Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДСТВИЕТО ЗА ЕВРОФАЛШИФИКАТОРИТЕ УВИСНА НА КОСЪМ

Една от най-дълго предъвкваните теми през последните две години е несъвършеното законодателство, което пречи на МВР и съдебната система да водят успешна борба с организираната престъпност. Неведнъж в публичното пространство се разгаряха ожесточени спорове, които приковаваха общественото внимание към проблема и вдъхваха надежди, че нещо може да се промери. Историята помни десетки подобни случаи, когато главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов ултимативно е поставял въпроса за радикалното решение на проблема, но безрезултатно. Много са точките в списъка с генералските искания и едва ли има някакъв смисъл от детайлното им изброяване. Едно от тях обаче заслужава малко по-особено внимание, защото има пряка връзка с днешната тема - задължителното налагане на мярка за неотклонение задържане под стража на хора с висящи дела, извършили ново престъпление.Вярно е, че тази идея на ген. Борисов (която периодично разпалва страстите в полицейско-магистратските среди) срещна най-яростната съпротива от страна на правозащитниците, съдиите, следователите, адвокатите и опозицията. Но също така е вярно, че срещу аргументите на Борисов опонентите му противопоставиха главно някои текстове от конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Плюс дежурния аргумент, че задържането под стража не е наказателна репресия, а предохранителна мярка. В смисъл такъв, че тя се налага само тогава, когато човекът може да попречи на разследването (т.е. - да избяга) или да извърши ново престъпление. Колкото и да е странно, през всичките тези две години (откакто ген. Бойко Борисов зае поста главен секретар на МВР и поведе нормативната война, стартирала със скандала около арестуването на Киро Японеца на 16 септември 2001 г. и последвалото му освобождаване), никой не обели и зъб за една от главните пречки, спъващи наказателното правораздаване. Става дума за печалноизвестния чл.172а от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), чиято ал.3 гласи: Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България може да разпореди разследването на дела по ал.2 (подсъдни на окръжни съдилища - бел.ред.) да се извърши от следователите от Националната следствена служба.Проблемът тук е само един, но е изключително съществен. Въпреки че с промените в Закона за съдебната власт (влезли в сила от 30 юли 2002 г.) бе възстановена Националната следствена служба, главният прокурор продължава еднолично да определя кое дело е важно и сложно и кое не е. Тоест - единствено той има правото да разпореди коя следствена служба какво ще работи. Тази норма продължава да се прилага дори тогава, когато НПК категорично разпорежда (чл.172, ал.1, т.1), че престъпления, извършени от българи в чужбина, се разследват единствено от Националната следствена служба. А какво се случва, когато двата казуса (скорострелното освобождаване на хора с висящи дела и правото на главния прокурор да решава кое дело е важно и сложно) плеснат с ръце и се прегърнат - става ясно от следващите редове. ... Историята започва в началото на септември 2002 г. в околностите на австрийския курортен център Залцбург. Използвайки специални разузнавателни средства по друга разработка, австрийските полицаи се натъкват на евроаферата случайно. Те подслушват няколко разговора между двама местни бизнесмени (гравитиращи около тамошни подземни групировки) и една чужденка. След внимателен анализ на записаните разговори и проверка на самоличността на въпросната чужденка са установени две неща. Първо - дамата се казва Станка Калоферова, родена е в Пловдив през 1967 г. и има двойно гражданство - българско и австрийско. И второ - бизнесмените и партньорката им не се познават лично. Всичко това кара австрийските ченгета да стигнат до едно логично решение - на първата работна среща между тримата ролята на бизнесмените е изиграна от две спецченгета. За контактите на Станка Калоферова с бизнесмените от Грац и за стартирането на операцията австрийците надлежно уведомяват българските си колеги, от които получават обещания за пълно съдействие.На 10 септември 2002 г. Станка Калоферова пристига в България, придружена от двамата австрийски бизнесмени. Още със стъпването на родна земя тя установява контакт с неколцина от бившите си авери в Пловдив, където дамата е родена и отраснала. Те я свързват с Георги Панев - майстор фалшификатор, който току-що е излязъл на свобода след едногодишен престой зад решетките. Целта на сгледата е производството на 6 млн. евро-менте, които трябва да бъдат продадени на австрийските бизнесмени. Митът за суперзащитата на еврото е разбит на пух и прах от Четворката още с първите банкноти, изработени от него и връчени на австрийските бизнесмени като мостри. Според запознати с разследването, пловдивските фалшификати са толкова добри, че само изключително опитен експерт би ги различил от истинските евра. Допълнителната гаранция за качество, с която Жоро Четворката хвърля австрийците в див възторг, е, че ментетата са с различни серийни номера. (По-късно европейски спецове ще признаят, че технологията на Четворката е уникална, защото неговите фалшификати на практика са неуловими при засичането на едни и същи серийни номера.) След като мострите са одобрени от австрийците, поръчката е дадена: пловдивчани трябва да напечатат общо 6 млн. евро в банкноти по 50, 100 и 500 евро. Според оперативната информация, стоката трябва да бъде доставена в Скопие (през ГКПП-Гюешево), където сделката да бъде финализирана. В последния момент обаче пловдивчани променят часа и мястото на срещата и принуждават антимафиотите да нанесат удара си изпреварващо. Групата на фалшификаторите е заловена около 23.40 ч., на 19 декември 2002 г., пред кюстендилския хотел Пауталия, след почти тричасово дебнене. На място са арестувани Георги Панев (Жоро Четворката), Станка Калоферова (Милионерката) и пловдивчаните Ахмед Асан, Димитър Филипов (Дамаджаната) и двамата му бодигардове - Велин и Георги. Всички те са сгащени в автомобилите им - Мерцедес, БМВ и Опел Омега, без да има накъде да мърдат. Единственият, който успява да се измъкне от клопката, е кюстендилецът Валентин Коларски (бивш митничар). По оперативна информация именно той е трябвало да осигури безпроблемното пренасяне на стоката през ГКПП-Гюешево на македонска земя.На специална пресконференция, дадена от ръководството на НСБОП (на 21 декември 2002 г.), става ясно, че операцията е проведена едновременно в Пловдив и Кюстендил, а общата сума на ментетата е около един милион евро На пресконференцията заместник-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов благодари за отличната работа, както на българските полицаи и антимафиотите, така и на колегите си в Македония и Австрия. Освен това той уверява присъстващите журналисти, че работата по случая продължава до окончателното разбиване на престъпната структура. На същата пресконференция стана ясно, че във връзка с разбиването на международния канал за производство и трафик на фалшиви евро ген. Бойко Борисов и шефът на националната полиция ген. Васил Василев са пътували до Виена, а седмица преди задържането на престъпниците заместник-директорът на НСБОП полк. Великов е ходил в македонската столица. В Скопие имаше специално създаден щаб за работа по случая и с колегите се разбрахме, че бандитите ще бъдат хванати с достатъчно улики, които да им осигурят най-малко по две петилетки затвор, каза още пред журналистите полк. Великов. За пореден път обаче той си беше направил сметката без кръчмар. Още същата нощ (на 19 срещу 20 декември 2002 г.) всички задържани пловдивчани - Димитър Филипов (Дамаджаната) и двамата телохранители на Дамаджаната, са пуснати да си ходят. От разпитите им станало ясно, че те са използвани като транспорт и охрана от Плодвид до Кюстендил и хабер си нямали за какво всъщност става дума. Малко по-късно е освободен и другият пловдивчанин - Ахмед Асан, като зад решетките, с постоянна мярка задържане под стража, остават само Станка Калоферова и Георги Панев (Жоро Четворката).Противно на всякаква логика по случая са образувани две следствени дела - в Пловдив (за производство на неистински парични знаци) и в Кюстендил (за притежание на неистински парични знаци). Срещу главните действащи лица в аферата - Станка Калоферова и Георги Панев, по кюстендилското дело, са повдигнати обвинения по чл.244 от НК: Който прокара в обращение подправени парични знаци и който си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години. Същото наказание се налага и на лице, което държи такива знаци в особено големи количества. ... Неслучайно в началото на публикацията стана дума за борбата на ген. Бойко Борисов хора с висящи дела, пристъпили за пореден път закона, автоматично да остават зад решетките. В конкретния случай от временното запиране на Димитър Филипов (Дамаджаната) и Ахмед Асан МВР и следствието биха могли само да спечелят, тъй като Дамаджаната е известна фигура в подземния свят под тепетата (последната му простъпка е отвличане на ТИР и рекетиране на собственика му), а при реализирането на пловдивската част от операцията, в дома на Асан са открити големи количества фалшиви бандероли и алкохол - менте. Колкото до връзката на случая с ерврофалшификатите с прословутия текст на чл.172а, ал.3 от НПК, даващ право на главния прокурор да решава кое дело да бъде разследвано в националното следствие и кое в окръжна следствена служба - тя е повече от ясна. Механичното (и абсурдно от оперативноследствена гледна точка) разделяне на делото доведе до... неговото смачкване и забиване в девета глуха. Защото, колкото и да изгарят от желание да свършат работата си, следователите в Пловдив и Кюстендил нямат необходимите процесуални възможности за това. Те не могат да работят на територията на цялата страна (защото действията им са ограничени само на територията на съдебните им окръзи), а за професионални връзки с колегите си от Македония и Австрия изобщо не смеят и да мечтаят дори. Какъв е крайният резултат до момента? Специално по т. нар. кюстедилско дело от 19 декември 2002 г. (когато престъпната група попадна в ръцете на антимафиотите) досега са се случили само две неща. На 7 януари 2003 г. бившият митничар Валентин Коларски, който успя да се изплъзне от ръцете на антимафиотите, бе обявен за международно издирване чрез Интерпол (на 7 януари 2003 г.). А на 10 февруари състав на Кюстендилския окръжен съд отказа да промени мярката за неотклонение задържане под стража на Станка Калоферова. Десетина дни по-рано нейнте адвокати поискаха тя да бъде освободена по ред здравословни причини, сред които кожни обриви, косопад и гинекологично неразположение. Според окръжните съдии обаче, болежките на Калоферова съвсем спокойно могли да бъдат лекувани в стационара на Бобовдолския затвор и отказаха да я пуснат.Запознати с хода на разследването твръдят, че с от 19 декември 2002 г. (когато бандата е разбита) до ден днешен в томовете по кюстендилското дело не е заприходено нито едно ново доказателство. Факт, който предизвиква няколко съвсем логични въпроса. Примерно: Кому беше необходимо разбиването на престъпната структура да стане на българска територия, а не в Скопие, където е трябвало ментетата да бъдат предадени на внедрените австрийски полицаи? Или пък: Защо делото беше разбито на две парчета, а не беше изпратено в Националната следства служба, която има право да командирова следователи зад граница? При подобни ситуации Параграф 22 неведнъж си е позволявал да си служи с една фраза, която започва така: Тъпото в цялата тази история е... В разказаната история обаче всичко е тъпо, а разследването й най-вероятно умишлено е докарано до фалстарт. Параграф 22 научи, че законоустановеният двумесечен срок на кюстендилското парче на разследването вече е удължаван два пъти, без това да доведе до някакви конкретни резултати. А кюстендилският окръжен прокурор Серафим Гонев все по-сериозно се замислял дали да не прекрати делото поради липса на достатъчно доказателства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във