Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

СЛОВЕНСКИ ГРАНИЧНИ НЕВОЛИ

Най-доброто време за преминаване на скандалната словенско-хърватска граница на ГКПП-Обрежие е час и половина след полунощ. Точно тогава граничните полицаи, които са на смяна, приключват с късната си вечеря. Изглеждат уморени и безхаберни, излъчват досада. Почти не си правят труда да говорят, още по-малко да задават контролни въпроси и да проверят дали са спазени формалните изисквания за пътуване в Европейския съюз. На фона на всекидневното унижение, на което бяха подложени през януари върнати от тази граница българи (за което подробно разказахме в миналия брой), този път нещата са различни. Монотонният равноделен ритъм, с който автоматичният граничен печат оставя следата си в паспортите на нашите сънародници на 9 февруари в 1,23 ч. след полунощ, звучи стряскащо. Нито един върнат. Вместо радост този факт предизвиква у репортерите недоумение. Защото както любовта и омразата са два полюса на една и съща силна емоция, така затегнатият контрол или липсата му са еднакво далеч от обективните и строго регламентирани правила. Спазването им би довело до еднакъв аршин за всички българи...Група български журналисти ще се опитаме на място да установим как изглежда и защо е въведен новият абсурден ред за преминаване през границата. Използваме редовна автобусна линия на Юнион Ивкони до Мадрид. Още при тръгването ни от София на очи веднага се набива една очевидна разлика. В автобуса, който ще пътува през Словения, не се качва нито един обикновен пътник. Словения вече е опасна посока и си оставаме сами, заедно с неколцина служители на фирмата. Паркираният в съседство автобус също е Неоплан, също пътува за Мадрид и е на същата фирма. Той обаче минава през Унгария и е пълен, защото тамошните гранични власти не създават излишни главоболия на нашенците.Ние, репортерите, сме създали собствена легенда за целта на пътуването ни до Испания. Двама - журналистът от Параграф 22 и колежка от Агенция Фокус, имат покана, че ще гостуват на своя близка в испанската столица, останалите 4-ма журналисти имат резервации за хотел в Словения. В автобуса има и други лица, които на границата ще представят покана от роднини, които ги викат да ползват гостоприемството им за седмица. Всеки от действащите лица носи изискваната сума. В автобуса има и пътници, които не могат да представят никакъв документ за целта на престоя си и затова носят парични суми от 1500-2000 евро, чието изхарчване би зарадвало всяка икономика в ЕС.Практиката от 10 януари досега сочи, че българите, особено тези от ромски и турски произход, са подложени на недопустимо унижение. Някои от тях разказаха, че са ги пръскали с дезодорант и са им крещяли: Много миришете, къде сте тръгнали за Европа. Редовно пътуващи по българските автобусни линии за Италия, Испания и Португалия разказват, че граничните власти тук връщат поне една трета от пътниците.Макар да не планираме провокации и да сме подготвили перфектни документи за повода на пътуването на всеки от нас, сме убедени, че поне един от групата ще падне жертва. Това пък ще доведе до връщане на целия автобус, защото според издадените транспортни лицензи фирмата превозвач трябва да осигури обратен транспорт до България на онези, които не са допуснати през границите на ЕС.Граничният полицай, който ще ни проверява, този път, изглежда, е решил да не повтори нито веднъж историята на общо над 1600 българи, върнати само през януари на ГКПП-Обрежие. Той гледа вяло паспортите, на един-двама задава въпроси и ги кара да покажат колко пари носят. Не обръща внимание, когато красива българка предизвикателно казва, че просто отива да види какво е Европа. Удря веднага печат на репортера на Параграф 22, който се е опитал да маскира интелигентния си вид с баскетболна шапка с надпис Орландо и тридневна брада. Не му задава нито един въпрос. Резултатът от прегледа на нашия автобус е зашеметяващ - нито един върнат от общо петнайсетината пътници в него.Точно месец преди това, на 12 януари, подобен шанс не са имали общо 30 души от автобус със 66 пътника. В други случаи пускат първите 20-ина пътника, но връщат следващите десет - все едно гонят норма, разказва една от стюардесите в автобусите на Юнион Кристина Попова. Има и абсурдни случаи. Едната гранична смяна пуска даден пътник, автобусът завива, за да остави нередовните пасажери извън ГКПП-то, и когато се връща, вече на път за Испания, отново минава пред будката на граничните власти. Нерядко новата проверка от следващата гранична смяна отказва да пропусне вече получили печат за влизане пътници.Върнати българи разказаха, че им предоставят за подпис протокол на словенски, чийто текст те не разбирали. Но трябвало да подпишат документа, в който се посочва причината, поради която не ги допускат през браздата. Сънародниците ни почти винаги слагали парафа си отдолу заради страха да не им ударят черен печат със забрана да влизат в ЕС през следващите шест месеца, признават потърпевшите. Почти в 90 на сто от случаите словенските гранични власти избирали последната графа H, в която имало три подточки: нарушаване на вътрешния ред, заплаха за сигурността на Словения и заплаха за сигурността на ЕС. В документа обаче не се уточнявало коя от трите точки е нарушил върнатият пътник.Според данните на словенското вътрешно министерство, изпратени на българското посолство в Любляна, от 1 до 29 януари включително граничните полицаи са върнали общо 3500 души. От тях българите са почти половината - 1604 души. Цифрата е стряскаща, като се има предвид, че според Асоциацията на превозвачите става дума за 400 спрени пътници. За поне половината се твърди, че са върнати неоснователно. Само четирима от тези български граждани са подали жалби, съобщи в Любляна в сряда (9 февруари) българският консул Волтер Минчев.След първите публикации за произвол на ГКПП-Обрежие в средата на януари българското посолство в Любляна изпраща четири вербални ноти и провежда пет срещи с местните власти за изясняване на проблема. Две от тях бяха с вътрешния министър Драгутин Мате и в словенската гранична полиция. Според консула Минчев словенците на няколко пъти декларират, че нямат избирателно отношение към българите и че единствено следят за стриктно спазване на пропусквателния режим в Евросъюза. Това се наложило след искането на Испания, Италия, Австрия и Германия да се засили контролът по словенската граница. Българската страна на свой ред поискала словенците да уточнят извършените нарушения от българите. Съгласете, че от нарушаване на вътрешния ред, което формално може да е и повишаването на тона например, до заплаха за националната сигурност на Словения или пък, не дай си Боже - на Евросъюза, има огромна разлика, казва консулът Волтер Минчев.Заради действията на словенската полиция почти никой вече не купува билети за дестинациите, които минават през ГКПП-Обрежие, казват превозвачите. Вероятно това е една от причините да няма повече скандални случаи на върнати българи през този пункт.Да, аз се надявам проблемът вече да е решен след предприетите от нас действия пропускателният режим да е нормализиран. През последната седмица не съм чул някой да се е оплакал от унизително отношение, твърди консулът Минчев.Той призовава българите да търсят правата си, когато считат, че са върнати неоснователно и в разрез с изисквания за влизане в ЕС. Досега нямаме пълен комплект документи, от които да е видно, че словенците фактически са нарушили разпоредбите. Жалбите се подават чрез дирекция Консулски отношения в българското външно министерство и те се препращат веднага по факс в Любляна. След това словенското вътрешно министерство извършва проверка на действията на подчинените си служители. Подобна проверка не отнема повече от месец. Но по-важното е българите да се научат да защитават правата си, заключва Минчев.На връщане към България репортерският автобус спасява пътниците от друга повредена машина, които превозва български гастарбайтерки от Италия. Става ни криво, когато разбираме, че всички те са с висше образование, но се препитават на Ботуша като сервитьорки, чистачки и перачки. Връщат се у нас, защото по закон не могат да стоят повече от 90 дни в Евросъюза. След като изтече съответният срок, ще тръгнат обратно. Страхът да не бъдат допуснати в ЕС е станал тяхна втора природа. Ако просрочат разрешението за престой, това със сигурност означава проблеми по обратния път към Италия. Затова си има също цяр. Ако си закъснял примерно с един месец, слагаш 10 евро в паспорта и граничният полицай на изходния пункт си трае; ако става дума за повече време, пъхаш двайсетачка, разказва една от нашите. На отиване имало още един трик да те върнат - определят, че трябва да стоиш в България не 10 или 20 дни, а цели три месеца, преди да поемеш отново на Запад. Според разпоредбите нямаш право да стоиш в ЕС повече от шест месеца в рамките на една година. Но никъде не е казано дали можеш да се върнеш на втория ден, след като се прибереш в България, разказват гастарбайтерките.За тях всеки ден е свързан със стрес - между слухове, полуистини и истини. Знаят много за графиците и маршрутите на всички автобусни линии и на малките бусчета, дневните ставки в различни видове заведения, усетили са манталитета на италианците. Любимото им обръщение към българите било Мулти интелидженте. Не знаят, че през юни има избори, защото България вече не ги интересува. По пътя към бягството в Италия българският им произход само им пречи.Наблюдателни хора ни светкат, че може би скандалите с българите на словенската граница са следствие от раздори в словенското МВР. Противоречията между наскоро назначения вътрешен министър Драгутин Мате и шефа на националната полиция Дарко Анжеля избухват след серия от критики, че Словения не успява да осигури ефективен граничен контрол, откакто е пълноправен член на ЕС, разяснявала публикация в словенския вестник Дневник от 20 януари. Заради критиките вътрешният министър Драгутин Мате иска да вкара военни в охраната на границата. Анжеля е против. Говори се, че причина за драстично нарастналият брой на върнатите българи от границата е демонстрация за това, колко добре полицията си върши работата и следователно няма нужда от наемането на военни. В същото време Испания, Италия, Австрия и Германия директно поставиха въпроса пред словенците да ограничат имигрантите от Изток. Конфликтът между вътрешния министър и шефа на полицията се подклажда и от разпоредбите на Европейския съюз, които също не допускат военни да охраняват границата. Идеята на Мате за помощ от армията е посрещната хладно от експертите в ЕС. Против нея се обявяват и словенските военни, според които службата им за пет години като охрана на границата е неприемлив. Тук е добре известно, че словенското МВР изпитва силна нужда от попълнения, но на последния конкурс са се явили едва 35 кандидати, от които са назначени двайсет.До 2006 г. словенската гранична полиция трябва да има на щат 3344 души, а незаетите места са 3092. Тези стряскащи цифри правят идеята на вътрешния министър Драгутин Мате за изпращане на военни в граничната полиция все по-реална, отбелязва Дневник. Иначе - засега най-големите губещи в битката за надмощие в словенското МВР са българските гастарбайтери в ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във