Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛЕДСТВИЕТО ЗАПОЧНА - ЗАБРАВЕТЕ!

Някакъв странен, некрофилски дух витае напоследък из публичното пространство. Дето има една приказка - още не са изстинали труповете на бившия военен прокурор Николай Колев (разстрелян на 28 декември 2002 г. насред София) и на заместник-шефа на охраната на СИБАНК Владимир Димов (намерен в колата си мъртъв на 30 декември 2002 г.), а върху тях вече се възкачиха десетки знайни и незнайни борци за демокрация и европейско правораздаване. И като запретнаха въпросните борци ръкави, като отвориха усти и като заразправяха едни версии за кръвопролитията - направо да се побърка човек. С две думи, ако тия дни се появи сензационното разкритие, че приживе Колев и Димов са организирали я убийството на Кенеди, я атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. - никой не бива да се учудва. Според една статистика в ИНТЕРНЕТ, от убийството на прокурора Николай Колев и т.нар. самоубийство на Владимир Димов досега само централните всекидневници и седмичници се отчели по темата с над... 200 публикации. Което за две календарни седмици си е чист опит (макар и задочен) за кандидатстване в книгата на рекордите Гинес. И докато работата на медиите е да отделят време и място на всяка една подробност от пейзажа (само и само да задоволят информационния глад на аудиторията), единственото задължение на т. нар. компетентни органи е да си... вършат работата. А не под сигурната защита на отлично информирания източник да се занимават основно с разпространяването на клюки и врели-некипели.Всъщност, ако трябва да бъдем откровени (макар и в аванс) - вдигането на информационната димна завеса около екзекуцията на Колев и (само)убийството на Димов има своята желязна логика. И тя се крие в неоспоримия факт, че през последните десет години нито едно подобно престъпление (говорим за поръчкови разстрели на хора от такъв калибър, а не за изнервена съпруга, платила на наркоман да очисти мъжа й) не е разкрито. Така, както си го пише по дебелите книги - с влязла в сила ефективна присъда. В случая обаче по-изнервящото е друго - въпросните отлично информирани източници и компетентни органи така се увлякоха в опитите си да отклонят общественото внимание в удобната им посока, че направо... се оляха. Сякаш срещу тях седят първолаци, които тепърва ще се учат да четат, а не хора, които все пак могат да сметнат колко прави две плюс две.Една от най-големите заблуди в тази посока е обещанието, че по случая Колев се работи върху всички възможни версии. Както много добре ни е известно - основната теза, разпространявана от групата на Едвин Сугарев (в която влизат Николай Колев-Босия и моряшкия синдикалист Пламен Симов) и подкрепяна от варненския апелативен прокурор Васил Миков, е, че главният прокурор Никола Филчев е замесен в убийството на прокурора. Кой и на какво законово основание ще проверява дали враговете на Филчев са прави, или криви - дори и Господ не знае. Защото това означава да се разследва дейността на главния прокурор, което по закон е невъзможно да се случи. Дори и с цел неговото абсолютно оневиняване.По същия начин стои въпросът и с друга една версия, разпространена от хора, близки до обвинител N1: разстрелът на Колев е поръчан от неговите си съмишленици с цел компрометиране на Филчев, начело на които стоял... варненският апелативен прокурор Васил Миков. Дори да приемем, че това е вярно - разнищването на нещата в тази посока също е обречено на неуспех. За да бъде разследван Миков, най-напред Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да снеме имунитета му. Нещо, което се случва само на базата на категорични доказателства, събрани по най-различни способи. Включително и чрез специални разузнавателни средства (СРС). Ето тези доказателства няма как да бъдат събрани, защото Миков е с имунитет и няма право да бъде подслушван, следен, фотографиран и тъй нататък.Категорично отпада потенциалната работа и по третата основна версия, хвърлена в публичното пространство часове след убийството на Колев: от години покойният прокурор е поддържал връзки с престъпни елементи и е бил намесен както в трафика на дрога, така и в търговията с оръжие. За да съществува дори и незначителна по обем информация в тази посока - това означава, че приживе прокурорът Колев е бил разработван, а престъпната му дейност е документирана чрез СРС. Тук бяха намесени няколко случая от зората на българската демокрация, сред които контрабандната афера във военоморската база Атия (1992-1993 г.); кражбата на 500-те пистолета от поделението в Звездец (1991 г.) и прословутата албанска сделка със 100-те минохвъргачки (1993 г.). По нито едно от тези следствени дела, които продължават да се влачат между съдебните инстанции, нито някой е разработвал Колев чрез СРС, нито пък е искал от ВСС снемането на имунитета му. Колкото до останалите няколко версии, които се завъртяха из публичното пространство - за тях е по-добре да не отделяме кой знае колко място, тъй като звучат наистина несериозно. За цвят обаче сме длъжни да ги споменем. Най-малкото защото те също са сред доказателствата, че разследването на поръчковите убийства и на самоубийствата по желание у нас се прави през пръсти (меко казано).Едната версия е, че покойният Колев се е интересувал от дейността на бившия шеф на Националната служба за сигурност о.з. ген. Атанас Атанасов, който прикривал нелегалния бизнес с пиратски компакдискове в периода 1997-1999 година. През зимата на 1998 г. президентът и собственик на едната пиратска империя Маркос Мюзик - Марко Михайлов, бе намерен мъртъв в софийския си апартамент. Диагнозата - самоубийство след семеен скандал. Две години по-късно в София бе разстрелян и Емил Димитров (Макарона), собственик на другата аудиопиратска империя Унисон. Делото е поверено в ръцете на Столичната следствена служба и е спряно по чл. 239 от НПК - неразкриване на извършителите. Каква обаче е интимната мисъл тази версия да бъде тиражирана? През 1996 г. зад гърба на Емил Димитров (Макарона) застава Съюзът на бившите барети, оглавяван от Алексей Петров. За целта дори е създадена специална охранителна фирма Унисон секюрити. По това време един от най-близките съдружници (още от началото на 90-те години) на Макарона е Лъчезар Куклев от... Разград, т.е. - съгражданин на ген. Атанасов и съпругата му Анелия Атанасова, които са в центъра на скандала с подслушванията Гном. А в Разград Атанасов е бил шеф на РДВР до изтеглянето му в София през 1997 г. и назначаването му (от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев) за секретар на МВР... А другата партенка, която по много странен (и удобен за някои) начин свързва разстрела на Николай Колев със смъртта на Владимир Димов, гласи, че двамата много упорито събирали информация за... бившия български банкер и настоящ примерен поданик на САЩ Иван Миронов, арестуван в македонската столица на 12 декември 2002 година. Тук коментарите са повече от излишни...Колкото до версиите за смъртта на Владимир Димов, почти всичко изписано и изприказвано от 30 декември насам (когато е открит трупът му) наистина прилича на гавра. Както с паметта на покойния, така и с най-обикновения читател, тв-зрител или радиослушател. Защото колкото и да се опитват някои хора да набият в общественото съзнание мисълта, че става дума наистина за самоубийство, работата е далеч по-сериозна. В почти всички анонимни информации, изтекли я от МВР, я от разследващите органи, Димов е наричан бивша барета, бивш командос и обучен професионалист в боравенето с оръжие. Нещо, което изобщо не е вярно, защото той е бил психолог в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и въобще не е задължително да знае как се държи (дори) пистолет. Тази инсинуация обаче е много удобна за утвърждаване на версията самоубийство, защото в противен случай няма как да бъде обяснен фактът с откъснатите пръсти на дясната му ръка и невзривената граната. Според едно от най-смехотворните обяснения на трагедията, Димов се е опитал да се самовзриви с нападателна граната, която обаче се оказала дефектна и гръмнал само капсул-детонаторът. След това той отишъл в дома на приятелката си (както си е така, без три-четири пръста), преоблякъл се, взел личния си пистолет ЧЗ, върнал се в колата и си пръснал черепа. Той изтърпял нечовешките болки, преодолял загубата на кръв и успял да запази самообладание, тъй като бил... кален и обучен.Според другата (далеч по-популярна и правдоподобно звучаща) хипотеза - след неуспешния опит да сложи край на живота си с гранатата Димов извадил пистолета от кобура си и веднага се гръмнал (без да ходи насам-натам). Както си му е редът, версията за самоубийството тутакси бе подплатена и с резултатите от съдебно-медицинската експертиза. Няколко странични въпроса обаче продължават да висят в публичното пространство, въпреки че отговорите им биха насочили разследването в съвсем друга посока.Първо: изключено е едър човек като Димов (висок най-малко 1.80 м.) да се самоубие в лек автомобил, седейки на шофьорската седалка. При това без да отвори или вратата, или да свали предното ляво стъкло. По една простичка причина - той не е имал място, за да сгъне лявата си ръка, в която държи сравнително голям пистолет по размери, какъвто е ЧЗ, и да го опре в главата си. Това би могло да стане само ако волвото е било с десен волан. То обаче не е. Второ: от кадри, с които Параграф 22 разполага, входната рана върху главата на Димов не е на слепоочието му, а един-два пръста по-нагоре. Трето: от същите кадри става ясно, че предното дясно стъкло на колата, в която е намерен трупът на Димов, не е разбито в резултат на смъртоносния изстрел. По простата причина, че шофьорската седалка е изтеглена почти в крайно задно положение и траекторията на фаталния куршум е съвсем друга и не минава през въпросното стъкло. На всичко отгоре източници на Параграф 22 твърдят, че куршумът е изваден от колонката на Волво-то между двете врати.Четвърто: изобщо не отговаря на истината твърдението, че цялата кола отвътре била опръскана с кръв. Нищо такова няма нито по предното стъкло, нито по стъклото на предната лява врата, нито по стъклото на задната дясна врата. Колкото и песимистично за нашето правосъдие да звучи всичко казано дотук, най-голямото доказателство, че причините за почти едновременната смърт на прокурора Николай Колев и бившия психолог на баретите Владимир Донев ще останат забулени в тайна, е поведението на главния прокурор Никола Филчев. И то не заради друго, а защото продължава да робува на... неприязънта си (меко казано) към Националната следствена служба (бившето спецследствие).На 3 януари (петък) на извънредното заседание на Висшия съдебен съвет той заяви, че делото за разстрела на Колев ще се води от Столична следствена служба, въпреки че то е изключително сложно и от особена важност. Както за самата съдебна система (в частност), така и за държавата като цяло - все пак за първи път в най-новата ни история разстрелват висш магистрат. А в такъв случай НПК е категоричен, че главният прокурор възлага разследването на националното следствие (НСлС).Вместо това обаче на 8 януари (сряда) в НСлС е получено постановление на Върховна касационна прокуратура, подписано от прокурор Ангел Илиев, с което ръководителят на отдела за разследване на тежки криминални престъпления Лъчезар Пенев е командирован... в помощ на столичното следствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във