Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛИВНИШКИЯТ БАРОН

Боян Петракиев Борисов е роден през 1962 г. в сливнишкото с. Извор и преди да се прочуе с аристократичния си псевдоним, носи простолюдния прякор Балинецо. Трудовата му биография след 10 ноември 1989 г. може да бъде описана само с две изречения: човек на борците, после на ВИС, а накрая - солов играч със собствена бригада. През лятото на 1994 г. Барона и групата му са изненадани (докато отмарят в бунгала на яз. Братушково) от отряд барети, водени от тогавашния им командир Красимир Петров (днес генерал и шеф на РДВР в Бургас). В съобщението, разпространено от пресцентъра на МВР, случаят е описан доста лаконично: На 12 август е задържан опасният 32-годишен престъпник Б. П. и шестима от бандата му. По време на акцията е иззето голямо количество късо и дълго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, техника за наблюдение (бинокли - бел. ред.) и т.н. В дописката е акцентирано върху смелите действия на баретите, но и дума не е казана за това, че Барона и хората му са изяли як бой от командосите. По време на операцията в едно от бунгалата край язовира е открит сръбският гражданин Любинко Милован Радославлевич. Той е пленен два месеца по-рано, когато Петракиев и хората му разиграват екшън, невиждан дотогава по българските земи. На 13 юни 1994 г. по предварителна уговорка 14 сръбски ТИР-а, трябва да се съберат край Драгоман, за да пресекат заедно границата. Малко преди да влязат в града, непознат човек пресреща камионите и казва на шофьорите, че колегите им ги чакат на друго място. Не след дълго всички 14 ТИР-а се събират на паркинга на бившето ТКЗС в Драгоман, а около тях започват да се щурат в пълно неведение шофьорите им, техните придружители и приятелите, които се возят с тях - общо около 40 души. Изведнъж в паркинга нахлуват няколко автомобила, от които се изсипват двайсетина мъже, въоръжени с пушки, пистолети и бухалки. Втрещените сърби са обградени в як кордон, а някои от тях веднага са пребити профилактично. След това им е наредено да опразнят джобовете си и да свалят от себе си всичкото злато, което имат. По данни на МВР нападателите събират 104 550 г. марки, 87 190 нови динара, 1000 долара и 1400 швейц. франка. За количеството и качеството на златните синджирчета, пръстените и часовниците не е огласена информация. Тарашът продължава около час, след което магистралните бандити изчезват с плячката. Още същия ден ограбените шофьори се оплакват в полицията, дават показания и един по един се прибират по родните си места. Месец след въоръжения грабеж в хода на делото настъпва рязък обрат. Потърпевшите започват да оттеглят показанията си, а ограбените пари и ценности стават все по-малко и по-малко. Част от тях даже забравят, че някога са ставали жертва на грабеж. За чест на българската полиция мистерията е разгадана много бързо: Барона шантажира сръбските шофьори и спътниците им чрез пленения им сънародник и колега Любинко. И то по начин, който изобщо не оставя място за колебания - близките на похитения в Крагуевац получават цветна снимка, на която Любинко е овързан с въжета, а на гърдите му пише Поздрав от Барона! За да бъде всичко съвсем сигурно, специален пратеник на Барона отнася на семейството и видеокасета. На нея се вижда как Любинко събира зъбите си по земята след здрав бой, а по тялото му има белези от изгасени цигари. Емисарят на Барона предупреждава сърбите (чрез роднините на Любинко) да си затварят устите и изчезва завинаги от живота им.По-нататък случката се развива по познат сценарий: делото постепенно затъва, а широката публика губи интерес към него. През пролетта на 1995 г. прокуратурата също се намесва в играта и пуска Барона на свобода под парична гаранция. Първоначално тя е 500 000 тогавашни лева (около 12 500 щ. долара), но главният прокурор Иван Татарчев проявява някакво чувство на благоприличие и увеличава паричната гаранция на 750 000 лв. (около 19 000 щ. долара). На 15 март 1995 г. Барона си плаща като поп и напуска Бобовдолския затвор, а в джоба си носи уникално (и до днес) медицинско предписание, според което страда от амнезия и има животоспасяваща нужда от... лечение на зъбните редици.Какво е попречило въпросните зъбни редици на Барона да бъдат лекувани в МВР-болницата, не стана ясно, защото по онова време главният прокурор Иван Татарчев не даваше никакви обяснения за поведението на своите подчинени. Нищо не се случи и след скандала, вдигнат от тогавашното ръководство на МВР, че е безобразие Барона да бъде пускан под гаранция, след като е обвинен за въоръжен грабеж и за отвличане, а зад гърба си има висящо дело от 1992 г. за незаконно минаване на границата. Опасенията на МВР се сбъдват много по-рано от очакваното. Само няколко седмици след като излиза на свобода, въпреки амнезията и нестройните си зъбни редици, Барона пребива жестоко митничаря Андриан Михайлов на собствената му бензиностанция край Сливница. Побоят е толкова жесток, че когато братът на Михайлов идва на помощ с полиция, митничарят прилича на кървава пихтия, а от Барона няма и следа.По този повод Боян Петракиев е обявен за издирване, но съвсем безрезултатно. Той е открит цели две години по-късно в... Златна Прага. На 5 май 1997 г. той е арестуван в казино на площад Вацлавски наместе, за влизане в страната с фалшив гръцки паспорт, издаден на името на Николаос Петридис. Чешките полицаи изпращат в България отпечатъци от пръстите на Барона, за справка както и някои от по-особените му белези: татуировка над пъпа Аз съм вечно гладен (на латиница), и четири ефирни създания, татуирани на едното баронско рамо и по гърдите.Докато Боян Петракиев излежава четиримесечната си присъда в чешки затвор (за използване на фалшиви документи и докато се реши въпросът с екстрадирането му), от сливнишката сцена е свален и по-малкият му брат Анани, който носи простосмъртния прякор Злодея и се прехранва с най-обикновен рекет: предрешени като екополицаи, Злодея и хората му глобявали сръбските куфарни търговци с по 20 г. марки на кола. Злодея и трима от съучастниците му обаче са арестувани през 1997 г., защото пребиват заместник-началника на РПУ-Сливница майор Любомир Цеков и още един полицай. През март същата година са озаптени още няколко от старите авери на Барона - Камен Боксьора, Боби Дебелия, Младен Пъки и Емил Джейми, които са по-известни като Драгоманската банда. Те също се препитават с магистрален рекет, но разширяват обхвата на бизнеса: всеки таксиметров шофьор, превозващ сръбски куфарни търговци от Калотина до складовете в Илиянци и обратно, е задължен да им плаща по 20 г. марки за правото да ползва паркинг в района на ГКПП-Калотина.Първата присъда в живота си Боян Петракиев-Барона изслушва на 21 август 1999 г., когато Районният съд в Сливница го осъжда на четири години и половина затвор за хулиганство. Престъплението е извършено през 1991 г., но все още не е известно защо присъдата му и до днес не е влязла в сила. През 2000 г. Барона се разделя със своя сръбски авер, 35-годишния Славиша Алексов. Комшията е изгонен от България на 17 декември 2000 г. (заедно с още седем свои сънародници) по заповед на тогавашния директор на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов с мотива, че са заплаха за националната сигурност. Славиша и Барона имат съвместен бизнес във фирмата Шечер и сол, регистрирана на ул. Милин камък 57 в столичния квартал Лозенец. Последният официален сблъсък на Барона с органите на реда бе на 28 април 2003 г., когато той и ортакът му Боян Джамалов бяха арестувани за кражба на два тона ж. п. релси между сливнишките села Гълъбовци и Храбърско. Срещу Барона е повдигнато обвинение по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 от Наказателния кодекс (за кражба на вещ, която не е под постоянен надзор, в условията на опасен рецидив). Максималната присъда за това деяние е 15 години затвор. Съучастникът на Петракиев - Боян Джамалов, е обвинен само в кражба (чл.195, ал.1, т.2 от НК), за която може да получи най-много десет години лишаване от свобода.

Четете още

Банкеръ Weekly

Закон връща у нас дълговото робство

Дава се възможност на синдиците на всяка банка в несъстоятелност сега или в бъдеще автоматично да предявяват претенции към трети, четвърти, пети и неясно още колко по... Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във