще следи непосредствено за своевременното и законосъобразно провеждане на разследването. А когато разследващите органи не искат или не могат да изпълнят указанията му, той ще излиза на сцената и собственоръчно ще извършва необходимите процесуално-следствени действия. Оттук нататък всички текстове, които на 27 септември депутатите утвърдиха като нови, звучат някак си познато. Като се започне от правото на прокурора да отстранява разследващия орган и да преобразува дознанията в предварителни производства, мине се през възможността обвинението да възлага конкретни задачи на полицията и се стигне до правомощието на прокуратурата да повдига обвинения или да отказва образуването на досъдебно производство. За най-голяма изненада на екипа, разработил проекта за нов НПК, депутатите от правната комисия не одобриха идеята делата да завършват директно с обвинителни актове. Така че и занапред дознателите и следователите ще пишат заключения, в които ще препоръчват на прокурорите какво да правят по-нататък - дали да пишат обвинителни актове или постановления за прекратяване или спиране на делата. Непокътнато остава и правомощието на обвинението да връща делата на дознателите и следователите за доразследване, въпреки че именно това е най-масово прилаганата хватка за размотаване на едно предварително разследване. По всяка вероятност по-ожесточен спор в пленарната зала ще се завърже само около процесуалните срокове в досъдебното производство. В проекта за нов НПК е записано, че дознателите имат пред себе си два месеца за разследване на дадено престъпление. Този срок може да бъде продължен от наблюдаващия прокурор най-много с още четири месеца, след което влизат в действие т. нар. преклузивни срокове. Тоест - след изтичането на шестте месеца, каквито и доказателства да бъдат събрани, те няма да бъдат признати от съда и няма да бъдат вземани под внимание при произнасянето на съответната присъда. За успокоение на опонентите, депутатите от правната комисия оставиха в проекта за нов НПК разпоредбата, регламентираща правото на главния прокурор да удължи срока на предварителното разследване. Според действащия Наказателнопроцесуален кодекс, главният прокурор може да удължи всяко разследване с девет месеца, докато в бъдещия НПК - кой знае защо - подобен срок не е фиксиран. С други думи - ако този текст мине през пленарната зала и на второ четене - само от главния прокурор ще зависи кое дело е толкова сложно, че работата по него трябва да продължи... даже три, четири или пет години. ДЕСНИТЕ ГОТВЯТ КОНСТИТУЦИОНЕН ШУТ ЗА НОВИЯ НПКХората на Иван Костов (ДСБ) и на Надежда Михайлова (ОДС) едва изчакаха окончателното приемане на първите 40-50 текста от проектозакона за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и обявиха, че ще изпратят неродения Петко в Конституционния съд (КС). В четвъртък (29 септември) те открито се противопоставиха срещу запазването на понятието обективна истина в новия НПК. Според бившия премиер Филип Димитров (ОДС) това словосъчетание е архаично, комунистическо и е пуснато в употреба по времето на Вишински.Понятието обективна истина не фигурира в българската конституция, а в европейското законодателство се използва само терминът истина, заяви Филип Димитров от парламентарната трибуната. Малко по-късно Веселин Методиев (ДСБ) подкрепи бившия си съпартиец и обяви, че Демократи за силна България ще организират подписка за питане до Конституционния съд по въпроса що е то обективна истина и има ли тя място в новия НПК.В типично неин стил в кулоарите червената депутатка Татяна Дончева (шефка на работната комисия, подготвяща текстовете от НПК за гласуване в пленарната зала) светна парламентарните репортери за какво всъщност става дума: ДСБ и ОДС се опитват да саботират приемането на проектозакон. Обективната истина е част от класическите понятия, които са в основата на всеки съдебен процес и които не могат да се разбиват, обясни тя, а колегата й Любен Корнезов допълни, че спорът за формалната и обективната истина е философски и не противоречи на българската конституция.В крайна сметка против запазването на термина обективна истина гласуваха само 38 народни представители (трима от тях са от парламентарната група на БНС), което е почти сигурен признак, че новият НПК трудно ще бъде изпратен в Конституционния съд. Другият горещ картоф, който в четвъртък заподскача между левицата и десницата в парламента, бе дали наблюдаващият прокурор трябва да участва в цялото разследване и да извършва процесуално-следствени действия, или трябва да си остане... наблюдаващ прокурор. В конституцията е записано, че прокурорът може само да повдига и поддържа обвинението, припомни от парламентарната трибуна Елиана Масева (ДСБ) и обяви, че ако този текст бъде гласуван на второ четене, това ще е сериозна причина ДСБ да сезира Конституционния съд.Няколко дни по-рано Татяна Дончева констатира пред колегите си от правната комисия, че новият НПК въвежда фигурата на наблюдаващия прокурор формално, тъй като неговите функции изобщо не са регламентирани в кодекса. Така отговорихме на други изисквания на ЕС, но само на хартия, заяви Татяна Дончева тогава, но колегите й от правната комисия се направиха, че не са я чули, и отложиха решаването на проблема за пленарната зала. Или... за Конституционния съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във